ща кога се взираме — / следи от пипанъе на Божия ръка / намираме!" Ст. Михайловски, СБ, 109. — Това не значи, обаче, че нещата отсъствуват, щом думите не са още изнамерени. Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Три неща има, които могат да се познаят в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. — Две са те на тоя свят нещата, които захващат, поддържат и свършват живота: хлябът и смъртта. Ст. Чилингиров, ХНН, 142. Смисълът на нещата е в самите тях. Д Такъв е земният ред на нещата. // Със съгл. опред. и глаголи за изразяване или мислене. Думи, мисли, съждения. Един се хвалеше, че с езоповски език казвал остри неща, коитр не могли да бъдат казани по друг начин. И. Попов, БНО, 81. За него говореха само хубави неща.
4. Някаква новина, съобщение. Най-после не се стърпя [кантонерът] и запита: — Кажи нещо по положението! Какво става? К. Калчев, ЖП, 437. Истина, макар и дълго време затворен вкъщи, но и до неговите уши бе стигнало нещо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 19. Боримечката на три пъти бе слизал в града с разни мисии и пътем бе се отбивал при жена си и й съобщил нещо за Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 161.
5. Само ед. Събир. Разг. В съчет. с колко, много, що (обикн. във възклиц. изр.). Голямо количество от някакви предмети или явления, събития, изживявания. — Олеле, Маноле, що нещо си накупил! Къде ще го сложим, оре? — възкликна тя и очите й светнаха. Ем. Станев, ИК III, 91. — Поздрави Николина и й кажи да дойде, че бай Ми-шон се е объркал! Много прасета, много нещо! Ст. Даскалов, CЛ, 106. Кервани от каруци пристигат и трупат покрай линията нови хълмове червеникаво едро цвекло. — Брей, много нещо! — обажда се дебело един от новобранците. Н. Тихолов, ДКД, 19. Той [поп Върбан], както се виждаше, има много нещо събрано в сърцето си. И. Йовков, Разк. I, 33. Що нещо мина тая година — градушка, наводнения, че и болести!
6. Само ед. Разг. а) След същ. за размер, количество, мярка и под. или след колич. числ. и съюз и. Означава над размера, количеството, мярката, означени от съществителното или количественото числително. Неделен ден Марин Димов излиза рано от къщи и се отправя към бостана-лозе. Тоя декар и нещо той го купи още миналата есен, когато се прибра от Долина. Ст. Поптонев, НСС, 19/. — Три дни работа има. За Бурепица — ден, за Долни ливади — ден и нещо, а може и два. П. Велков, СДН, 314. — Четири килограма и нещо! Само люспите му [йа чудовището] са три сантиметра най-малко! Ат. Нцковски, МПП* 153. Доброто момче Шарл се оказа петдесет и нещо годишен човек. С. Северняк, ЙРЕ, 199. б) След Същ. за размер, количество, мярка и под.
или след колич. числ. и предл. без. Означава под размера, количеството, мярката, означени от съществителното или количественото числително. Ще се срещнем пред киното в пет без нещо. А Ябълките, дето бяха останали, дойдоха три кила без нещо. А Дамаската беше два метра без нещо.
7. Само ед. Някакъв елемент, специфична особеност, черта на предмет, явление, поведение на човек и под. Тя често поправяше нещо на новата си свилена рокля — син цвят. Ив. Вазов, Съч. IX, 49. :— Боже мой!
— пъшкаше тя, като продължаваше да се лута из улиците и да изглежда зданията, прилични по нещо на гостилници. Ив. Вазов, Съч. XII, 25. Разкажи нещо за Венеция.
8. Само ед. С предл. от. Разг. Някаква неопределена част от по-голяма цялост, съвкупност, група предмети. Сами някои от на-стоятелите-епитропи,.., осъществили част от програмата, като отпечатали между 1825 и 1836 г. нещо от историческите и религиозните книги. М. Арнаудов, БКД, 10.
— Боже! — извика жената замаяна. — ОтТ къде ще вземем толкова пари? .. — Нещо от нивица ще продадете, нещо от овце... Д. Ангелов, ЖС, 58-59. Бай Трифко отпътува за столицата с велико вълнение в сърцето и множество тънки сметки в ума .. Ако, значи, остане нещо от пътните-дневните, кяр ще му бъде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 273. Рецитираха и нещо от най-младите нашумели поети. А Изпей нещо от старите песни! А Отвреме навреме записваше нещо от лекцията. Н Обикн. с предл. по. Малка част, малко количество от някакви предмети. Бях се снабдил от един свой съгражданин с малко пари и можех така да си купувам по нещо от бакалницата. К. Величков, ПССъч. I, 63. Приятелите ни,.., бяха пратили телеграми в Пазарджик, които .. бяха довели всички тия жени, майки, сестри, балдъзи, желающи да видят своите близки и да им донесат по нещо за път. К. Величков, ПССъч. I, 125-126. // Малък дял от някакъв вид работа, извършване на някаква дейност отчасти, в неопределен обе!м. Последователната Поява на децата му) на двора внесоха смут в душата му. В тази къща всеки работеше по нещо, само той се губеше по пътищата и кръчмите. К. Пет-канов, МЗК, 293.
9. В съчет. с показ, местоим. Назовава проява, действие, явление, предмет, които са определени или назовани в предходния текст.
— Хубаво момиче, нали? — Обичаш ли я? — Как може такова Нещо? Колко, колко е далеч тя от мен. Елин Пелин, Съч. II, 61-62. Тя чула, от някого, че магьосниците могат да приготвят питие, което поддържа младостта на човека. Аз й казах, че не е въз-можно такова нещо. Н. Райнов, КЧ, 29. — Човекът тръгнал да се жени, друг път я хване такава мадама, я не... — Моля, моля!
— .. — Не съм казал такова нещо! Г. Дру
