НЕУДОБСТВО, мн. -а, ср. 1. Обикн. мн. Отсъствие на удобство; несгода. Нашите въстания заслужават да са опишат и изучат, .., за която цел и са завзех.. За тая цел не жалих ни труд, ни неудобства. 3. Стоянов, ЗБВ I, 6-8. С нея [добрата музика] са можали да се наслаждават само големците, па и то случайно, с големи неудобства, със значителни разноски и за късо време, прои-зволно назначено от някого другиго, и в свързка с всякакви нежелателни обстоятелства. ССГ (превод), 73.
2. Само ед. Състояние на неловкост, затруднение, стеснение. Настанявам я в едно празно купе и се чудя какво ще правя още цели десет минути в това празно купе, но Едит ме спасява от неудобството, като слиза с мене на перона, ь. Райнов, НН, 480. И ако някой изпитваше душевен тормоз и неудобство, това бе майка й. И. Петров, МВ, 76. Там имаше кутия цигари и кибрит и силно миришеше на тютюн, но гуменото човече не чувствуваше никакво неудобство, понеже желаеше да се запознае с Влади колкото се може по-скоро. Ив. Остриков, ОП, 36.
НЕУДОВЛЕТВОРЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който не изпитва удовлетворение, тъй като не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; незадоволен. Модата може да се разглежда не само като заместващ механизъм за удовлетворяване на неутолена потребност от признание, внимание и уважение от страна на околните, но и като способ за компенсация на неудовлетворения човек в ежедневното общуване. Хр. Домозетов, ОР, 126. Той винаги все се готвеше за нещо, все се хвърляше в борбата и излизаше от нея неудовлетворен, непос-тигнал това, за което се бе готвил. В. Ге-новска, СГ, 426. Вяра обича силно поетите;.. — от руските обича Лермонтова, но сега предпочита Надсона: поезията му е благородна въздишка на една страдающа душа, неудовлетворена от настоящето. Ив. Вазов, Съч. XXV, 147.
2. За материална, духовна или др. потребност — който не е задоволен, удовлетворен; незадоволен. В устата му лепнеха слюнките на неудовлетворена жажда. В. Андреев, ПР, 162. Неговата намръщеност, кой знае защо, подчинените му вземаха като израз на голяма неудовлетворена взискателност.
Н. Антонов, ВОМ, 104. Неудовлетворени потребности. Неудовлетворени жилищни нужди.
3. Прен. Който не е осъществен, реализиран, удовлетворен; незадоволен. А дали в нейната ревност, в нервността, припряността й не се крие болката от неудовлетворено майчинство. Ст. Чилингиров, РК, 237. Неудовлетворени амбиции.
1. Чувство на неудовлетворен; неудовлетвореност, незадоволеност. — Излезте, капитан Илиев, но действително за малко. Имаме важна работа.. — Впрочем не би ли могъл вуйчо ви да почака? — с известно неудовлетворение добави полковникът. П. Илиев, ЛВ, 229. Колкото по-близо я опознавах, толкова повече усещах нейната изключителна обич към прекрасното, присъщото на таланта постоянно неудовлетворение от постигнатото и терзаещото трудолюбие. ЖД, 1967, кн. 6, 5. Едно неопределено чувство на неудовлетворение остана дълбоко скрито в душата му. Кр. Кръстев, К, 18. Макар да изпитваше [Хан-ко] едно общо неудовлетворение от себе си, утешаваше се с работата си в манастира. А. Гуляшки, ЗР, 594.
2. Рядко. Липса на задоволяване, удовлетворяване. Болестта и преждевременната смърт са появляват като просто и необходимо следствие., от несоблюдението на жизнените условия и от неудовлетворението на жизнените потребности. Знан., 1875, бр. 19, 296.
НЕУДОВЛЕТВОРЕНО. Нареч. от неудовлетворен; с неудовлетвореност. Капитанът с вдигната чаша чакаше да се чукне с момичето и когато срещна нейния поглед, неестествено белите му зъби блеснаха и той някак си неудовлетворено и тъжно прошепна. Д. Кисьов, Щ, 118.
НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Чувство на неудовлетворен; незадоволеност, неудовлетворение. Когато разбираше [Бъркола], че се напи, че главата му зашумя празна и развеселена, нейде из него остана будно усещането за пустота и неудовлетвореност. Д. Добревски, БИ, 232. Времето до идването на Лиляна пропадаше във вдлъбнатина от безпокойство и неудовлетвореност. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 52.
2. Качество на неудовлетворен. Неудовлетвореност на амбиции.
НЕУДОВЛЕТВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не удовлетворява, не задоволява с качеството, съдържанието, същността си; незадоволителен. Хилядите зрители, които вчера бяха изпълнили всички места на стадиона, бяха свидетели на неудовлетворителна и на моменти остра игра. РД, 1959, бр. 257, 4. —Неудовлетво-рителният отговор на Портата към предложенията от Игнатиева, ще бъде последван от изискванието на война от страна на Росия. НБ, 1876, бр. 40, 158.
2. Като същ. неудовлетворителен м. Остар. Оценка за слаб успех на учащ се; двойка, незадоволителен.
— От рус. нсудоилстиорительнмй.
НЕУДОВЛЕТВОРЙТЕЛНО. 1. Нареч. от неудовлетворителен; без да удовлетво-
НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕ, мн. няма, ср.
