НЕСРЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който не е сръчен, похватен, не работи, не борави умело и ловко с ръцете си; непохватен, неумел, неловък. Аз бръкнах в джоба си и изкарах моя часовник — да го сравня с големия. Какъвто съм несръчен, без да искам, изтървах часовника и той тупна на камъните. А. Каралийчев, С, 230. Като намали броя на надничарите в други категории и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Два нови процента изстиска той, като уволни всички болнави и несръчни работници, които не можеха да покрият нормите. Д. Димов, Т, 82-83. // Който не притежава умение, способност и вещина да върши нещо. Първите му плахи и необработени движения накараха противника да си помисли, че има срещу себе си някакъв съвсем неопитен и несръчен хлапак. Ал. Бабек, МЕ, 57. И тя [царицата] се боеше, че несръчният стратег ще се опие от мечта за власт над голямата империя и ще презре онази, която го довлече силом до властта.
Н. Райнов, ВДБ, 135.
2. При който не се проявява умение, ловкост, вещина; неумел, непохватен, неловък. Щом подкараше коня не както трябва или нанесеше несръчен удар, сам почваше да се смее. А. Дончев, СВС, 137. Корсетът се показа под оголените плещи и той се зае да го развързва с несръчни, нервни движения. Ем. Станев, ТЦ, 77.
НЕСРЪЧНО. Нареч. от несръчен; неумело, непохватно, неловко. Дружинният командир, запасен подпоручик, мургав и пълен, .., несръчно свали през врата си карабината и тромаво скочи от седлото. Ем. Станев, ИК III и IV, 456. Натика набързо нещо в близкия шкаф, затвори го несръчно, подсмръкна виновно и се изсули през отворената врата. Г. Караславов, ОХ IV, 30. Той ме погледна още веднъж с почуда, сбогува се несръчно и слезе на Пловдивската гара. Ив. Димов, 85.
НЕСРЪЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несръчен; неумелост, непо-хватност, неловкост. Все му се струваше, че движенията му се забелязват от другите поради тяхната несръчност и несигурност. В. Райков, ПВ, 54. Несръчността му предизвика общ смях. Това го накара да прибере юмруците си и да се откаже засрамен от играта. К. Петканов, ОБ, 42. Физическата несръчност нерядко говори за душевна изтънченост. Е. Каранфилов, Б III, 147.
НЕСТАБИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е стабилен, не се държи здраво или в равновесие, клати се, пада; неустойчив. Нестабилна къща. II Който не запазва своите физически, технически или други качества, свойства, годност и под., променя се, поврежда се под външно въздействие. Промените в напрежението на мрежата или на честотата на захранващия променлив ток, особено при нестабилни и несинхронизирани мрежи, могат да бъдат чувствителни. И. Венов и др., К, 79.
2. Прен. Който не проявява психическа, нравствена издръжливост, стабилност; неустойчив. Нестабилен човек. Нестабилен характер.
3. Прен. Който не е здраво, твърдо установен и може да се разколебае, да се промени; непостоянен, променлив, неустойчив. Нестабилни цени.
НЕСТАБЙЛНО. Нареч. от нестабилен; неустойчиво. Луминесцентните лампи .. При температура около 0°С и по-ниски температури работят нестабилно или не се запалват. Ел. XI кл, 1965, 67.
НЕСТАБЙЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на нестабилен; неустойчивост. Тези високи цени са най-сигурният предупредителен сигнал за нестабилността на капиталистическата стопанска система. Хр. Ковачевски, СК, 132. Идейната нестабилност, характерна за цяло поколение интелигенти, намира отражение и в литературата. Лит. XI кл, 67.
НЕСТАНДАРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. за продукция, стока — който не отговаря, не съответствува на известен стандарт, норма, еталон, обикн. по размер, форма, качество.
2. Разш. Разг. За човек, човешко тяло, крайници и под. — чийто размери се различават от обикновените, често срещаните, характерните за повечето от хората. Мечкаров по начало беше добър човек, само дето размерите му бяха малко нестандартни и това изискваше по-обилно и калорично хранене.
4. Шинов, Ст, 1966, бр. 1076, 2. //Който е предназначен за такъв човек. Нестандартно облекло.
3. Който се различава от това, което се произвежда, прави масово, който е оригинален. Нестандартни мебели. Нестандартно обзавеждане.
4. Прен. Който се различава от общоприетото, обикновеното, който не е банален, шаблонен; оригинален. Нестандартно мислене. Нестандартен подход към работата.
НЕСТАНДАРТНО. Нареч. от нестандартен. Той мисли нестандартно.
НЕСТАНДАРТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нестандартен. Нестан-дартност на продукцията. Нестандарт-ност на мисленето.
НЕСТАЦИОНАРЕШ, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който не е свързан със стационар; домашен.
НЕСТАЦИОНАРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се изменя; подвижен, непостоянен. Ако скоростите са променливи с времето, т.е. менят големината
