рява, без да задоволява, незадоволително. Освен това, у г-на Бобрикова множество събития са описват неудовлетворително и темно. Знан., 1875, бр. 7, 111.
2. Рядко. Без удовлетворение, без задоволство; неудовлетворено. Заседателят с па-пионката погледна неудовлетворително Беглишки и му напомни още веднъж да говори по-конкретно. К. Калчев, СТ, 230.
НЕУДОВЛЕТВОРЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неудовлетвори-телен; незадоволителност. Литературата.. — не е нищо друго, освен една страна на човешката деятелност, в която най-силно се усеща веенето на обществения дух. Не е трудно зад това определение, въпреки всичката му неудовлетворителност, да почувствуваме влиянието, което още през тия години упражнява върху него [Т. Влай-ков] такъв мощен дух, какъвто е бил Н. Г. Чернишевски. Ив. Богданов, СП, 79-80. Колкото за язика на ръководството, отсега ся признавам, че той е неудовлетвори-телен; но тази неудовлетворителност е неизбежна при настоящето състояние на българския язик. И. Гюзелев, РФ, V-VI.
НЕУДОВОЛСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Неприятно чувство на неодобрение на нещо, на недоволство от някого или от нещо. Няколко пъти Светла се отби и у Калъчеви, като се правеше, че не забелязва едва прикритото неудоволствие на старите. Ем. Манов, ДСР, 265. Една от песните особено се хареса, но тя я прекъсна на средата... Сърбинът забележи неудоволствието по лицата на някои от присъствующи-те. Ив. Вазов, Съч. XII, 97-98. Тя [врачката] ме гледа и чака да кажа още нещо. Аз продължавам да мълча. По лицето й преминават неудоволствие и гняв. Н. Каралиева,
H, 76. Ромейските младежи с неудоволствие следели пробуждането на българското съзнание у съучениците си.. — и дори ги заплашвали с убийство. Хр. Бръзицов, НЦ, 86.
2. Липса, отсъствие на удоволствие, на прия-тно чувство при възприемане, консумиране на нещо. За неудоволствие на някои от читателите си, аз ще кажа и за себе си няколко думи. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 205. Гледах с неудоволствие филма. Д Ям с неудоволствие. А Изпих с неудоволствие лекарството.
3. Само ед. Отсъствие на готовност, на радост, желание при извършване на нещо. — Развържете го! Слугите изпълниха тая заповеб с неудоволствие и зачудени. Ив. Вазов, Съч. XIV, 81. „Пили са кафе“ — помисли той и с огорчение си спомни как Мери с неудоволствие му правеше кафе. Д. Кисьов, Щ, 399.
-^ГНЕУДЪРЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който е пълен с много сили, енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; неукротим, неусмирим, буен. Те [момчетата] се носеха като вятър, извиваха глави и се переха, за да наподобят от себе си буйни и неудържими коне. Й. Йовков, Ж 1920, 133. Неудържим момък.
2. Който е присъщ на такъв човек, който е проява на жизненост, енергия; буен, неукротим. Неудържим темперамент. Неудържим нрав.
3. За вода, вятър и под. — който се движи, проявява с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неукротим, необуздан, буен, стихиен. Водата под ки-честия чинар бликаше неудържима и пенлива. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191. Неудържимата виелица на свирепите ветрове бъхти сичко напреде си. П. Кисимов, ОАД (превод), 62. // Прен. Който е изпълнен с жизненост, с бодрост, с живот; буен, неукротим. Неудържими младежки години. Неудържим ход на времето.
4. Прен. Обикн. за чувство, страст и под. — който не може да се сдържи, скрие и се проявява силно, стихийно; несдържан, неукротим, неусмирим, необуздан. След представлението, овладян от неудържимо любопитство, Добри прескочил на тъмната сцена и там, скрит зад кулисите, наблюдавал друга картина. Ст. Грудев, ББ, 8. Неудържимо вълнение души гърдите му, сълзи замъгляват очите му. Й. Йовков, ПК, 80. На хитлеристките войници и офицери, които минаваха по шосето и с влака, тя [Лиляна] гледаше с неудържима ненавист, като на лични врагове, които са я обидили и са отнели щастието й. Г. Караславов, Т,
72. — Ето нашия свят, ето нашата земя! — завика с неудържима радост Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБ, 148. Лежеше тя [Яна], изтощена докрай от току-що стихналите болки, не я болеше вече нищо, гърдите й се напъваха до разкъсване от неудържими викове. Д. Талев, СК, 121-122. // За танц, игра, веселие и под. — който е бърз, енергичен, жизнен; неукротим, буен, вихрен. Въртенето расте, усилва се, става неудържимо, вихрено. Л. Стоянов, X, 43. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна, неудържима. Й. Йовков, Ж 1945, 17.
НЕУДЪРЖЙМО нареч. 1. С голяма скорост, сила; неукротимо, необуздано, стихийно, буйно. Конят неудържимо се хвърляше напред. Вятърът блъска неудържимо по прозорците. И С много жизненост, енергия; вихрено. Хорото неудържимо се люлее.
2. Без сили да се сдържа, с подчертана вън-шна изява, нескрито и с голяма енергия; необуздано, несдържано, неусмиримо, силно, буйно. Само слабите и страхливите хора избухват неудържимо и почват да крещят истерично, когато чувствуват слабостта си. М. Марчевски, ОТ, 178. Изведнъж тя заплака. Така неудържимо започва да плаче човек, свикнал с нещастието и почувствувал за пръв път истинската нежност. Л.
