лен. — Виждам, че те дразни неустановеното положение. Одеве сама ми каза, че не знаеш какъв съм ти. Щом е така, нека се венчеем още тия дни. Ем. Станев, ИК I и И, 179. Неустановена данъчна вноска. Неустановен съдебен ред.
3. Който не е основан, създаден. Неустановена поща. Неустановени сателитни връзки.
НЕУСТАНОВЕНО. Нареч. от неустановен. Нима не излязоха и тази есен: „Перун“.., „Пар нас“ (само един брой), .., па дори и проблематичният в-к „Провинциален актьор“, който тъй неустановено излиза. К. 1927, бр. 103, 1. — Така е женската челяд, сватя. Тамам стане за помощ, вземе, че си иде в къщата... —Да е живот и здраве, сватя, скоро ще му найда и аз колая... — подхвърли неустановено Юрталанката. Г. Ка-раславов, С, 77-78.
НЕУСТАНОВЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Липса, отсъствие на установе-ност. През време на робството българинът намира сравнително по-благоприятни условия да се обособи и самоопредели:.. На това са пречили непрекъснатите войни, не-установеността на живота. Б. Пенев, НБВ, 4. Биографите на Нютон напоследък спорят за това, бил ли е Нютон алхимик или не? Този спор е резултат на неустано-веността на това, какво трябва да се разбира под алхимик. Ив. Въжарова, ИН (превод), 159.
2. Само мн. Нещо неустановено (факт, правило, явление и др.). Д-р Н. П. Николаев назначи Йовкова като писател с вярно езиково чувство в състава на петочленната правописна комисия, на която бе възложено в срок от един месец да внесе необходимите у яснения в българския правопис, като същевременно., отстрани всички неус-тановености. СбАСЕП, 445-446.
НЕУСТОЙКА ж. 1. Неспазване, неизпълнение на поето при сключване на договор задължение. — Ще ви платя утре обезщетението, полагащо се по договора, и можете да се смятате свободна. Обезщетението за неустойка е доста значително. Б. Райнов, НН, 322. А господарите не давали заеми току-тъй.. За всяка неустойка те грабвали по някоя и друга глава едър добитък. А. Гуляшки, ЗР, 63. При неустойка страната, която не е изпълнила задълженията съгласно договора, заплаща на другата страна глоба. РД, 1950, бр. 178, 3.
2. Обезщетение, плащано, давано при неспазване на поето задължение. Извиних се криво-ляво, попитах колко трябва да заплатя, платих си неустойкатаии вече исках да приключа с тази история. И. Радичков, БФ, 58.
НЕУСТОЙЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е устойчив, не се държи здраво или в равновесие, клати се, пада; нестабилен. Рад ги подкани да слязат от конете и те скочиха на земята с неустойчиви крака, вдървени от дългата езда. А. Христофо-ров, А, 181. — Кой ви работи земята, щом като син ви е хванал търговията? — запита Дъбов, когато седнаха около неустойчивата маса, покрита с пъстра домашна покривка. X. Русев, ПС, 70. Това бе извънредно уморително лазене по острите отломки на лавата,.. В същото това време тези отломки бяха така неустойчиви и троилливи, че при всяка втора стъпка ние се плъзгахме надолу. Н. Боев, Г, 33. // Който е присъщ на такъв човек или предмет. Сега вече и баща му се прибираше късно, той чуваше понякога нощем тежките му неустойчиви стъпки. П. Вежинов, БГ, 199.
2. Прен. Който не устоява на въздействието на нещо или не понася лоши условия; неиз-дръжлив. И ако събереше дните, прекарани с Лиза, преди да се оженят, това правеше три-четири седмици.. Такива бракове може да бъдат съвършено неустойчиви. Н. Антонов, В ОМ, 97. Неустойчиво дете. А Неустойчиви дървета на суховеите. А Неустойчиви сортове.
3. Прен. Който не проявява психическа, нравствена издръжливост, стабилност; нестабилен. — Сега ние с тебе, Гатьо, трябва да си вървим, след като изпълнихме бащиния си дълг. Аз съм малко неустойчива натура, но ти ще ми помагаш. К. Калчев, СТ,
1о2. Дринов е познавал добре неустойчивия характер и хиперболичните подозрения на приятеля си и не е взимал за чиста монета всичките му съобщения. М. Арнаудов, БКД, 242.
4. Прен. Който не е здраво, твърдо установен; нестабилен. Неустойчив обществен строй. Неустойчива валута.
НЕУСТОЙЧЙВО. Нареч. от неустойчив; нестабилно. А снегът все валеше и валеше. Колата., мъчително се силеше по стръмнините, неустойчиво се плъзгаше по наклоните. X. Русев, ПЗ, 124. Клавдия се качи първа на камъка, който се залюля неустойчиво. Д. Добревски, БКН, 92.
НЕУСТОЙЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неустойчив; нестабилност. По целия остров Ява от запад на изток се редят многобройни вулкани.. На малко места по земното кълбо структурната неустойчивост и вулканските огнища са концентрирани толкова нагъсто. Хр. Тилев, В, 48. Беше добил известност, имаше добро обществено положение., бе се научил да прикрива вътрешната си неустойчивост и плахост. Л. Дилов, ПБД, 94-95.
НЕУСТРАШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не познава страх, не се страхува от нищо; безстрашен, смел, храбър. Тая мрежа тук-там е пресечена, разкъсана и е дала проход на неустрашимите ни момци да се изкачат дотука. Ив. Вазов, Съч.
