НАГАТНА. Вж. нагатвам и нагат-нувам.
НАГАТНУВАМ, -аш, несв.', нагатна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагатнат, св., прех. Остар. Нагаждам2; нагадвам, нагатвам. нагатнувам се, нагатна се страд.
НАГАТНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нагатнувам и от нагатнувам се; нагаждане2, нагадване, нагатване.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГДЕТО. Вж. над ето.
НАГЕЛ м. 1. Голям гвоздей.
2. Техн. Болт във форма на буква Г.
3. Мор. Приспособление, на което се навиват въжетата на кораб.
— От хол. 1и^е1 'гвоздей' през рус. нагель.
НАГЙЗВАМ, -аш, несв.', нагйзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагйзнат, св.
1. Непрех. За предмети, дрехи, обуща — пропивам се, просмуквам се от някаква течност, от влага; намокрям се, подгизвам. На-гизнали бяха от мокрота зидовете и портите, влажно блестяха камъните по калдъръма на улиците, сърдито шумеше реката през града. В. Геновска, СГ, 163. То [кучето] нито веднъж не стана, за да отърси нагизналата си козина, не се отмести под стряхата на сушина, а лежеше спокойно, загледано в афишите. И. Радичков, БФ, 50. Спасеният бунтовник стоеше на дървото, цял нагизнал във вода и треперещ от студ. Л. Стоянов, Б, 184. Небето се намръщило, ръми, по локвите се пукат мехурчета, а краката ми нагизнали, се хлъзгат по пътя. Ст, 1968, бр. 1181,3.
2. Прех. Рядко. За вода, течност — силно намокрям, навлажнявам нещо. Просторна-та строителна площадка на Кремиковския металургичен комбинат е замрежена от спокойно падащия дъжд, който бавно на-гизва чернозема и ватенките на строителите. ВН, 1961, бр. 3009, 2. нагизвам се, на-гизна се страд. от нагизвам във 2 знач.
НАГЙЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагизвам и от нагизвам се.
НАГЙЗДВАМ, -аш, несв.; нагйздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С красиви предмети или дрехи и под. гиздя докрай някого или нещо; докарвам, пременявам, нагласявам. На връх Великден тя се запретна сама да среши Радка, сама да я нагизди. Ил. Волен, ДД, 114 .И повлякоха се по неин [на царицата] пример и подобие боляри, владици, свещеници.. Нагиздиха те с бисери и сребро тялото си по подобие на византийката, а оголиха от господната благодат душите си. М. Смилова, ДСВ, 83. Нали е той на мама хубавеляк, / нагиздих го в неделя, / излязох с него към хорото. М. Петканова, ЦТ,
56.
2. Придавам красив, приятен вид на нещо, правя го хубаво, гиздаво; разхубавявам, разкрасявам, украсявам. Още от ранна пролет я [лодката] стъкмих, изтърках подводната боя, боядисах я с черен лак и я намазах с парафин.. С една дума, нагиздих я, та стана истинска красавица. П. Льочев, ПБП, 26-27. " — Райно Радке ле, любе ле, / още ме малко почакай, / дорде на Стамбол да ида / приматя да си накупя, / дюкенче да си на-гиздя." Нар. пес., СбНУ XXXIX, 287. нагиз-двам се, нагйздя се. I. Страд. от нагиздвам.
II. Възвр. от нагиздвам в 1 знач. Откъм селското хорище се разнесе игривият глас на свирката, писна в ушите на Стиля и тя се забрави от радост. Бърже раздигна трапезата, нагизди се, накичи се и изхвръкна от къщи. К. Петканов, ОБ, 78. Лахо беше окачил всичките си украшения: зелени ко-ланчета и цветя,.., големи обици от мидени черупки.. Това беше най-красивата премяна, в каквато можеха да се нагиздят туземците. М. Марчевски, ОТ, 91. • Обр. Великата събота надяна венец от чудни ел-мази. С най-ситни везма се нагиздиха дворищата, а градините изпълниха въздуха със сладък мириз. К. Петканов, СВ, 64. Столицата се нагизди великолепно, за да посрещне своя княз. С. Радев, ССБ II, 218.
НАГЙЗДВ АНЕ ср. Отгл. същ. от нагиздвам и от нагиздвам се.
НАГИЗДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагйздя като прил. 1. За човек — който е с хубави дрехи и украшения; нагласен, докаран, пременен. Да не говорим за майка му, която била прежалила мъжа си още на четиридесетия ден и тръгнала с разни търговци и чиновници от Търново и от Дряново да се весели и да се разхожда, пременна и нагиздена, като че ли не е вдовица, ами мома за женене... К. Калчев, ПИЖ, 67.
2. За предмет — който е украсен с различни елементи или други предмети. — Ух, какво ти е хубаво тука! — спря се Станка на прага на нагиздената стая, която лъхаше на бор и на прясно откъснати дюли. Г. Карас-лавов, ОХ I, 30-31. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли -.. нагиздена като в най-стари времена с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222ч
НАГЙЗДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нагизден; накиченост, укра-сеност, премененост.
НАГИЗДУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); нагйздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нагиздвам. нагиздувам се, нагйздя се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЙЗДУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагиздувам и от нагиздувам се; нагиздване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЙЗДЯ. Вж. нагиздвам, нагиздувам и нагиздям.
