зана с кърпа, изпод която се подаваха кичури несресана коса. Д. Талев, ГЧ, 417-418.
2. За човек — който е с такава коса.
НЕСРЕТА ж. Книж. 1. Само ед. Тежка съдба, зла участ; злочестина, нещастие. Тя идваше, за да повъздиша за миналия честит живот, да се оплаче от несретата си и да отнесе по нещо от покъщнината. Ем. Манов, ДСР, 28. — Донесе ти несрета в къщата ми, разби ти къщата ми, разтури я.. Който мъж влезе у нас, веке не влиза като свой, като приятел, а в тебе му са очите и не мисли добро. Д. Талев, ПК, 340. Не лишаваше ден без празнична трапеза за роднини и приятели, с песни и безконечни разговори.. за работата и за пустата наша несрета, дето ни е разпиляла по света. Цв. Минков, МЗ, 8. Бедните си измисляха бялата лястовица за утеха, надяваха се чудо да ги спаси от неволята и несретата. Ст. Станчев, ПЯС, 88. Един държи камшика, а стене друг/ в несрета. В. Марковски, ЛГ, 18.
2. Събитие, случка, произшествие, което има лош край, неблагоприятни последици за някого; злочестина, нещастие, беда, несрет-ност. И ето, приготвиха се провизии, уговориха се коняри .. И се определи денят за тръгване. Но — през нощта срещу този ден се случи малка несрета: водачът на кервана (главният коняр) внезапно заболя!
А. Страшимиров, Съч. V, 98. Чинеше й се, че за всичките й несрети в живота е виновен само той, такъв недодялан и просто-ват... М. Смилова, ДСВ, 187. На 24 юни 1873 г. Стоянов се тъжи пред Дринов от собственото си тежко положение,.. Стоянов не е преставал и по-късно, все от Браи-ла, да занимава Дринов ту с въпроса за пренасянето на дружеството, ту с личните си несрети. М. Арнаудов, БКД, 239-242. Във време на кризи демократичните държави най-гъвкаво издържат несретите и най-умело обхождат пропастите. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 161-162.
НЕСРЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. За човек — който има зла участ, лоша съдба; нещастен, злочест. В края на гимназиалния курс я плени нещастието на един несретен ученик, слаб, с гладни очи и редки като млада маруля мустаци. Д. Въ-лев, Ж, 131. Живот тегло без край се ниже; /несретен скитник съм в света. Ц. Церков-ски, Съч. I, 266.
2. Който е изпълнен със злини, беди, нещастия; нещастен, злочест. Тая жална песен не оплакваше ли несретна младост? К. Петка-нов, БД, 77. Така понесе Витан своя суров, несретен живот — кога в кръчматй, кога изтегнал се пред вратника. П. Михайлов, ПЗ, 168. Едно мрачно и несретно минало е предизвикало тези вопиещи и призивни гласове [в новата българска литература], в които чуваме тревогите на една национална съвест. М. Марковски, ПЗ, 7.
НЕСРЁТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек с несретна, лоша съдба, участ; нещастник. Около вас ще се съберат и други несретни-ци, прокудени от турската робия. Д. Спространов, ОП, 182. Андон, .., от време на време го налягаше чувството на нещо опасно и нередно и тогава му идеше да предупреди, че не са нужни толкова церемонии с разни несретници и нехранимайковци. Д! Вълев, Ж, 90-91. Лесно ли е да се разруши едно семейство, какво ще й предложи той в замяна на него? Нямаше си нито жилище, ни покъщнина, ни лъжица, ни паница, ни суха пара — голтак и несретник. Й. Гешев, ВТ, 114.
НЕСРЁТНИЦА ж. Книж. Жена несретник. И пак се сблъсквам с въпроса за доброто. В известен смисъл аз лъжа, за да направя добро на една несретница. К. Калчев, ДНГ, 47. Чуеше ли да скимти и да нарежда някоя несретница, веднага му идеше на ум гробището. А. Гуляшки, ЗР, 42.
НЕСРЁТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от несретник; несретнишки. Понесен от чиновническата си несретни-ческа съдба, той заскитва като съдия-апостол из много градове и градчета. Т. Генов, ДОД, 11.
НЕСРЁТНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. несретнически; несретнишки. Живеят несретнически.
НЕСРЁТНИШКИ, -а, -о, мн. -и. Поет. Прил. от несретник; несретнически. П. Тодоров е смогнал да възсъздаде типове, тъй хубаво закръглени .. И Гюрга самодива, и Бойко — две гранки от един и същи ствол в душата на поета. Две несретнишки души, които не искат да се примирят с ярема на околния живот. П.К. Яворов, Съч. III, 1965, 244-245. „Не чака те добро, народе мой: / .. / Нито кандило ще гори, ни свещ / над твоя гроб несретнишки — о знам!“ К. Христов, ППож., 59-60. Несретнишка участ.
НЕСРЁТНИШКИ. Поет. Нареч. от прил. несретнишки; несретнически.
НЕСРЁТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж.
1. Само ед. Качество или състояние на несретен.
2. Само мн. Несрета (във 2 знач.); злочестина, нещастие, беда. Несретностите на живота бяха сложили вече своя отпечатък върху неговата измъчена душа. Той [Фосколо] изнемогваше пред всекидневните нужди. Р, 1925, бр. 197, 4.
НЕСРЙЧКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ези-козн. За дума — който не съдържа гласна, като показател за наличие на сричка, който не образува сричка. Ако сричката се състои само от един звук, той трябва да е гласна. Предлозите „с“ и „в“ (с тебе, с баща си, в стаята) са несричкови думи, защото не съдържат гласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 13.
