мев, УКР, 9. „Горан Гордеев и изповед! Съвместими ли са тези две неща? Да се изповядам аз, значи да открия слабостите си.“ Ал. Константинов, Съч. I, 307. „Мене никой не може да ме убие,..“ Змеят и майка му се зачудили като чули това нещо. Христом. ВВ I, 28.
10. Само ед. Разг. Като сказ. опред. при гл. съм, ставам и под. За човек, който се отличава с ценни качества, с авторитет; забележителна, значителна личност. Започват да те мразят веднага, щом разберат, че възнамеряваш да станеш нещо! Н. Антонов, ВОМ, 133. За да се почувствува и оцени такава голяма личност, човек трябва да бъде сам нещо. М. Арнаудов, Г, 164. Бо-денщед е бил едно време нещо, от което времето нищо не е оставило. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. // Само ед. Разг. Като сказ. опред. при гл. съм и съгл. опред. Човек, предмет, явление, проява и под. с определени, характерни качества. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо. Ив. Вазов, Съч. XII, 41. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Г. Велев, ПЕМ, 98. Никой вече не проявяваше интерес към неговите собствени платна .. Велико нещо е изкуството, но понякога може да ти предложи и такава участ. Р. Ралин, ВМ, 50. В тоя дъжд, тя, да иде на гости у Мичовица,.., беше нещо твърде унизително и грозно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 34. • В съчет. с какво, обикн. във възклицание. За посочване на ценните качества, голямата стойност на предмет, лице, явление. — Петдесет хиляди лева! — ..
— Че ти знаеш ли, какво нещо са петдесет хиляди лева? Елин Пелин, Съч. III, 54. Това изненада и учуди селяните .. — Виж, какво нещо е брат! — казваха те, — от милост по него го прави. Елин Пелин, Съч. III, 168.
— Винотооо, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! — заплака отведнъж той и настави през сълзи: — Ти знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Елин Пелин, Съч. I, 191.
11. Само ед. Разг. Като сказ. опред. с гл. съм и предл. по. Означава, че някой работи в някаква област, но не може или не е необходимо да се посочи точно какво. Сега в нашето село за широки [социалисти] минават братя Милъо и Павлъо Врягови. Мильо беше нещо по железниците, види се, оттам ги донесе тия убеждения. Г. Караславов, ОХ 1,51.
12. Разг. В съчет. с гл. ставам, случвам се в 3 л. ед. ч. обикн. св. Означава предположение, че може да произлезе или е произлязло неприятно събитие, лош инцидент. Как да довери и на жена си, ще й лепнат в полицията две плесници и тя ще клюмне прекършена. Защо да зачерни и нея, и детето,, и целия си дом. Ако стане нещо, да отиде поне сам. Младен беше решил това още първия ден. Ст. Даскалов, БМ, 49-50. —
Даскала, наш човек, заран да стане нещо, неговата глава първа ще иде, па тогава нашите... Ст. Даскалов, БМ, 19. — Чакат — не чакат, това е. Назад. „Нещо е станало“
— помисли си Ванко и реши, че е излишно да упорствува. М. Грубешлиева, ПИУ, 238. Жена му уплашена се втурна в стаята. — Миличък, не чуваш ли какво става навън! .. Полицията точно под нашите прозорци стреля. Аз помислих, че е станало нещо с тебе... Хр. Радевски, Избр. пр III, 191. Настаниха я [четата] в две къщи в градската махала.. — Сега само Господ да ни пази. Стане ли нещо, целото село ще отиде. Д. Талев, И, 438-439.
II. Като частица. 1. За подчертаване неопределеността на лицето, предмета, явлението, назовано със следващото съществително. — Един съвет ще ти дам, ама никому няма да казваш: ако видиш нещо неприятности, защото оставаш тука само ти госпддарка, ще подириш горе трите ми баби. И. Вълчев, СКН, 142. — Аз съм приятел на този хубавец. Да имаш нещо възражения? И. Попов, ИЖП, 9. — Ами какво е станало нощеска, а?... Тц-ц-ц! Нещо, убийство пак! — зацъка високият, почернял от въглища човек. К. Константинов, Избр. разк., 153. — А какво носиш? — заинтересува се другарят му и с два пръста повдигна вестника над макета. — Нещо машинария, а? — Машина! Парна! П. Проданов, С, 92. — Какво да правим със Скокля? Той ми каза, че няма да може да дойде. Имал настинка нещо. Б. Обретенов, С, 91.
2. За означаване на неопределеност, неизяс-неност в усещането за физическо или душевно състояние на някого или нещо, назовано чрез наречие или глагол. Колата спря.
— Не съм нещо добре, та да ме закарате до града! — залепи жената лице в стъклото. Ст. Даскалов, СЛ, 297. И сети, че му става нещо леко на сърцето. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 45. От някое време насам и баба Суса като че нещо се подмлади. Все носеше бяла изпрана риза, нова престилка, сукман от литотъкан шаяк, макар да бе зима, макар навън да бе студено. Кр. Григоров, И, 235.
3. За подчертаване на неопределеност на начина на действието, означено с глагола.
— Децата къде са? — Палавници. Спят. Леля Жечка нещо ги прикотка отвъд и ги приспа. Г. Караславов, ОХ IV, 179. Да я заведе при Алията, който режеше с ръждив нож под езика на добичетата, не се решаваше. Може да повреди нещо юницата! .. И хвана той добичето за повода, и го отведе чак в града при ветеринарния лекар. Ст. Даскалов, БМ, 269.
4. За подчертаване приблизителността на мярката, измерението, количеството, изразени от съществително за време, количество, размер, обикн. в съчет. с колич. числ. или нареч. Селото Белимел стои на една гола рътлина, един час нещо на север от
