Page:RBE Tom10.djvu/1117

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


красилото на поезията и дотолко силно действува в человеческите сърца, щото и най-нечувствените от тях се разпалват. Ф. Велев, КР (превод), б.с.

НЕЧУВСТВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Безчувствен. Той намираше в тоя вид опиянение едно средство да бъде нечувствителен към нравствената болка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10-11. Колкото и да изглеждаше нечувствителен за похвалите, Гарашанин стана, взе от малкото бюфет-че шише с коняк и наля за госта и за себе си. Наздраве! каза той. Ст. Дичев, ЗС,

249. Малкият Кай беше съвсем посинял и дори почернял от студ. Но той не забелязваше това, защото целувките на Снежната царица го бяха направили нечувствителен към студа. Св. Минков, СЦ (превод), 61.

НЕЧУВСТВИТЕЛНО нареч. Остар. Книж. 1. Неусетно, несъзнателно. Аз поканих доктора М. да се отмести на сянка, защото във време на разговора той нечувствително беше поместил стола си към прозореца и главата му,.., се намираше сега под правия удар на слънчовия сноп. Ив. Вазов, Съч. IX, 167. Най-напред аз усещах ужас при сичко, което гледах, но нечувствително наченах да привиквам. Н. Михай-ловски, ПТ (превод), 64.

2. С безразличие, безразлично. Не поглед-вай нечувствително купелът, гдето,.., си приел посвящението на християнството. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 59.

НЕЧУВСТВЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Безчувственост. Спомних си оная странна фраза на Дора за миналото ми, в която мъчно можеше да се каже кое преобладаваше лицемерието, нечувствител-ността или нахалството, и от всичко това се чувствах обиден, излъган и ограбен. Л. Станев, ПХ, 58-59. Сполуките ви докарват в един вид нечувствителност. Ч, 1870, кн. 4, 126.

НЕЧУЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Нечуван, нечут. Още едно нечуено злодеяние от страната на нашите тиране. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 193. Мнозина от жителите претеглиле нечуени мъки. НБ, 1876, бр. 27, 106. Когато пък в средните векове цветнал новий духовний и обществе-ний живот и писмеността начнала да при-има нечуени дотогава размери, то ся появило книгопечатанието. Лет, 1874, 151. • Невиден и нечуен. За усилване. Кога чули роднините и приятелите оти е болен от една невидена и нечуена болест, сите дотърчали да го видат. Нар. прик., СбНУ XIV, 104.

НЕЧУПЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се счупи; нетрошлив. Роксанда донесе голям поднос с тенджери от нечуп-ливо стъкло и разни кастрони. П. Славин-ски, ПЩ, 105. Почваше най-трудното, да се закали разкаленият метал, да станеи пъргав на ударите, кънтящ и нечуплив. Й. Радичков, СР, 145.

НЕЧУПЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на нечуплив; нетрошливост. Нечуп-ливостта на йенското стъкло го прави удобно за направа на домакински съдове.

НЕЧУТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е чут, не е доловен чрез слуха. Боецът се замечтаваше,.. В тоя миг някъде далече гръмваше нечута пушка и младежът падаше възнак с пробит череп. П. Вежинов, НС,

5. — Довиждане! и думата нечута — / отвя от устните ми вятър тих. Н. Зидаров, НС, 89.

2. Който не може да бъде чут добре, не може да бъде усетен, доловен добре чрез слуха; тих, лек. Момчил беше приближил с нечута стъпка и застанал до мене. Без да ща, почнах да му се любувам и да му се радвам.

А. Дончев, ВР, 163. Шепнейки нечутата си молитва, те виждаха далечни и свидни образи. Й. Йовков, Разк. II, 128. Могъщият цар, пребледнял като смин, / към тъмната граница южна / се взре и със закана издигна ръка / и нещо нечуто пошушна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 25.

3. Който някой или никой не е чувал, не е слушал до определен момент; нечуван, непознат, неизвестен. Тия слова са казани преди 19 века от един хълм на Юдея; слова нови,.., нечути от тогавашното човечество. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. — А що ми е сърце жадно да викне песен от все сила: песен с незнайни и нечути думи до днес из селото. П. Тодоров, Събр. пр II, 189. Видях аз морето зелено и тъмно, / и белият кораб на път. / .. / Невиждани хора, нечути езици, / обветрени, млади лица, / и сини очи с разширени зеници, / и смели, и волни сърца. Е. Багряна, ВС, 35. // Който не е чуван от известно време, обикн. от отдавна; нечуван.

4. Прен. Обикн. като сказ, опред. Който е отминал без внимание, в който никой не се е вслушал. — Невясто, добре е Елка да остане вкъщи, обърна се старецът към Бо-жаница. Думите на стария останаха нечути. Елин Пелин, Съч. III, 35-36. — Бате, тихо рече даскал Стефан. Заминувам да се моля за тебе. Нека бог те подкрепи. В друго време думите на Стефана при раздялата биха минали нечути, но сега те се врязаха в душата на Конда. Д. Немиров, Б,

190. Общият ентусиазъм бе обхванал всички и недоволствата на представителите замираха нечути. Г. Караиванов, П, 30. Авторитетният глас на Раковски, на публициста войвода, който е отстоявал тъй непоколебимо българското политическо и културно възраждане, няма да остане не-чут от по-младите му сънародници, прегърнали идеала за напредък и свобода. М. Арнаудов, БКД, 47.

5. Прен. Който поразява, откроява се с ка

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл