но съчувствие на несретник, скиталец и неудачник. Ст. Даскалов, СЛ, 245.
НЕУДАЧНО. Книж. Нежел. Нареч. от неудачен; неуспешно, несполучливо, безуспешно. И ето, изпод навеса изскочи малък сив човек и се спусна към пътната врата, като прибираше неудачно в бързината дългия си разточен пояс. Г. Караславов, СИ, 174. — Дори и автоматите да са негодни и неудачно построени.. Нима това не свидепгелствува, че машината може да мисли като човек? К, 1963, кн. 8, 12.
НЕУДАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Нежел. Отвл. същ. от неудачен; не-успешност, несполучливост, безуспешност. Неудачност на избора.
НЕУДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. 3а място, помещение, мебел, съоръжение, дреха (облекло, ръкавици, шапки, обувки) и под. — Който създава някакви затруднения или неприятни усещания, в който човек не се чувствува добре и приятно. Инженер Асен Берое нервно загаси току-що запалената цигара, измъкна краката си изпод неудобната маса, ритна стола,.., и с разперени пръсти се приближи към прозореца. Д. Кисьов, Щ, 7. Това легло е просто,.., и както изглежда, неудобно. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342. Колко смешни са тия тесни и дълги лопатки, които се употребяват при яденето на риба. Те заместват ножа, с тая само разлика, че са по-неудобни от него. Св. Минков, ДА, 9-10. Неудобна квартира. Неудобен стол.
2. Който не дава добри възможности за осъществяване на някаква цел. — В колко часа тръгва влакът за София? — Утре сутринта. Разписанието е много неудобно. Д. Кисьов, 1Д, 463. Този автобус е неудобен за служителите, защото минава много рано. Неудобен път.
3. Който не е подходящ за успешното, извършване на нещо; неподходящ, неблагоприятен.^Неудобен случай. Неудобен момент.
4. Прен. Който причинява смущение, нелов-кост, затруднение, чувство за вина и под. Няколко плешиви декански глави се наведоха смутено една към друга, но монархът сам прекрати неудобното положение, като побърза да седне в ложата си. Д. Димов, Т, 97. —Гладен ли си, бате? — кротко го попитах, колкото и двамата да излезем от това неудобно мълчание. П. Михайлов, МП, 19. Разбрах аз и го питам направо: „А вие, господине, какво мислите?“ Въздържал се да вземе становище по един такъв неудобен въпрос, защото бил секретар на народния войвода. Ст. Дичев, ЗСI, 138.
5. Който пречи на някого, създава му затруднения с поведението, принципите, работата си и др.; неугоден. Той беше типичен лош началник.. Той беше изконсумирал всички смъртни грехове,..: назначаваше роднините си на служба, уволняваше неудобните хора. А. Тодоров, СбСт, 46.
6. Остар. Неуместен, неподходящ. Бъди мъдър в благодеянията си! Не помагай на мързеливите и безделните, зачтото чрез това твое неудобно благодеяние уголемяваш повече мързела им. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 188.
НЕУДОБНИЧКО. Разг. 1. Нареч. от не-удобничък.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че някъде се чувствува неудобство. — Все пак тук е твърде неудобничко, нали? Няма госпожици с чадърчета, вестници, бистра вода, четки, стативи. Е. Йончева, ЗГ, 76.
НЕУДОБНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. У мал. от неудобен, не много удобен. Неудобничък въпрос.
НЕУДОБНО. 1. Нареч. от неудобен. След една такава вечеря в съдията, .., намери Марина заспала на мушамената кушетка в кабинета. Беше полегнала неудобно и краката й опираха линолеума. Ем. Станев, ТЦ, 41. Замълчавам. Генералът поглежда към шефа ми. Онзи се размърдва неудобно на стола си и забелязва: — Ти си постъпил по същия начин, както и Ангелов. Ти си повторил грешката му. Б. Райнов, НН, 279.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. а) Обикн. при лич. место-им. в дат. Означава, че някой не се чувствува добре, приятно на някакво място, че нещо му създава затруднения или неприятни усещания. Става ми неудобно да стоя на това място, б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва смущение, неловкост, затруднение и под. Беше ми неудобно да задавам такъв интимен въпрос. в) Обикн. със следв изр. със съюз д а. Означава, че се изпитва неудобство от нещо, че е неуместно, не е подходящо да се извърши, направи нещо. Неудобно е да отидеш без преоупреждение у тях.
НЕУДОБНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар.
1. Само ед. Отвл. същ. от неудобен; неудобство. Бъди усърден, чтото за приятеля да жертвуваш и пари, и имотство, и самия си живот!.. Такива мъжествени деяния не трябва да стават., в повседневните дела, зачтото такава неудобност на помощта посрамва често приятелството и размътва чистотата му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 100.
2. Обикн. мн. Затруднения, неудобства. Но притом и кой художник в тия места да изработи таков един покров? Трудности велики и неудобности непреодолени се показаха воистину. Н. Рилски, ОМР, 71. Главна-та цел на тази конференция била, щото Англия да действува съгласно с Росия. В случай на неудобности, тряба да се проводи против Турция английски кораби и войска. НБ, 1876, бр. 53, 205.
