2. Който е в брой, количество или пореден номер, измерващ се с такова число. Той палеше цигара от цигара, ходеше нервно по улицата и броеше крачките си: ако до онова дърво са нечетни, значи нищо лошо не се е случило. М. Грубешлиева, ПП, 212. Нечетни дни. Нечетни номера.
НЕЧЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Безброен, безчетен. Нечетни пълчи-ща конници препускаха по степта.
НЕЧЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който трудно се разчита, чете, разбира. Гороло-мов посочи двата нечетливи подписа отдолу, коитои значеха: Ганка Попова, Фроса Николова. Й. Йовков, ПГ, 92. —Лош почерк, а? — Много нечетлив. Трябва да го обработи. Г. Белев, ПЕМ, 102. Тодор Ефремов преглеждаше куп училищни тетрадки. Той се взираше в нечетливите редове, драскаше с червено мастило. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
2. Индив. За лице на човек — който не изразява външно мислите, чувствата; неразгадаем. Лицата на евенките застинаха, добиха такъв израз, че по този израз нищо не можех да разбера. За първи път срещнах толкова нечетливи лица. Й. Радичков, НД, 138.
НЕЧЕТЛИВО. Нареч. от нечетлив (в 1 знач.); неясно, неразбираемо. Имената на войниците бяха надраскани нечетливо и небрежно, някои от тях бяха зачерквани и поправяни. П. Вежинов, ВР, 166. Той с известно задоволство казваше, че успял да разчита дори и най-нечетливо написаните ръкописи. Т. Влайков, СбЦГМГ, 331.
НЕЧЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от нечетлив (в 1 знач.). Нечетливостта на почерка му, въпреки добрите съчинения, винаги я дразнеше.
НЕЧИЕ. Вж. нечий.
НЕЧИЙ, -я, -е, мн. -ии, неопр. притеж. местоим. Който принадлежи на някого, който е на някого, неопределено или неизвестно на кого. Само на пейката под столетния смърч лежеше нечие сиво палто. Цв. Ангелов, ЧД, 24. Бавен дим над нечий покрив напомня за грижливата ръка на селянка, която е сложила вече котлето с чорбата на огъня. 3. Сребров, Избр. разк., 159. Левски сещаше, че нечии очи го гледат тревожно през пролуките. Ст. Дичев, ЗСII, 236. Там, до голямото кичесто дърво,.., наистина пак се мярна нечия сянка. Вл. Полянов, ПП, 137.
НЕЧИИ. Вж. нечий.
НЕЧЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Нередовен, нереден, неприличен. Всяко нечинно хранене и без порядок убива червиите и събаря шелковода, тъй щото изгубува листа, цената на яйцата и многото си трудове и харчове. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 59.
НЕЧИНЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Нереден, неприличен, срамен. Нечинливо нящо са това войните, дето толкова свят и толкова човешко добро гине. Т. Влайков, Съч. III, 10. Само че .. това им срящане и приказване насаме в тъмнините е май нечинливо нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 112.
НЕЧИННО. Остар. Книж. Нареч. от нечинен. Кога се размути ума некому от вино, тогава такав человек се уподоблява на ония коние, които изгубват кочияшите, защото каквото они кога би изгубили кочияша, как нечинно бегат, тако и душата кога би се размутила от вино, весма по-грешава. Й. Стоянович, ДСС (превод), 80.
НЕЧЙННОСТ, -тта, мн. няма. ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от нечинен. Не-чинността е престъпление, защото бог е сътворил сяка вещ за една определена цел. Ч, 1871, кн. 18, 563.
НЕЧИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не отговаря на изискването за чистота, който не е достатъчно чист; мръсен, замърсен, зацапан, изцапан. Но в това време вратата се отвори внезапно и една напукана и нечиста ръка го изтегли грубо за палтото навън. Ив. Вазов, Съч. VII, 50. Дъсченият под беше изкалян и нечист. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. Щом го условиха за учител, той още същия ден тръгна да си търси жилище. Омразно му беше да живее в нечистия хан и по цели нощи не спеше от дървеници. Д. Талев, ПК, 75. • За цвят — който е мръсен, не е ясен, не е свеж. Оредялата му брада имаше нечист жълтозеленикав цвят. Ем. Станев, ИК I и II, 187. // За въздух — който е замърсен, не е пресен, не е свеж. Електрическото осветление заместваше дневната светлина, а силните вентилатори, които можеха да откъснат ръката на човека, изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев, КВА, 324.
2. Който не е чист, еднороден по състав, а е с примеси. Примесите, които са били в нечистата мед, падат на дъното на съда във вид на утайка. Физ; VIII кл, 1965, 39. Чистото рициново масло служи за медицински цели, а нечистото — зе технически. Ст. Младенов и др., ОТК, 91. Слабият горещ ветрец довява от време на време гъста и неприятна миризма на катран, сажди и нечиста смазка. Др. Асенов, СВ, 133. Току-що овършаните семена са обикновено повече или по-малко нечисти. Наред с плявата, пръстта и др. се срещат и семена на пле-велни растения. Бтн V и VI кл (превод), 25.
3. Прен. За човек — който с поведението, с постъпките си нарушава общоприетите морални норми, който е неморален; нечестен, безчестен, непочтен, подъл. Хаваджиев беше нечист човек,.., съдружник на няколко големи фирми и съучастник в много тъмни дела. Г. Караславов, Т, 8-9.
