джумбуш. М. Георгиев, Избр. разк., 69. нечестивите мн. Хора с нехристиянско вероизповедание; неверници, нечестивци. Както се види, много грешихме пред бога, пиян-ствувахме и блудодействувахме, братувах-ме с нечестивите и приехме техните закони. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 138. Молеха се двата народа, двете вери и техните войски всяка на своя бог и на стада тичаха нечестивите към Янтра преди да коленичат. Ем. Станев, А, 201.
НЕЧЕСТЙВЕЦ, мн. -вци, м. 1. Човек, който е от нехристиянско вероизповедание; нехристиянин, неверник. Нечестивец хвърля шепа кал и опръсква бялата свещ що гори с весел, златист пламък. К. Петканов, В, 198.
2. Прен. Безчестен, непочтен човек; безчестник, подлец, мръсник. — Къде си срещнал жена ми? — У Ташка Утката! .. — Слушай ти, нечестивецо..: утре пак ще се съберем сички тука, во същия тозе час и ако ти, клеветнико, повториш думите си за моята жена, ще ти дам и аз своя отговор. Д. Та-лев, ПК, 224. — Да стана и да стоя диван-чапраз на туй куче Иоргакя? Ами дето фа-щат и блъскат в зандана невинни българи, мислиш че тези работи не са на Иоргакя? Майка си е готов да продаде тоз нечестивец. Д. Немиров, Б, 138.
3. Прен. Дяволът, сатаната; нечестивият, нечистият. — Сатаната я е изпратил, всекиго господ да пази от тоя нечестивец. Т. Влайков, Пр I, 190. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода, на пост и молитва, за да измоли опрощение. Затворили го, обявили го за безумен, чели му молитви да изгонят от него нечестивеца, мъчили го. М. Смилова, ДСВ, 10. Та зер ако не беше греховна [Рада], нечестивецът .. оня, с черните рога, що виреше из водата .. зер щеше да я гледа и да й смига, да я вика! М. Георгиев, Избр. разк., 73.
НЕЧЕСТИВИЦА ж. Рядко. Нечестива жена; нечестивка. — Тъй, тъй, смъртта на болярка Десимира пожелах, Елено, на майка ти — изстена тя и раменете й затрепера-ха. — В ума си я желаех, а със сърцето си молех бога да оздрави майка ти, да я вдигне от легло, та да ме изпъди от кулата като нечестивица. Ст. Загорчинов, ДП, 170. Новото в нейната [на темата] разработка е онова настроение и наивно схващане на народа, който вижда пръста на провидението в запустението на къщата, от която е излязла тази нечестивица [Калина], поставила своята страст по-горе от „светите“ връзки на вяра, народност, обичаи и нрави. Б. Ангелов, ЛС, 251.
НЕЧЕСТИВКА ж. Рядко. Нечестива жена; нечестивица. Имала се с някакво момче — гражданче било... — Таквиз работи се разправяха за нея, нечестивката. Ц. Лаче-ва, СА, 57.
НЕЧЕСТЙВО. Нареч. от нечестив (в 4 знач.). Може би други,.., да са го мислели за безбожник, защото твърде рядко ходеше в черква. Но това той правеше, не че не обичаше да се черкува, но защото не искаше да гледа своите свръстници, които тъй нечестиво умърсяваха дом божий. Ил. Блъс-ков, ДБ, 13. Да бъдеш измъчван, бит немилостиво, / да слушаш как псуват злобно, нечестиво, / рода ти нещастен и твой сан и Бог, / ти можеш да имаш конец най-жес-ток. Ив. Вазов, БМ I, 18.
НЕЧЕСТЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нечестив. Някакво щение неутолимо бе това и той изтръпваше при мисълта, че то може би криеше сквер ноет и нечестивост в себе си. П. Константинов, ПИГ, 29. Из село се мълвеше какво ли не още за дядовата Хаджиева нечестивост. Разправяха, виждали нощем кълба такива... лоши пламъци над комина на дядови Хаджиеви. А. Страшимиров, А, 560.
НЕЧЕСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безчестие. — Александър е омаян от една поганка. Сеищм,.., че тя скоро ще ме замени на трона. — Благочестивият и христолюбивият наш цар Иван-Алексан-дър никога няма да падне в това нечестие! Ив. Вазов, Съч. XIII, 103. Благочестието е най-великата премудрост, а нечестието е най-великата безумност. А. Гранитски, ПР (превод), 1. Времето иде,.., когато гневът божий ще ся открие от небето връх всяко нечестие и неправда на человеците. КТЕМ, 25. Разграбили и пленили градът с такова варварство и нечестие, що само приказа-нието му прави человека да му настръхне козината. БКн, 1859, кн. 2, 298.
НЕЧЕСТНО. Нареч. от нечестен; непочтено, безчестно. — Ама обещай да ми отговориш честно. — Кога пък съм ти отговаряла нечестно? К. Георгиев, ВНП, 43. — Аз и сега съм си честен, бай Марко — каза Петър. — Ама постъпваш нечестно! — избухна Иван Гатев. И. Петров, НЛ, 141.
НЕЧЁСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нечестен; безчестност, не-почтеност. Ние бяхме казали, че злата ми чест и нечестността на търновския владика Неофита бяха ме дотам докарали, щото "да закача даскаллъка на клечката'1 и да стана казанджия. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 95.
НЕЧЁТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. За число — който не се дели на две без остатък; тек. Противоп. четен. Питагорей-ците делят за първи път числата на четни и нечетни, с което всъщност започва и науката за числата. Матем., 1966, кн. 2, 3. Римляните считали нечетните числа по-благополучни и затова направили месеците с нечетно число дни. Ч, 1871, кн. 7, 199.
