НАГЙЗДЯМ, -яш, "есе. (рядко); нагйз-дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нагиздвам. В творението ти груб дух когато се прикрива, / поете, всуе с лепи фрази го нагиздяш ти; / нищожно дело може да достигне да блести, / ала чрез блясък става ли нищожността красива? Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 8. нагиздям се, нагиздя се страд, и възвр.
НАГЙЗДЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нагиздям и от нагиздям се; иагиздване.
НАГИЗМО, -то, мн. няма, ср. Диал. Джоджен.
— От гр. т)5\юаро<; 'благоуханен'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЙЗНА. Вж. нагизвам и нагиз-нувам.
НАГЙЗНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нагйзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нагйзнат, св., прех. и непрех. Нагизвам. нагизнувам се, нагйзна се страд.
НАГЙЗНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагизнувам и от нагизнувам се; нагизване.
НАГЛАВА нареч. Само в съчет. : Излизам / изляза наглава с някого, с нещо. Разг. Успявам да се преборя с някого, обикн. като надвия на упоритостта му, или да се справя с трудностите иа някаква работа, някакво дело; справям се, оправям се, [Селяните] отминаха напред, не искаха да се разпространяват с Мирча. В селото нямаше човек, който да излезе наглава с него. К. Петканов, СВ, 117. Свински характер, можеш ли да излезеш наглава с него [прасето]! Й. Радичков, ББ, 127. Чудно ни се виждаше, че яката и припряна ханджийка, която можеше да излезе наглава и с най-тежката работа, е поискала да я отмени друг. Й. Йовков, ВАХ, 20.
НАГЛАВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Оглавник, юлар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЛАВЦИ мн., ед. (рядко) наглавец, м. Остар. и диал. Калци, доколенници.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЛАВЯ1 .Вж. наглавям.
НАГЛАВЯ2. Вж. наглавявам.
НАГЛАВЯВАМ, -аш, несв.; наглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Главя, наемам много хора, мнозина на работа; напаза-рявам, главявам, наценявам, наценувам. „Като се върнем — викат [Слави и Медич-ко] — все с чехли ще тропка мама и в коприна ще шуми.. Пък за работата слуги ще наглавим.“ Ил. Волен, РК, 37. Наглави Тодор овчери, / овчари и говедари, / та па ги подир покарал / към., долен вилеят. Нар. пес., СбБрМ, 192. Енки Никола думаше: /.. / направи ща си ханове, / отвори ща си дюге-ни, / наглави ща си ратаи, / пи ща си вино,
ракия. Нар. пес., СбВСт, 756. наглавявам се, наглавя се страд.
НАГЛАВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наглявявам и от наглавявам се; напаза-ряване, наценяване, наценуване.
НАГЛАВЯМ, -яш, несв.; наглавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Слагам, поставям наглавник на добиче. После им купил оглавници [на магаретата], та ги наглавил всички. СГ, 1894, кн. 1, 447. наглавям се, наглавя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЛАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наглавям и от наглавям се.
— От И. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЛАДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Гладувам много, до изтощение.
НАГЛАДЯ. Вж. наглаждам.
НАГЛАДЯ СЕ. Вж. наглаждам се.
НАГЛАЖДАМ, -аш, несв.; нагладя, -иш, мин; се. -их, св., прех. Гладя, оглаждам много, голямо количество. Нагладих цял куп чаршафи, наглаждам се, нагладя се страд.
НАГЛАЖДАМ СЕ несв. ; нагладя се св., непрех. Гладя много, до насищане, до втръсване.
НАГЛАЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от наглаждам и от наглаждам се.
НАГЛАС м. Езикозн. Начало на дума.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
НАГЛАСА ж. Спонтанна, инстинктивна или вродена склонност на някого към определен начин на мислене, на поведение или към определена реакция. Сега зная, че ня-когашната ми доброволна изолация от света на книгите не е била чак толкова про-тивопоказна на духовната ми нагласа. А. Гуляшки, ДМС, 183. Интересно е, че Иван Хаджийски като Христо Ясенов,..- Майстора и много други наши изтъкнати интелектуалци с нетърговска нагласа е трябвало да премине през свищовската Търговска гимназия. Е. Каранфилов, Б III, 255. Остър дифузен нефрит се развива и в 5-10% от случаите на ревматизъм у децата. Среща се и след различни ваксинации като израз на алергична нагласа на организма. К. Рашков и др., ДБ, 270. // Съзнателно предизвикано психическо състояние на готовност, подготвеност за нещо; настройка.
— Не търси с поглед инструктора, все едно, че той е на мястото си, зад тебе. С такава психическа нагласа седни в самолета. Имай вяра в себе си! А. Станоев, П, 107. Отново липсата на твърдост в психическата нагласа стана причина полувремето [на баскетболната среща] да завърши в наша вреда. П. Вежинов, ДМ, 70. Първото условие за успешно заучване е нагласа за за
