Остар. Книж. Непрекъснат, непрестанен, безспирен. Почитаемото правителство, в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само че се е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е отшило по-нататък. А. Константинов, Съч. I, 105. Боже мой, и след тия ли ужаси не ще се издигне в тази злочеста земя истинският стълб на позора — оня не-зиблен стълб, който се крепи само от буд-ната обществена съвест и от неусипното чувство на самоуважение у един народ? Бълг., 1902, бр. 448, 2.
— От рус. неусыпный.
НЕУСЙПНО. Остар. Книж. Нареч. от неусипен; непрекъснато, непрестанно, безспирно.
НЕУСЛУЖЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не обича да прави услуги. Неуслужлив съсед.
НЕУСЛУЖЛИВО. Нареч. от неуслужлив.
НЕУ СЛУ ЖЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуслужлив. Известна ми е неуслужливостта й.
НЕУСМИРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да бъде усмирен, принуден да стане кротък, мирен; неукротим, необуздан, буен. Неусмиримо дете.
2. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, без да може да бъде удържан, спрян, овладян; неукротим, неудържим, необуздан, несдържан. Всичко досега, целият изминат път, целият ни живот е бил един неусмирим стремеж към това абсолютно, неопровержимо „заедно“. Бл. Димитрова, Лав., 95. • Обр. Тълпата! Океан! Талази неспокойни, / .. / А в дъното на туй море неусмиримо / империи безброй ще да съзреш. Ив. Вазов, ИГП (превод), 31-
32.
НЕУСМИРЙМО. Книж. Нареч. от неусмирим; неукротимо, неудържимо, необуздано. Докторът скоро дойде. Долепих ухо до ключалката на вратата и подслушвах. Сърцето ми неусмиримо биеше. П. Славин-ски, МСК, 55.
НЕУСМИРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неусмирим; неукроти-мост, неудържимост, необузданост.
НЕУСПЕХ ж. Липса, отсъствие на успех; несполука. Смилец изтръпна, когато на утринта се научи от Темира за пълния неуспех на покушението в Устето. Ив. Вазов, Съч. XIV, 85. Ловният сезон бе открит в края на юли и доктор Старирадев се увлече в тая нова за него страст. Първия ден неуспехът го разпали, вместо да го отчае. Ем. Станев, ТЦ, 37. Досегашният неуспех на българския народ се дължи не на неспособността му за революция, но на „неговата неспособност да създаде организация, която да може да донесе на неговия бунт победа.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 157. Неуспех на филм•
НЕУСПЕШЕН, -шна, -шно, мн. -щни, прил. Който не постига успех, не завършва с успех; безуспешен, несполучлив. Неуспешните войни не носят вече военна плячка. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. И Симеон, след неуспешни преговори за уреждане на въпроса, нахлул с войските си в Тракия. Ист. X и XI кл, 46. Избягал след дълги премеждия от България след неуспешното революционно движение в Стара Загора през 1875 г., по-дигнато от него, той [Стамболов] сега се скиташе из Букурещ. Ив. Вазов, НО, 12, Многочислени са неуспешните опити за решаване на тази задача. Матем., 1965, кн. 5, 12. Неуспешна акция.
НЕУСПЕШНО. Нареч. от неуспешен; безуспешно, несполучливо. Неуспешно завършена работа.
НЕУСПЕШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуспешен; безуспешност, несполучливост, неуспех. Той [преподавателят] се грижи да не допуща дразнители,., (неуспешност в заучаването, подигравателни бележки и др.). Ем. Жечев, Б, 216. Неуспешност на опит за преврат.
НЕУСПОРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не е успореден, паралелен. Успоредните линии изглеждат неуспоредни под влияние на посоката на линиите, които се приближават до тях или ги пресичат. Псих. X кл., 54. В оптиката се използуват много често прозрачни тела, ограничени между другото и с две плоски неуспоредни стени. Физ. X кл, 1951, 134. Неуспоредни плоскости.
НЕУСПОРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуспореден. Неуспоред-ност на оста на колелото.
НЕУСТАНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е установен, утвърден като постоянен. И не току-тъй либералите намериха един от най-добрите си защитници в лицето на Герасков; не току-тъй един неустановен човек в партията, една забъркана глава. Г. Георгиев, Избр. пр, 352. От вечерния влак,.., на каменополската гара слязоха Банков и околийският организатор на дружбата Селимски, тридесет и пет годишен мъж с неустановена професия. В. Неш-ков, Н, 53. Неустановен жител. Неустановен адрес.
2. Който не е изграден, оформен, установен напълно или в окончателен вид; неустроен. Гой [учителят Вардарски] говореше на учителката, .., а езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се, неуспшновен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Д. Талев, ПК, 244-245. // Който не е официално утвърден, признат, не е добил законна сила; неутвърден, неопреде
