угледните, отдавна небръснати лица на мъжете — полуселяни, полуграждани — с техните мазни калпаци,.., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А,
161. То беше кротко, слабичко, негледано дете, с вехти и неугледни дрешки, отраснало без майчина грижа. И. Петров, НЛ, 226. // Който не е направен или подреден добре, красиво, с вкус. Предполагам, че само от състрадание към мене се стърпя да заяви, че достойнството й на съпруга на професор в оставка не й позволява да заживее в такъв неугледен кантон. А. Христофоров,
0, 123. Неугледно жилище.
НЕУГЛЕДНО. Нареч. от неугледен. Нима не се разбира какво значи да се издаде книга лошо, неугледно, с грешки и небрежност? [писмо от И. Йовков] СбАСЕП, 408. Облечен неугледно.
НЕУГЛЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неугледен. Моята неуглед-ност се подсилва и от ръцете ми. А. Гу-ляшки, ЗР, 45. Ганчо поздрави приветливо госта,.., засрамен малко от неугледността на жилището си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 153.
НЕУГОДА ж. Остар. и диал. Несгода. Навикновай на неугоди. Ч, 1871, бр. 13, 404.
НЕУГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не е по волята, вкуса на някого, не е такъв, какъвто го иска някой; неудобен. Но, дойдеше ли да се пуснат и разпитат съгледвачи из стамбулеките кафенета и мегдани, да бъде запрян някой неугоден везир.. — нито Челеби Мехмед, нито Ибрахим Ке-хая влизаха в работа. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 542. Неугодни богу са всички, които са се възгордели от богатство и в суета и лъст са забравили бога и своя брат. М. Смилова, ДСВ, 95. Отстраняваше и ликвидираше неугодни министри, висши административни, полицейски и военни дейци. П. Илиев, ЛВ, 187.
НЕУГОДНО нареч. Остар. Обикн. с гл. съм, изглежда, виждамисеи под. и при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва неудобство, неприятно чувство. Но като съгледах как моят,.., господар нежно и пламенно около нея облита, как искренно я целуваше и прегръщаше, побиха ме ледени тръпки до вдън сърце и ми беше неугодно, дето знаех повече от него. Св. Миларов, СЦТ,31.
НЕУГОДНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар.
1. Само ед. Отвл. същ. от неугоден; неудобство.
2. Затруднение, неприятност. Вместо очакваното домашно благополучие, довличат [някои съпруги] безбройни грижи, неугод-ности и скърби. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), X. В очите ся познават сичките преходящи неугодности в душата, макар и бурни да са преминали. П. Иванов, (превод) Ч, 1871, бр. 20, 633.
НЕУДАРЕН, а, -о, мн. -и, прил. Грам. За гласна или сричка — върху която не пада ударението. Неударена сричка. Неударено „а“.
НЕУДАРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Грам. Отвл. същ. от неударен. Неударе-ност на сричката.
НЕУДАЧА ж. Книж. Нежел. Неуспех, несполука. Борбата със скалите има своя неписана „тактика“, .. Тази борба има и свои драматични перипетии, дреболии, неудачи. Н. Хайтов, ШГ, 80. Стана очевидно, че Събранието никога няма да приеме тоя законопроект.. Но Утин не можа да се утеши от тая неудача. С. Радев, ССБ I, 202. Всякогаш, когато е предстояло тъй нареченият ни „черковен въпрос“ да претърпи някоя неудача, всинца ние, .., изпитвали сме., истинска душевна скръб. ПСп, 1876, кн. 11-12,24.
— Рус. неудача.
НЕУДАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Нежел. 1. Неуспешен, несполучлив, безуспешен. Раздразнен, какъвто беше през целия ден, той [Дъбов] си представи как, ако би могъл, би заровил с пръст това диво село, за да зарови с него и своя досега неудачен живот. X. Русев, ПС, 155-156. Пе-ченков би умрял спокоен и щастлив, ако знаеше, че другарите му се измъкнаха не-вредими от неудачното нападение... Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 313. Крал Теодо-рик, царствующий на Тулуз в полуденната Галия, развалив приятелството си с римляните, което след неудачното свое на Ар-ла града воевание бе .. отново., потвер-дил.., дигна ся с войската си на война. Г. Кръстевич, ИБ, 249.
2. Неудовлетворителен, лошо или неподходящо направен, извършен. Подземните течения са много по-капризни. Един неудачен каптаж може съвсем да ги прогони. П. Де-лирадев, В, 153. Вдясно от пътя стоеше прав и козируваше с разперени пръсти и неприбрани крака възрастен съветски войник.. имаше нещо смешно в него — във фигурата му, в неудачното му козируване. П. Вежинов, ВР, 41-42.
3. Който не е подходящ, който не отговаря на изискванията. Неудачен лектор.
— От рус. неудачный.
НЕУДАЧНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма успех в начинанията си, на който не му върви. По-лесно е,.., да се превъплътиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз, отколкото да влезеш в кожата на неудачника и да понесеш на раменете си тежкия му кръст. А. Гуляшки, ДМС, 129. Слав, операторът, е неудачникът в групата ни. И такъв е нужен, за да има по кого да измерваме собствените си постижения. Бл. Димитрова, Лав., 20. От една страна, сърцето на Емилия теглеше към този човек от миналото, който събуждаше тъж-
