чествата, особеностите си; изключителен, небивал, необикновен, нечуван, невиждан. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. И аз не мога да не изказвам високо своето най-голямо негодувание за тази нечута тирания на правителството. Т. Влайков, Мис., 1899, кн. 5, 30. Каква корава мощ и сила, / какво нечуто мъжество / душата ти, войнико, крила / за кървавото тържество! Ив. Вазов, Съч. V, 26. • Невиждан и нечут. Разг. Невиден и нечут. Остар. и диал. За усилване. И вие, и аз, щяхме да сторим като него. Тури се в положението му пред такъв един нечут и йевиден скандал и срам! Ив. Вазов, Съч. X, 34. Той пътуваше на крилата на своята фантазия като мореплавател, завоевател и откриваше една Америка новейша, от никого нечута и невидена. Н. Хайтов, ШГ, 27.
НЕЧУТО. Нареч. от нечут (в 1 и 2 знач.). — Ето го! — каза Живка с леко променен глас. — Това е електромерът на Дончеви! Но той не се въртеше. Всички видяха това още в първия миг и нечуто въздъхнаха. П. Вежинов, СО, 118. Ив такъв един живот онова, що внася ред,.., то минава нечуто, или врявата на дивите инстинкти го заглушава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 28. Видях до мене Севда, излязла нечуто след Елица от другата врата. А. Дончев, ВР, 29. Една след друга в душата му се късаха оковите на терзанията,., лицето неусетно доби нов израз; а в сините момчешки очи — .. — лумна огън, който би запалил и снега, нечуто и безстрастно навалял навън. Ст. Дичев, ЗС I, 92.
НЕЩАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който е лишен от щастие, радост, който не е щастлив; злочест. Каруците пееха по пътищата и сякаш разказваха как един човек може да бъде и много богат, но и много нещастен. Й. Йовков, ПР, 149. — Голяма грешка направих, Цвето. Против тебе отидох, сега съм нещастна. Елин Пелин, Съч. III, 140. — А ти не ламти по много хубава жена — рече Захаров и Евгени забеляза как гласът му изведнъж помръкна. — .., защото може да те направи нещастен за цял живот, както... Д. Ангелов, ЖС, 125-126.
2. Обикн. членувано, в обособ. част. Който буди съчувствие, съжаление поради лошото си състояние, който е за окайване; злочест, клет, горък, беден. Във вторник сутринта,.., на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление.., а в сряда агентът от данъчното управление му връчи акт за глоба. Нещастният бай Митъо, от залисия, забравил да обгербва обявлението. Чудомир, Избр. пр, 71. Той погледна нещаст-ния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв. Елин Пелин, Съч. III, 158. Той, нещастният, непрекъснато си създава проблеми.
3. Прен. Който изразява тежко душевно или физическо състояние, липса на щастие, радост, задоволство. Той винаги стои там. Дрипав, с нещастно, жалко, оглупяло от глад лице. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Едва тогава тя му се усмихваше, но усмивката й беше нещастна и посърнала. П. Вежинов, ДБ, 139. Усещах как в моето сирашко сърце се събираха всички нещастни сълзи и тръгваха към очите ми. Елин Пелин, Съч. II,
122. Добродушната усмивка изчезва от устните му, той има смазан, нещастен вид. Л. Стоянов, X, 92.
4. Който е изпълнен с несполуки, нещастия. Тоя човек показа чудна преданост към нас в тия нещастни времена. К. Величков, ПССъч. I, 41. — Аз Огнянова моя живот нещастни давам, ако го поискат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 148.
5. Прен. Който не е достоен за внимание; незначителен, жалък, мизерен, беден. Одеве ние се смеехме с него като си наумихме малкия му нещастен романец. Ив. Вазов, Съч. IX, 86.
6. Който е причина за неприятни изживявания, разочарования, който е свързан с несполука; несполучлив, злополучен. Като не можеше да уреди света, да победи житейските неправди, той .. бързаше да излее набрания в живота яд върху най-близките си. В това се състоеше неговият нещастен характер, който домашните му проклинаха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 371. Княз Александър има нещастната идея да даде на чуждестранните принцове,.., един обяд, който крайно скандализира руското православие. С. Радев, ССБ I, 378. Като решили да построят нова, сегашната черква, дошла им нещастната мисъл да развалят старата Хрелева черква. Ив. Вазов, Съч. XV,
25. Те бяха се озовали в наша територия по една нещастна случайност. Й. Йовков, Разк. II, 42. Едно превъзходно водено предприятие може веднага да вземе друго нещастно направление щом главния надзор, макар и за един миг, отсъствува. Гр, 1906, бр. 8, 121. Нещастна любов. Нещастен край.
7. Като същ. нещастен (нещастния<т>), не-щастна<та>, нещастно<то>, мн. нещаст-ни<те>. а) Обикн. членувано. Нещастен човек; нещастник, клетник. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебе-лянов, С 1946, 87. б) Само членувано, обикн. като обособ. приложение. Човек, който буди съчувствие, съжаление; бедният, горкият, клетият. — Божичко, — почнаха да се кръстят някои стари жени, — луд ли е или пиян нещастният. Елин Пелин, Съч. IV, 95. — Преди малко доведоха тука роднината на У? — попита Холски. —Да, нещастният, — отговори управителят. — Интересуваме се да знаем от какво е полудял? Ив. Вазов, Съч. X, 52.
