бил причина за неуредения ми живот, времето ли, аз ли самият никого не интересувам. " И. Стоянов, ПД, 18. Борис имаше познати в Сливен, които веднага му се притекоха на помощ и му дадоха подслон в семейното общежитие на текстилното предприятие. По-сетне, когато разбраха неуреденото му положение, започнаха предпазливо да му правят бележки. К. Калчев, СТ, 132-133. // За проблем, работа и под. — който не е свършен, Извършен, разрешен както трябва, решен докрай и под. Ще поседя малко и ще си ходя — трябва да бързам. Утре тръгвам на път, а пък всичките ми работи стоят неуредени. К. Петканов, ЗлЗ, 16. Понякога ставаше дума за някоя неуредена селска работа ито$аз глъчката ставаше още по-голяма. И. Йовков, ЧКГ, 38. Берлинският договор бе оставил някои неуредени въпроси, които тепърва трябваше да се ликвидират. С. Радев, ССБ I, 212. Неуредени отношения.
3. За дълг и под. — който не е изплатен; неизплатен, неиздължен. Ходжата беше прочут скъпчия, ала към майката на Нуринка беше много щедър. Това се знаеше от цялото село. Наистина между тях имаше някакви неуредени сметки. X. Русев, ПЗ, 135-136. Неуредени дългове. Неуреден заем. Неуредени лихви.
О Неуредени сметки. Неуредени от миналото лични отношения с някого.
НЕУРЕДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуреден. Неуреденост и несправедливост на обществото.
НЕУРЕДИЦА ж. 1. Само ед. Липса на установен ред, на порядък; безредие, безпорядък, безредица, неуправия. Че нямаше гладена яка — това беше вярно; но това дребно наглед обстоятелство израстна изведнаж до съдбоносен и безутешен факт, който доказваше за излишен път неуредицата в тая къща, запусната като битпа-зар. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 349. // Липса на система, правила в нещо; несистемност. Неуредица в писмения език.
2. Само мн. Прояви на нарушение, объркване, смущение в някакъв вид работа или организация; бъркотия, неуправия, неразбория. Пише две картички в един ден, негодува за пощенските неуредици, търси с малко думи да каже всичко. М. Кремен, РЯ 102. Заговориха за неуредиците по нашето Черноморие, за оскърбителното отношение на някои места към българите и за робеенето пред чужденците. Л. Станев, Пх, 147. Допускахме, че ръководителите ще свикат събрание, .., или по някакъв друг начин ще разяснят на хората за какво става дума и каква е перспективата да се оправят неуредиците. Отеч., 1978, кн. 2, 18.
НЕУРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неуреден; разхвърля-ност, безсистемност. Най-незначителната случайност и преходност, обикновената неуредност в нещата предизвикваше нашия писател да вземе позата на съкрушен мислител и художник. Р, 1927, бр. 244, 3.
НЕУСВЕС, мн. няма, м. Диал. С предл.
в. 1. Състояние на лудост, безумие. Още малко и можеше да кажеш, че бае Иван си влязва в реда на ума си,.. Но там, дето чакаш и се надяваш за това, ще видиш. че той се е заплеснал и продължава да си говори пак като в неусвес. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43.
2. Състояние, при което човек не може да разсъждава нормално поради силно вълнение, уплаха и под. А когато се върнах и бях вече сам зограф, .., едва прекрачил прага на бащиния дом, аз се втурнах в неусвес към съседния зид. П. Спасов, ГЛЗЗ, 70. — Да бягаме, Христино! — избъбрих в неусвес. — Светът и животът са пред нас! Ти ме обичаш, Христино моя,.. И аз те любя, Христино. П. Спасов, ГЛЗЗ, 88.
НЕУСВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. 1. Който не е нормален или не може да разсъждава нормално; луд, безумен, ненормален.
2. Като същ. Човек с такива качества; луд, безумен, ненормален. — Как да му не завиждам? Ако видите, че някой неусвесен имане намери, не казвате ли: аз го заслужавах, а не оня, който цената му не знае? Р. Стоянов, М, 36.
НЕУСЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който не се усеща, не се забелязва, долавя; недоловим, незабележим. И неусетен блян по тоя ек Младена / унесе. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 302. Неусетен полъх на вятъра.
2. Който се извършва, става лесно, без да е изморително или мъчително, в кратко време; лек. Пътуването тук е много приятно и неусетно.
НЕУСЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Нечувствителен. Съвсем различно се възприема усетливостта за болка: най-усет-лива е кожата на гърба, на бузите, а най-неусетлива на върха на пръстите на дланта. Псих. X кл, 34.
НЕУСЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на неусетлив; нечувствител-ност. Неусетливост на кожата.
НЕУСЕТНО нареч. Без да се усети, без да се разбере; незабелязано. Неусетно дядо Гуни стига до могилата. С. Северняк, ИРЕ, 16. Аз неусетно станах приятел на семейството, защото камионът е удобно средство за сприятеляване. К. Калчев, ДНГ, 46. Неусетно се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желязната ограда със зелена боя. Д. Въ-лев, Ж, 106.
НЕУСЙПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил.
