642. И той пак тръгна с неуверени крачки, като се оглеждаше тревожно. П. Стъпов, ГОВ, 5. Неуверени движения. Неуверена походка. Неуверен глас.
НЕУВЕРЕНО. Нареч. от неуверен (във 2 знач.); колебливо, нерешително. Димана пусна краищата на забрадката си, завъртя се неуверено и безсмислено и току се отпусна на близкия кош, под който бе захлупила няколко пилета. В. Геновска, СГ, 325. Станка загърна пак банкнотите. — Ами... то... тетъо — подхвана неуверено тя, — че... да бяха си стоели у тебе... Като ми потрябват, ще поискам. Г. Караславов, ОХ I , 445. Плахо, неуверено запяха децата. Постепенно слабите им гласчета укрепнаха, заякнаха и хайдушката песен изпълни стаята. Д. Спространов, С, 26.
НЕУВЕРЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на неуверен; колебли-вост, нерешителност. Когато влезе в кафенето, внезапно го обхвана неувереност — не знаеше какво от онази вечер е било действителност и какво — негова собствена измислица. А. Наковски, БС, 126. И той ми се усмихна бащински. Но в уморения му поглед има повече неувереност, отколкото надежда. Б. Райнов, ГН, 57. Смутовете и неувереността, които царят във всички цивилизовани страни, доведоха до това, че нашата служба на човечеството е лъжливо разбрана и недооценена. Ас. Златаров, ИЗБРУ съч. II, 33.
НЕУВЕХКА ж. Диал. Незабравка. Вечерникът по-живо с класовете заигра; отстрани, из ниски синури по-засмяно занадни-чаха ралички, макове, подрумче, неувехка и колко още безименни билки и цветя. Ив. Кирилов, Съч. II, 26. Измислих от какво е живата вода. Трябва да се прави настойка от неувехки и да се пие, тогава никой никога няма да умре. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 62.
НЕУВРЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е увреден, на който не е нанесена, причинена вреда; незасегнат. Неувредени функции на черния дроб. Неувреден слух.
НЕУВЯХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растение — който не увяхва, не изгубва свежия си вид; невехнещ. Неувяхващи горски теменужки. Неувяхващо цвете.
2. Прен. Който не намалява, не отслабва с минаване на времето, а остава, трае вечно; невехнещ. Неувяхваща е славата на Авице-на, гениалния философ, лекар, естествоизпитател и поет. Л. Мелнишки, ПОС, 47-48. Меките светлокестеняви коси, гълъбовите очи, гладките бузи, покрити със светъл мъх, високото чело без ни една бръчка — всичко още носеше белег на неувяхваща младост, макар Недялка да бе родила четири деца, едно от които бе погребала. В. Геновска, СГ, 20. Единствено разнообразие внасят в тоя живот неувяхващите спомени за прежните волни дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 8. Неувяхваща красота.
НЕУГАДЕШКАТА нареч. Диал. Незабелязано, ненадейно. Най-после той неочаквано се показа съвсем от другата страна и все тъй тихо и неугадешката застана пред Гроздана. И. Йовков, Ж 1945, 174.
НЕУГАСВАЩ, -а, о, мн. -и, прил. Неугасим, негаснещ. Гороломов продължаваше да пише с неугасващо въодушевление и неуморно. Ив. Вазов, Съч. XI, 147. По-ясно от всеки друг път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Й. Йовков, Разк. III, 92-93.
НЕУГАСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, светлина, пожар и др. — който не може да се угаси, да престане да гори или да свети; негасим, негаснещ, неугасващ. В древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън. Ал. Константинов, Съч. I, 184. В такава нощ навярно заговорниците бдят, / неугасимите пожари се разгарят, / самоубийците решават своя път... Е. Багряна, ВС, 58.
2. Прен. Поет. За чувство, изживяване — който е много силен, траен и не изчезва; негасим, негаснещ, неугасващ, неутолим. Пощади съдбата живота на смелия борец, поддържан от неугасима любов към народа, към свободата му. 3. Сребров, Избр. разк., 92. Човечеството се освобождаваше от властта на боговете .. и на собствените си институции, за да се обърне с лице към себе си и към неугасимата мечта за свобода, равенство и братство. Ем. Манов, ПС, 44.
НЕУГАСИМО. Прен. Нареч. от неугасим. Вашето добро сърце, в което безшумно и неугасимо тлее пламъкът на горещо българско чувство, ми дава смелостта да направя такава отважна постъпка пред вас. Ив. Вазов, Съч. VIII, 157.
НЕУГАСЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неугасим.
НЕУГАСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Поет. Епитет на бъдник, който не угасва цяла нощ срещу Коледа. Да се намерят два братя: / да ми се братски прегърнат, / да ми се жежко целунат, / та да ми пламне бъдника, / бъдника — неугасника. Е. Багряна, ЗМ, 17.
НЕУГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който няма хубав, изискан и приятен вид, който не е угледен; неспретнат. По фигура и външност аз съм неугледен човек. А. Гу-ляшки, ЗР, 45. Турчинът поглеждаше изпод око неугледния гяур, изпоцапан с кюмюр до бялото на очите, с потни кичури над челото и големи кокалести ръце. А. Христофоров, А, 13. Шумната глъч на разтъртени-те от работа стопанки,.., както и не
