О Нещастен случай. Разг.; Нещастна случка. Рядко. Злополука, катастрофа. — Мостът във вилната зона се изтърбушва няколко пъти и във вестника писаха, че трябва да бъде поправен незабавно, за да бъде избегнат нещастен случай. И. Попов, БНО, 128. Те мислеха, че Еньо се е разболял от скръб по брата си и се мъчеха да го утешат, като му описваха как е станала нещастната случка. Елин Пелин, Съч. III, 166. Роден съм под нещастна звезда; имам нещастна звезда. Книж. Не ми върви в живота, не успявам или с големи мъки, трудно успявам да уреждам нещата в живота си. Зад него са двата му царствени сина — / надежди, родени под звезда нещастна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 102.
НЕЩАСТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Лош случай, случка с неблагоприятни последствия, свързани с човешка жертва, с духовна или материална загуба; злополука, беда, катастрофа. Мъжете клюмнаха глави, а жените дадоха воля на сълзите си. Беряха босилек и други цветя и ги носеха на мъртвеца. После ходеха от къща на къща, питаха и разпитваха, как се е случило нещастието. К. Петканов, СВ, 217. Станал [Рилският манастир] жертва на един голям пожар, от който оцелели само кулата и черквата. След това голямо нещастие братята решили да го направят недостъпен за пожари и разбойници. Ив. Вазов, Съч. XV, 25. —Нощес се скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка. — Нещастие! Елин Пелин, Съч. I, 192. Това беше, всред толкова скърби и нещастия, които ни бяха сполетели, една голяма радост за майка ми и за всички домашни, и тя подействува благотворно и над мене. К. Величков, ПССъч. I, 26. Движението в Букурещ е много голямо: трамваи, автобуси, тролейбуси, частни коли, таксита пътуват в надпревара с не малка бързина,.. обаче нещастията били много рядко явление. Г. Белев, КР, 24.
2. Живот, съдба или период от живота, свързан с неприятности, мъки, страдания; лоша съдба, зла участ. Той [дядо Маргалак] се грижеше и за Елка, и за господаря си, и за Захаринчо,.., и плачеше над тяхното нещастие. Елин Пелин, Съч. III, 72. Цял ден и цяла нощ не проговорих дума с никого от тия, които общото нещастие ми беше дало тука за другари. К. Величков, ПССъч. I, 21. Няма нищо по-отвратително и безсмислено от това да мисли човек, че другите са причина за неговото нещастие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 232. Един нррод трябва да бъде горд, особено в нещастие. Г. Стаматов, Разк. I, 73. Даже тогава, когато тия действия влекат бедствие или позор за някого, и тогава, вместо угризения, егоистът-скъперник сеща доволство, като че загубата на другите е негова печалба, нещастието на другите — негово щастие. Ал. Константинов, БГ, 50.
О За нещастие. Книж/, По нещастие.
Остар. Книж. Само като вмет. израз. За означаване, че трябва да се съжалява за нещо, че нещо трябва да се разглежда като лошо стечение на обстоятелствата; за жалост, за съжаление, за беда. — Ах, ето господине любезний, моят жилец. Има голям ум,.., но за нещастие съвсем няма пари. Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. За нещастие, изглежда, че при хитлеристите имаше няколко по-от-орани стрелци. П. Вежинов, НС, 45. Аз имам тука, по нещастие, една тетрадка само. Ив. Вазов, Съч. X, 27. Създаваше се постът главен управител за шестте вилаети, гдето се срещат арменци, които по нещастие в никой вилает не съставляват болшинство. Пряп., 1903, бр. 81, 1. За щастие или <за> нещастие; за нещастие ли, за щастие ли. Разг. Употребява се, когато не може да се определи добър или лош е изходът, последицата от нещо, от някаква случка, ситуация. За щастие или за нещастие, това се отложи и Кандовия план рухна. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 93. Цялото село изтръпна и излезе да ги посрещне. Но за нещастие ли, за щастие ли — секретар-бирникът го нямаше. Господата бяха много гладни. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 364. Имам нещастието. Книж. Със следв. изр. със съюз да. Имам лошата участ да бъда сполетян от нещо или да извърша нещо, посочено в следващото изречение, което е с неблагоприятни за мене последици. Преди две години, обаче, той имал нещастието,.., да обиди някой пристав при изпълнение длъжността му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52-53.
НЕЩАСТЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Нещастник. Влади с удивление гледаше на тогози нещастливца и бистри като бисер сълзи течаха по бялото му лице, което беше покрито със страшна черна маска.
В. Друмев, НФ, 31-32.
НЕЩАСТНИК, зват. -ко и (остар.) -че, мн. -ци, м. 1. Човек с лоша съдба, с несполуки в живота си; несретник, клетник. Слънцето захожда, скрива се, настъпва мрак и покрива мизерията на спящия върху влаж-ната земя нещастник. Ал. Константинов, Съч. I, 228. Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Аз започнах да опитвам късмета си на рулетката и колкото и да е странно за такъв един човек без късмет като мене, роден нещастник и страдалец, провървя ми — завчера спечелих 800 златни франка. П. Незнако-мов, ЖВ, 33-34. Методи> дочака и последния нещастник от живата човешка върволица да потъне в тъмното гърло на тази преизподня. К. Странджев, ЖБ, 7.
2. Обикн. членувано, като обособ. приложение. Човек, който е за съжаление, за окай-ване, поради лошото сй състояние или беда, в които е изпаднал; окаяник, клетник. Той, нещастникът, да вземе да се качи в друг влак. И напълно се объркал.
