Никнат ми криле (крила). Разг. Изключително въодушевен, възторжен, обнадежден съм от нещо. Когато интелигенцията, златната младеж, .., е зад мене, чувсгпву-вам, господа, че ми никнат крила. И. Йовков, М, 39.
НИКНА2. Вж. ни чам2.
НЙКНЕНЕ ср. Отгл. същ. от никна1. Дъждовете минават, щъркелите се връщат — никой не е умрял от глад по къра и никой никога не може да спре никне нето и Слънцето. Д. Цончев, ЛМ, 144.
НЙКОГА нареч. 1. В нито един момент или период от време; в никое време, никой път, нито веднъж. Противоп. винаги. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Ив. Вазов, Съч. VI,
10. — За Гергьовден ще донеса на татко още четири лири — побърза да се откупи тя, да се оправдае пред своите близки: .. Ще работя за тях, ще им помагам, никога няма да ги изоставя... милите. Д. Талев, И, 227. Цели четиридесет години — .., тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, .., и никога за нея не се чу лоша дума. Елин Пелин, Съч; III, 12. Мичкин бе селянин, .., бе виждал хиляди пъти как нощта умира, звездите бледнеят и се ражда денят, но никога зората не му се бе виждала тъй свежа и хубава, както сега. Д. Димов, Т, 614. По-добре късно, отколкото никога. Погов. Мързеш благо не руна, а ново никога не носи. Погов. От брадва рана зараства, от дума никога. Погов.
2. Във възклицателно изр. или самостоятелно. Като категоричен отговор, че нещо няма да се извърши, няма да стане в нито един момент или период от време, независимо от обстоятелствата; в никакъв случай, за нищо на света. — Ти ще ме забравиш!- казваше Лепо жално. — Никога, никога! Ще те чакам да се върнеш. Елин Пелин, Съч. I, 94. Ще ме накарат ли да млъкна или да си променя убежденията? — Никога. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34. Чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли? /— Никога веч. Д. Дебелянов, С 1936, 38. „Хайде в горите, там има наши мъже..“ .., очите му блеснали и казал: „Аз хайдутин! — Не, никога!“ Ст. Ботьов, К (превод), 186.
О Като (както) никога. Разг. За подчертаване, че нещо става, извършва се за първи път, по изключение. Делото се очакваше с голям интерес от всички граждани.. Съдилището като никога се препълни с хора. Ст. Чилингиров, ПЖ, 173. Владей над нас, певецо светъл, / по кръв със божества сроден, / .. / Светът от химни има нужда, / тъй както никога до днес! Т. Траянов, Съч. III, 24. Сега или никога! Разг. За подчертаване, че нещо не търпи отлагане и трябва непременно, на всяка цена да се извърши, да стане в момента на говоренето. Братя! Сега или никога! Часът на нашето освобождение отдавна удари вече. НБ, 1876, бр. 18, 69. Мичкин съзна, че задържането на могилата вече нямаше никакъв смисъл. Сега, сега трябваше да се появи червената ракета!... Сега или никога! Д. Димов, Т, 616.
— Друга (остар. и диал.) форма: нйкоги.
НЙКОГАЖ нареч. Остар. и диал. Никога; нивга, никоги. — От тебе зависи всичко да ти тръгне на добре.. Ако жената не подтикне мъжа, той сам никогаж не мой се оправи в галилото! Бл. Димитрова, ПКС, 358. Стаята вече два месеца как стои праз-на. Никогаж не е стояла толкоз. Й. Йовков, 04, 95.
— Други форми: нйкогажд (остар.), нйкогаш и н й k о г и ш (остар. и диал.).
НЙКОГАШ нареч. Остар. и диал. Никога; нивга, никоги.
— Други форми: нйкогаж, нйкогиш (остар. и диал.) инйкогажд (остар.).
НИКОГДА нареч. Остар. Книж. Никога. — Целувание с Юда? Да пази господ, ни-когда! Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. Добродетел без награда / не остава никогда! Д. Подвър-зачов, Б, 105.
— Рус. никогда.
НЙКОГИ нареч. Остар. и диал. Никога; нивга, никогаж, никогиш. Средствата за усъвършенствувания и напредвание никоги по-напред не ся били толко разновид-ни и всяко му достъпни колкото в днешното время. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 11. Никоги оружие не щем сложи, / и вам главите си подложи, / по-добре славно даумреме / отколко в робство да живейме. ДЗ, 1868, бр.43,162.
НЙКОГИШ нареч. Остар. и диал. Никога; никоги, нивга. Нашите се тупат един друг и отвръщат скромно на горския: Че ние ако не пазим рибата и не треперим над нея, мигар ще дойдат ония от Горна Лука да я опазят. Никогиш си! Й. Радичков, В,
142.
— Други форми: нйкогаж, нйкогаш (остар. и диал.) инйкогажд (остар.).
НЙКОГО. Вж. никой.
НИКОЙ, -я, -е, мн. -и, вин. нйкого, (рядко) дат. нйкому, (само за лица от м.р., ед.ч.), отриц. местоим. I. Вместо същ. В отрицателни изречения 1. Означава пълно отсъствие на лице като субект или обект на действие или състояние; нито един човек. Тъй като никой не излезе от шатъра на българския цар, императорът си тръгна, без да дочака Йоана Александра. Ст. Загор-чинов, ДП, 29. Като умря стрико Даме, свекърът й, никой нищо не искаше от нея. Д. Талев, И, 409. Момченцата и момиченцата извръщаха глави към третия чин, където седеше Марийка, но още никое не вдигаше ръка. С. Северняк, ИРЕ, 29. Във цялата страна раздори, / и всеки ръкомаха и дър-
