що... Ти, бай Ради, не ми се сърди. Но щом се готвим за голямо нещо, трябва да си кажем някои нещица.., дето са ни натежали на dyuiama. Н. Каралиева, ДП, 9. Тези, които бяха близо до Рашко и работеха с него, познайваха някои нещица. Д. Цончев, ЛВ, 11.
НЕЩИЧКО, мн. няма, ср. Умал. от нещо. Хей, Иване, донеси една бутилка „евк-синоградско“ и две чаши! Запечи нещичко на скара. А. Каралийчев, ПГ, 67. С парите, които получавах от тях, можех да плащам наема на моя хазяин, а и за мен оставаше по нещичко. М. Гръбчева, ВИН, 133. — Ще ми изсвирите ли нещичко? — помоли се тя. — Съвсем малко макар.. Но да бъде ваше, естествено. П. Вежинов, Б, 16. — Има нещичко вярно в думите ти, докторе, но с много неща не съм съгласен! — каза възбудено Драгия. А. Гуляшки, ДМС, 46-47. Щеше ми се да му кажа, че и аз „разбирам“ нещичко от архитектурата, но си замълчах. Не исках да го дразня. Г. Караславов, БП, 325. Стоене, млада войвода, / нещичко ила та питаме, / правичко да ни обадиш, / колко години как ходиш / по тази Стара планина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 93-94.
НЕЩО, -то, мн. неща, неопред. место-им., ср. I. Вместо същ. 1. Само ед. Означава предмет, явление, качество, събитие, изживяване, чувство, мисъл и под., които не могат или не е необходимо да се определят то-чно, ясно. — Я, ни донес едно кило вино, опечи и нещо там, каквото има. И. Йовков, Ж 1945, 62. От ъгъла бойците видяха как младежът приближи нещо, което приличаше на кош за слама. П. Вежинов, НС, 41. Момченцето е на девет години, може би и на десет, а баща му е прехвърлил петдесетте .. В държанието и на двамата имаше нещо, което биеше на очи, нещо, което се помнеше. Съвр., 1975, кн. 2, 29. Току-що Марийка направи десетина крачки, нещо я накара да се обърне назад. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 189. По пътищата минаваха хора, които се връщаха от молебена. Нещо добро и чисто се четеше по лицата им. Елин Пелин, Съч. III, 96. Но дай си, майко, дай ръката, / на гръд ранена я сложй. / И нещо — спазено в душата / от миналото — разкажи. П. К. Яворов, Съч. I, 20. За Великден все купуваха по нещо ново на децата. Д Иван майстореше нещо в гаража. А Нещо се изтърколи в кухнята. А По очите й личеше, че крои нещо весело. А Нещо ново се носеше из въздуха, нещо, което досега не беше се случвало в този край. А Умирам от главоболие, дай нещо за глава. II В съчет. с като и следв. същ. Означава предмет, явление, събитие, изживяване, чувство и под., които не могат да се определят, но са сходни, подобни на назованите със следващото съществително. — Дойдох да ви видя, пък съм и нещо като годежарка — рече най-после Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 119. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия. Него го дърпаха младежите, когато ще дават по празниците вечеринки, той се разправяше с общината за разрешение и после им биваше нещо като режисьор. Ст. Даскалов, БМ, 36. Ленко остана в стаята, която беше нещо като гостна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 336. В някои къщи имаше икони и разпятия, които образуваха нещо като олтари в източните ъгли. Й. Вълчев, СКН, 447. Изведнъж на хоризонта се показа нещо като сгъстена омара. Г. Бе-лев, КВА, 340. На повехналрто му лице се яви нещо като усмивка. Й. Йовков, Ж 1945,
90. Той усеищше наистина нещо като любов към Йордановата щерка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 124.
2. Само мн. Разг. Различни предмети, принадлежащи на някого за лично ползване или за работа; вещи. Ян Бибиян се приготви. Взе си нещата в едно малко извехтяло куфарче, целуна ръка на майка си и на баща си, па тръгна да се качва в автомобила. Елин Пелин, ЯБЛ, 32. След малко се появиха Радоил и Славка, последвани от нови още няколко души разбойници, които носеха вързопи със Славини неща. Ив. Вазов, Съч. XIV, 51. Аз се упътих към края, дето беха нещата на косача. Т. Влайков, Съч. III,
3. Веднъж,.., покрай колибата му минал оня същият антиквар, който го зарязал в пещерата и захванал да вика: — Стари неща купувам! А. Каралийчев, ТР, 137. //Различни предмети за битови нужди, намиращи се в един дом; покъщнина, вещи. В иконостаса пред лика на Божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко с мътните сенки на нещата в стаичката. Елин Пелин, Съч. I, 53. Най-после, ние трябваше да тръгваме. Каруцата чакаше отвън, баща ми наместваше в нея покъщнината, а майка ми в стаите свързваше големите връзки с потребни неща. Д. Не-миров, КБМ, кн. 1, 9. Вратата беше разбита, но нещата в стаята бяха по местата си.
3. Само мн. Членувано или със съгл. опред. Означава неопределени, непосочени, но обективно съществуващи събития, явления, обстоятелства, които се подразбират или се уточняват в следващата част на текста. — Ами че, разбира се, тъй... — започна той по-ободрително. — Всичко ще се нареди! Трябва философски да се гледа на нещата. М. Грубешлиева, ПИУ, 86. Нещата стоят иначе: хората са благородни и мерзки, умни и подли, честни и престъпни. К. Стран-джев, ЖБ, 81. Възцари се гробовно мълчание и само духовният пастир Йоасаф намери сили да рече: — Господарю, както са тръгнали нещата, скоро в земите^ ти няма да остане нито един живописец. Й. Попов, БНО, 9. // Разш. Елементите от материалната и духовната област, които изграждат представите ни за света. "В световните не
