НЕУПОТРЕБИТЕЛЕН, -лна, -лно, ж -лни, прил. Остар. Книж. Неупотребяван. При това, усердийето на г. Сичана да послужи на учениците, за да ся те не бъркат, когато ги клонят [глаголите], било толкова голямо, щото той ся решил да нареди и непотребните, сиреч неупотребителните времена на някои от тия глаголи. БКн, 1859, април, кн. 1, ч. I, 236.
—От рус. неупотребительный.
НЕУПОТРЕБЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неупотребителен.
НЕУПОТРЕБЯВАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който не се употребява, който се среща рядко.
НЕУПРАВЙЯ, мн. -йи, ж. Разг. 1. Само ед. Липса на установен ред, порядък, организация в нещо; безредие, безпорядък, безредица, неуредица. Светът е развален от беднотия и неуправия. Овцата нито ще ти отговори на дума, нито ще те погледне накриво. Ст. Сивриев, ЗСБ, 251. Ако аз днеска чукам ръжда по десет часа, а наш Харалан-чо не свършва и за пет пари работа, тогава тази неуправия аз я разбирам така: той живее на моя гръб! Н. Антонов, ВОМ, 81. В производството се шири неуправия.
2. Само мн. Прояви на нарушение, смущение, объркване в някакъв вид работа или организация; бъркотия, неразбория, неуредица. Старецът веднага почваше да се оплаква от синовете и дъщерите си, от зе-тьовете, че са го разсипали с гаранционни полици,., и че сега му станало ясно защо някога в дълбокото робство хората бягали в манастир — от такава неблагодарна челяд и всякакви неуправии. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 359. Приказваше за скъпотията, за общата криза, за новите данъци, за неупра-виите и за всички ония неща, които тровят съществуването ни днес. Ив. Вазов, БП, 90.
НЕУРАВНОВЕСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се намира в равновесие. Когато електроните спонтанно протичат от по-неблагородния към по-благород-ния метал, те оголват позициите на неблагородния. В него остават йони, неуравновесени със собствения брой електрони. Св. Райчева, К, 78. Неуравновесен бюджет.
2. Който е психически неустойчив, лесно губи душевното си равновесие и върши неразумни неща, изпада в крайности и под.; не-улегнал, нестабилен. Руското агентство се управляваше от едного от секретарите, някой си Богданов, силно неуравновесен млад човек, който наскоро след това се самоуби в Токио. С. Радев, ССБ II, 13-14. //Който изразява, издава психическа неустойчивост. Въпреки своето състояние, За-несов беше учител,.. Ала, явно беше, у моя гост имаше и нещо неуравновесено. Погледът издаваше същинско безумие. Ив. Кара-новски, Разк. I, 94.
НЕУРАВНОВЕСЕНОСТ, -тта, мн. -и,
ж. 1. Само ед. Качество на неуравновесен (във 2 знач.). Иван се налага като индивидуалност преди всичко със своята вътрешна неуравновесеност, с наклонността си да изпада от една крайност в друга — от яростното безогледно обвинение към само-оичуването и депресията, която довежда до опита за самоубийство. Ив. Остриков, ППА, 62-63.
2. Нарушение, смущение на някакво състояние, ред. И не само върху земната повърхност и атмосферата влияе Слънцето.. — Изглежда и във вътрешността на Земята то поражда някакви неизвестни още на нас, хората, неуравновесености. К. Кузов, ПВС, 49.
НЕУРЕД м. Диал. Неуредица; неуредба. Той ми разправи за неуреда в общината, за тежкия поминък на селото; за тазгодиш-ното неплодородие. Ив. Вазов, БП, 116.
НЕУРЕДБА ж. Остар. , понякога поет. Неуредица, безредие, безпорядък. Възмущават се някои гневно, / щом съзрат неуредба, беда. Хр. Радевски, Избр. пр II, 158. И ето видим днеска, че в нашата без пастир духовна овчарня излазят на видело такива работи, които наедно с другите църковни неуредби възмущават образованите хора. Н. Бончев, Съч. I, 55. Прежде няколиких днях убиен е главатарят Хасан паланги около Дебря. После неговая смърт пушки пукат непрестанно.. Неуредбата ся е умножила. БДн, 1857, бр. 5, 17.
НЕУРЕДЕН, -дна, -дно, мн.- дни, прил.
1. Разг. Който не обича и не поддържа ред, обикн. в къщи, в стопанство; разхвърлян, разпилян. Свекърва й — Панчова майка — беше неуредна, разсипница и завистлива жена. Т. Влайков, Съч. II, 96. Започнаха да постъпват предложения за наказание на някои неуредни ръководители. Тр, 1959, бр. 83, 2.
2. Остар. В който няма ред и системност. Едвам за цял месец излезе брой 15 [на списанието], който ни стана скъпо и скъпо, а пе-чатанието — неуредно. У, 1871, бр. 16, 241-242. Неуреден дом, Неуредна кухня.
НЕУРЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е подреден, уреден, в който не е сложен необходимият ред; неподреден. — Оо, бако! — изхлипа Ваца,.. — Видя ли докъде я докарахме, да нямаме хляб да ядем!... — Стига, стига! Дай на детето.. — оглеждаше той неуредената още добре къща на сестра си. Ст. Даскалов, CЛ, 16. // В дейността, организацията на който няма установен порядък; неустроен. Може би да се губят писмата му. Селската поща е така неуредена и несигурна. Елин Пелин, Съч. II, 108.
2. Който не е устроен, организиран както е прието, с необходими документи или решения и под. "А защо не съм се оженил, кой е
