дори, / и никой никого не слуша! Д. Подвър-зачов, Б, 31. Покой, царице, никой никому не може да дари. М. Петканова, ЦТ, 8. Никой не се е родил научен. Погов. Никой не казва: ела, вълчо, изяш ме. Погов. Никой не си е отнесъл имането от тоя свят. Погов. // С предл. от и следв. същ. или местоим. Означава нито един, нито едно лице или предмет от еднородна група лица или предмети като субект или обект на действие или състояние. Но никой от селяните не пристъпи. Залепилите се за прозорците се отлепиха и извиха засрамено глави настрана. Ст. Даскалов, БМ, 33. Изглеждаше, че никой от тия хора [селяните] тук не мисли да прави никога буна. А. Страшимиров, К,
никой
1148
никой
55. Ежко Бежко дошъл при мечата дупка. Извикал: — Ей, мечета! Колко сте? — Две. — Никое от вас мед няма да яде! Ран Босилек, ВП, 76-78. Само в една приказка, .., се разказваше, че с оня, който пийнел от забраненото питие, ставало чудо.. Дали беше вярна тази приказка, никоя от живите мишки не знаеше. О. Василев, УП, 7.
2. Разг. В съчет. с няма. Означава пълна липса, отсъствие на лице (лица) някъде; нито един човек. В църквата няма никой, тя е невзрачна барака, мушната в дърволяка, близо до Теневия хотел. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. Нямаше никой наоколо. Елин Пелин, Съч. Н, о146. На гарата нямаше почти никой. Й. Йовков, Разк. I, 170.
3. Разг. В съчет. с нямам и местоим. никъде, нийде, нигде. За подчертаване липсата, отсъствието на близък човек. И тъй като нямаше нийде никого, завещал бешеи част на черквата, част на училището. Й. Йовков, ВАХ, 27. — „Ой, лозе, лозе, ти бело грозге, / като те садим, кой ще те копа, / като си немам нигде никого, / само си имам едного бога.“ Нар. пес., СбВСтТ,
314.
II. Вместо прил. 1. Означава пълно отсъствие, липса на назоваваните със следващото съществително или с друго местоимение лица или предмети; нито един. Такова нещо не бе правил никой българин. Не се бе чуло зограф, какъвто и да е, да изпише толкова много стени с толкова много образи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 395. Тя се озърна, и едвам сега видя, че улицата е пуста и никой човек не минува. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 191. — В никое царство, селени, не тече ме$ и масло.
А. Страшимиров, К, 50. Да не намерят в никой час утеха / от оня безпросветно страшен ден/до днес. Д. Дебелянов, Ст 1936, 54.
2. В съчет. с дру г. Означава пълно изключване на възможност за друг субект или обект на действие или състояние, освен този, който вече е назован. Бай Гешо, .. направи опит пак да се откаже от службата, .., но отгоре му казаха: — Ти и никой друг, че иначе за саботаж в дранголника! Ст. Даскалов, БМ, 51. Той отрано им [на телците] даваше зобчица. Научи ги тъй, че щом го видят почват да ближат ръката му, и никой друг, нито жена, нито деца го разнежваха така, както тия влажни муцунки. Ст. Даскалов, БМ, 267. — И никой не е чул във воденицата техните разговори, .. — Естествено, никой други не е бил там свидетел. Ив. Вазов, Съч. X, 26. Ти чуваш смътни викове за помощ, / които не долавя никой друг. А. Разцветников, С, 153.
3. Разг. Като сказ. опред. при гл. съм. При изтъкване на пълната незначителност на някого, на липсата на всякакви личностни качества у някого. С какво обаче разпръсна всички около себе си, че само аз ти останах? А аз съм толкова никой, старче, че даже си заслужава за втори път да умреш от самота! В. Пламенов, СА, 8-9.
О До никое време. Разг. Много до късно. Панко се прибра вкъщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча.. — Хубава работа! — .. — Аз съм капнала от умора, а ти хойкаш до никое време. Д. Ангелов, ЖС, 73. — Ама... какво е станало? — преглътна Севда и се огледа. — Какво е станало ли? Това е станало на, че миткаш до никое време из сокаците, а на това отгоре и питаш. Г. Караславов, С, 199. Думата (приказката) ми никой не минава. Разг. Не ми се противоречи никога от никого. „Обичат го [Панчо] всички, тачат го. Приказката му никой не минава, думата му на две не прави...“ Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 97. Умна и добра е и затова думата й никой не минава и винаги я слушат с интерес. Никое <си> време. Разг. Неподходящ, неудобен за нещо момент, период от време. Кондукторът Павлов спря първите, които излизаха из помещението, и се развика, че сега е никое си време и е рано за почивка. Д. Добревски, БКН, 172. Като никой <друг> път. Разг. За подчертаване, че нещо става, изглежда, проявява се и под. по начин, по който никога до момента на говоренето не е ставало. Той все още козируваше, мъхнатото му лице изглеждаше пребледняло и сериозно като никой друг път. П. Вежинов, НС, 74. Но внезапно тя неволно се обърна към Стефчова с оживлен поглед, защото той говореше сега за Бойча, и това, което говореше за Бойча, беше като никой път, твърде ра-достно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 196. Никой път. Разг. Никога. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. По (в) никое време. Разг. В неподходящ, неудобен момент, по време, когато обикн. нещо не се прави или не трябва да се прави. На площада стана нещо като събор. По никое време — беше делник — се изви хоро. Кр. Григоров, Р, 193. — Защо се връщаш в никое време? — попита баща му сърдито. — Не отиде ли с конете. — Чичо ги беше извел — излъга Янко. Ем. Коралов, ДП, 43. По никой начин; в никой случай. Разг. За подчертаване, че някакво действие, нещо не бива да се извърши. Той беше вло-
