могли да се изкоренят несправедливостите на тоя свят, той би направил това с готовност. Д. Ангелов, ЖС, 244. Той пренасяше търпеливо всички сприхавости и несправедливости на новия си началник. Ив. Вазов, Съч. XI, 97. Моят ученик наопаки твърди, че ересите съществували, защото имало несправедливости между християните! И. Вълчев, СКН, 22.
НЕСПРАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Неуспешно, незадоволително изпълнение на работа. Старият началник е снет за несправян<е с работата. М. Марчевски, П, 131. — Така или иначе, вие все пак сте усвоили повече или по-малко работата донякъде, но мене той ще ме изхвърли за несправяне още на третия ден! — казах тъжно и изпих чаша коняк на един дъх. Тарас, ТМ, 131.
НЕСПРЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма спретнат, чист и приятен вид; неспретнат, неугледен. Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора. Не-спретна е наглед, но лице — слънце, очи — две звезди, горят, палят. Ц. Церковски, Съч. III, 84. ^
НЕСПРЕТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е спретнат, с чист и приятен вид; неугледен, разпуснат. Днес рядко вий ще срещнете в Рогозен / стопанин наш неспретнат и брадат! Н. Марангозов, ЯВ, 116.
НЕСПРЕТНАТО. Рядко. Нареч. от неспретнат; неугледно, разпуснато.
НЕСПРЕТНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неспретнат; разпуснатост, неугледност.
НЕСРАВНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Несравним. Техният [на дивите теменужки] блед цвят цъфти още преди лястовиците, той смирява със своята несравнена красота студения вятър през марта. Ив. Вазов, Съч. XV, 83. Той [Тицияно] не е драснал една линия, в която да не е оставил незаличим отпечатък от несравнените качества на вълшебната си кист. К. Величков, ПССъч. III, 212. Тежко й без надежди в тайност любовта! / Ах ти мое ясно, несравнено цвете, / как те тъй откъсна ледена ръка! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 125. Кой може да уравни пътя на смъртта и тялото да разруши чрез душата? Наистина хитра работа! .. Едно несравнено дело! Н. Бончев, Р (превод), 30.
НЕСРАВНЕНО нареч. Несравнимо. Той е несравнено no-умен от тебе, защото пет дена му стигнаха да я разбере. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 170. Интелигентен и умен, с пълна сигурност в постъпките и думите си, той стои несравнено, no-jeucoKO над средата, в която живее. И. Йовков, М, 154. — А не ти се свиди за други много, несравнено много по-големи суми. Т. Влайков, РП I, 150.
НЕСРАВНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несравнен; несравнимост.
НЕСРАВНИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да се сравнява с друг или с нещо друго, защото го превъзхожда, надминава по качествата си; безподобен, ненадминат. Даже и Цариград — инак несравним по местоположението си на Босфора и на Мраморно море, няма красотите, а главно — удобствата и чистотата на София. Ив. Вазов, Съч. XVII, 137. В тия няколко мига въстаналите роби вкусиха от несравнимата сладост на победата, повярваха в своето освобождение. Д. Талев, И, 531. Иде моята любима, / нежна мургава жена, / лека, кръшна, несравнима, / като влюбена сърна. Д. Бояджиев, Ст, 14.'Трябва да се признае, че този човек йе несравним; той не йе говорил никогаж тъй добре в парламента, той се владей по-добре от сякой друг път." Б. Горанов, ЖСГ (превод), 63.
2. който е напълно различен от друг и помежду им не може да се извърши сравнение, съпоставка; несъпоставим. Той неволно правеше сравнение между нея и жена си и виждаше колко несравними са те. Ст. Чи-лингиров, РК, 73-74. -— Аз нямам право да й [на Зара] се подигравам — тихо забеляза Ирина. — Защо? — Защото гражданското ни състояние е едно и също. — Вие сте несравними величини — рече експертът. Д. Димов, Т, 337-338.
НЕСРАВНИМО. Нареч. от несравним; извънредно много, в голяма степен. Важно-то е, че макар по зрелост и опит да отстъпваха много и премного на някогашните си батковци, в овладяването на математическите простори, те бяха отишли несравнимо далеч. А. Гуляшки, ДМС, 124. Интересен факт — една и съща форма на живот, на цивилизация, но тази част от планетата е организирана несравнимо по-логично! А. Наковски, БС, 38. В леса бе сега тъй хубаво,.., че един час повече прекаран тук,.., струваше несравнимо повече от десет шумни празници в града. Н. Попфили-пов, Рл, 55.
НЕСРАВНИМОСТ, -ТТ&, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несравним.
НЕСРАВНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Несравним. Предлагаха на София да си отбере някоя хубава дреха от изряден плат, украсен с богати цветя, "Тия не-сравняеми шарове са' чудесни , думаха. " Р. Блъсков, ТПД (превод), 24. Несравняемата му [на крена] белина не е ли по-светлива, като е налепена с Малките ония пъпчици чървени, като мержани, надупчени с черничко? Д. Попов, СбРС (превод), 74.
НЕСРЕСАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, брада, мустаци, грива — който не е сресан, вчесан; невчесан. В същия миг на вратата отсреща се появи Фотина и се спря там като втрещена, набързо превър
