Току, ненеш ли, сретнал го един човек отгоре. — „Добра среща, здраво-живо, нищо-живо“. СбНУ XLV, 383.
НЕЧЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който постъпва непочтено, в противоречие с моралните норми; безчестен, безнравствен, неморален, непочтен. Тук алчни,.., нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, СъЧ. II, 181. Ще успее ли да не се провали човек, който в личния си живот е станал нечестен? Л. Александрова, ИЕЩ, 262. Нарушението на съпружеската вярност от страна на мъжа не бие толко в очи, макар и подобен мъж да се счита от всекиго за нечестен. СбНУКШ
ч. III, 233. — Вистина, честити царе, ти беше во столо,.., ама мислата и душата ти шеташе по лубовниците и нечестните жени. Нар. прик., СбНУ XIV, 109;
2. Който противоречи на изискванията за чест; морал; безчестен, неморален/непочтен, подъл. Той криеше от чекмеджето, надписваше в тефтерите и правеше нечестни сделки с простите и бедни селяци. Елин Пелин, Съч. III, 16. Той никак не я е оскърбил с едно нечестно предложение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. По-късно той помисли по-добре и разбра, че някаква лукава ии нечестна примка се крие в тоя процес. И. Йовков, Ж, 1930, 51.
3. Който е свързан с липса на почтеност, честност;, непочтен. Тя откачи парите от гвоздея, но заяви, че комарджийските пари били нечестни и тя ще накара синовете си да ги махнат от къщата й. Ём. Станев, ИК Ги II, 242.
4. Диал. За младоженка — която не е девствена. Тя оше не можеше да прости на Нонка, че влезе в къщата й без нейна воля и се натрапи на сина й, нечестна и погаврена. И. Петров, НЛ, 14. В западна България излезе ли па сватба момата нечестна, всичките сватбари — мъже и жени — започват да я храчат. Ив. Хаджийски, БДННI, 64.
5. Остар. и диал. ЗлоЧест, злощастен, зло-честен, нещастен. Дедо Господ тръгнал да си ходит; а, колко шчо се отдалечил мало, чешмата пак протекла [вместо вино] вода. И така винарот пак се осиромасил и се сторил най-нечестен човек. СбКЩ, 20.
НЕЧЕСТИВ,-а, -о, мн. -и, прил. 1. Който според религиозно-мистиЧните цредстави е въплъщение на силите на злото; дяволски, бесовски, нечист. Отроците вярваха на клеветите, че бил ближен с бродници нощни и нечестиви сили. П. Константинов, ПИГ, 41-42. — Хвърли парата, селянино, хвърли я, ако искаш да не те стигне беда. Магьосник е князът, нечестива е перпера-та му, ще те опари. М. Смилова, ДСВ, 47. — Да се залюби в тия години в една жидовка, в една неизвестна и безродна поганска девойка, при жена, при два сина! Няма да се намери в царството епископ или свещеник да благослови това нечестиво съединение! Ив. Вазов, Съч. XIII, 126. Писанието беше богомилско,.. Той дигна строг поглед от пергамента и попита с остър шепот: — Защо четеш това нечестиво писание? Д. Талев, С II, 110-111. Слушай, дъще, млада първескиньо, / .. — не излизай нощем ти по двора, /.. да не стъпиш в място нечестиво — / млякото в гръдта ти да престане. Е. Багряна, ВС, 46.
2. Който е от нехристиянско вероизповедание; неверен. Рекох пътом да повидя Йвай-ла, съкрушителя на нечестивите татари, победителя на цар Костадина. Ив. Вазов, Съч. XXI, 33. — Ви сте диви! Вас не ви е страх, че вярата Христова ще се оскверни от нечестивите агарянци, а страх ви е от християни и братя по вяра. — Дядо Йоаки-ме, не ща гърци! — каза Смилец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 68.
3. Който с поведението, с постъпките си нарушава общоприетите морални норми, който е неморален; непочтен, нечестен, безнравствен. Жена ленива и разсипница, жена нечестива може да разори, да посрами и най-достойния мъж. Д. Талев, Г1К, 13. • Прен. Разг. В обръщение — за изразяване в шеговита форма на критично отношение към някого. В същия миг двама якобинци дебнешком изнасяха от другата врачка на буфета стъкла с шампанско и бордо.. Попът продума ниско: — Бре дяволи нечестиви, па да оставите и за попа — да благослови съединението. Ив. Вазов, Съч. XI, 167. Ама чакай ти, приятелю нечестиви! Ще те науча аз тебе! Т. Влайков, Съч. III, 132. — От два дни те търся,.. Пипнах ли те на тясно, сега няма къде да шаваш... Е, казвай какво има да кажеш за свое оправдание, душо нечестива? Ив. Мартинов, М, 85.
4. Които противоречи на общоприетите морални норми. „Жените, момите от кой да е шантан“... Водопадът по-силно загърмя, разсърден, че храма, в който той пее своя вечен химн, се осквернява от такава нечестива песен. Ив. Вазов, Съч. XVII, 11. Като подуши нечестивите сделки на господаря си.., Нончо до такава степен се възмути, че захвърли в коша кочаните с квитанциите и избяга чак в Силистра. А. Гуляшки, СВ, 27. Украл еден кош слама от кума си. А кога се вращчал у дома си, сламата му се расила по пътот, та за вечно споменвение на нечестивото му дело, сламата, шчо се расцла пътем, се препраила на дзвезди по небото. СбКШ, 11.
5. Като същ. нечестивия<т> м. Разг. Евфемистично название на дявола, сатаната; нечистият, нечестивец. Ала тя долови, че тая мисъл днеска, при тяхната голяма радост, не е добра — тя иде от нечестивия. Хр. Ботев, Съч. 1927, 83. Едни казват, че ангелът им [на месечарките] е як, па ги варди, придържа ги, а пък други думат, че нечестивият — .. — ги водил по месечина за
