помняне: трябва да си поставим задача да запомним и да подчиним цялата организация на работата си на тая задача. Псих. X кл, 99. След всяко представление на „Живият труп“ Сарафов дълги минути не е могъл да приказва с никого. Така се е вживявал в героя си,.., че всяко общение с хората, което би го извело изведнъж от душевната нагласа и атмосфера на забележителния Толстоев герой, е било нежелателно, мъчително. Ст. Грудев, ББ, 97.
2. Рядко. Ред, подредба, уредба, устройство. След всичко, което видя в стаята на младоженците, старият Ташков усети някакво ново чувство на уважение към младата си снаха. В тази уредба имаше нещо от нагласата в гостните стаи на заможните граждани. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 148. — Дядо Вичо, ти май че много си ги нагласил и подредил тези песни! Тогава дядо Вичо отговори: — Другари, без нагласа тая работа не може. А. Каралийчев, С, 187. Науката не е намерила още никаква гаранция против възможното сблъскване с някоя комета; обаче изследванието на строгата нагласа на нашата собствена [слънчева] система,.., вижда са достаточно да свиде-телствува, че в миналото не са е случило никакво разстройство от подобна причина. Д. Витанов, НС (превод), 145.
3. Остар. Уговорка, уговаряне на нещо. През 1856, аз из ново ходих в Цариград, пак против Неофита, но тоя път не като час-тно лице, но като упълномощен представител от Търновската епархия и то не сам, но с няколко души другари, еднакво упълномощени, като мене.. Нагласата за нашето отивание стана след предварително тайно споразумение. П. Р. Славейков, БП II, VIII.
НАГЛАСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наглася като прил. 1. Който е с хубави, празнични дрехи; нагизден, докаран, пременен. Надойдоха и младежите и девойките от Атанаскиното звено. Всички пременени, нагласени като за най-голям празник. Кр. Григоров, И, 141. Киро влезе в ко-ридорчето горе,.. След малко се показа — с бяла сламена шапка, със синкава купешка риза, избръснат и нагласен. Г. Караславов, 0X111,41.
2. Който е предварително подготвен, обмислен, а не е спонтанен, естествен; подготвен, преднамерен. Той слушаше с досада речта, която князът отправяше на политиците. Всичко беше като нагласено представление, от което няма да остане нищо, щом се спусне завесата. В. Геновска, СГ, 494. — Виж, виж, как доктора се кланя на госпожа Филчева.. Аха, сядат до тях. Той до Филче-ва, а тя до мъжа й. Нагласена работа! Чудомир, Избр. пр, 184. Все си приписват заслуги, все искат награди и звания, а пък като разровиш житието им, всичко пресилено, нагласено. Ст. Даскалов, ЕС, 272. // За усмивка, сълзи и под. — престорен, изкуствен, неистински. Но по-лесно е да прикриеш радостта, възторга, отколкото омразата. Тя сега прозираше и през., нагласените усмивки, издаваше и двамата. П. Проданов, С, 66.
3. За човек, лице — който е подготвен да действува за чужди интереси; подставен.
— Видях го в кафенето на Дюселдорферщ-расе.. — Кога? — стрелна я с очи Димитров, поразен от нейната безочливост. — На 26 февруари, четири часа подир пладне!
— отвърна нагласената свидетелка, без да се замисли. А. Каралийчев, НЧ, 131.
НАГЛАСЕНО нареч. Рядко. С предварителен умисъл, предварително подготвено. Точно в тоя миг, сякаш нагласено, в книжарницата влезе одевешният студент. Д. Калфов, Избр. разк. 297.
НАГЛАСЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на нагласен; преднамереност, престореност. Нека читателят ми прости, ако долови несръчна нагласеност в думите ми. Й. Радичков, НД, 195. В противовес на литературщината и нагласе-ността, срещани в творби от миналото (..), сега се налага тенденцията, литературата да се приближи да живота и естествените му форми. С, 1972, кн. 9, 181.
НАГЛАСКА ж. Диал. Нагласа. И песента е като момата. Потребно е да се пона-кити, за да вземе очите на хората. Без наг-ласка тая работа не може. А. Каралийчев, С, 187.
НАГЛАСЯ. Вж. нагласявам и нагласям.
НАГЛАСЯВАМ, -аш, несв.\ наглася, -йш, мин. св. -йх св., прех. 1. Правя нещо да стане готово, пригодно за някаква работа, цел; нагласям. Й изведнаж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. И когато призори, в просъ-ница дочу отвън шум, говор (беше забравил да нагласи будилника да го събуди), Пашон скочи, поразкърши тялото с малко гимнастика и се почувствува бодър-бодър. В. 06-ретенов, С, 184. Още със скачането си от влака тичам направо към Искъра, като нагласявам едновремнно пръта и кроя как да пипна една no-едричка кекерица. Няма по-хубава стръв за сома от жабата! Д. Калфов, ИТ111, 19. Всичко, като за вас приятели, дал Господ в манастира, заповядайте долу в трапезарията, ще ви наглася вечеря. Ив. Вазов, Съч. XXI, 50. // Приготвям, привеждам нещо във вид, в който може да бъде използувано; нагласям, нареждам. — Тази нощ господин Колачев ще прекара тук Нагласете му легло в южната стая. Г. Караславов, ОХ III, 95. —Днес трапезата нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо... Ран Босилек, Р, 54.
