страхлив, боязлив, нерешителен. Сега всички съзнаха, че тридесетина стражари не представляваха нищо пред тълпа от седем или осемстотин души. Дори най-несмелите виждаха, че старшията ще се реши мъчно на кръвопролитие. Д. Димов, Т, 283. Не липса ли на срам у „честните“ тех [престъпниците] въди? Злодей неопитен, несмел се тука съди! К. Христов, ПП И, 123.
2. Който изразява плахост, нерешителност, липса на смелост; плах, нерешителен, боязлив. Беше облечен твърде скромно, малко възрастен за своя чин, тежка фигура, приведена под широките^ плещи, неловки и не-смели движения. И. Йовков, Разк. III, 127. Във „Вестник на жената“ Елисавета Багряна съчетаваше вече в един пречистен синтез буйната витална страст с нежността и несмелия още ропот на българската жена. . К. Константинов, ППГ, 358. След това почна несмело опитване за нари-суване само на контури на разни животни. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270. На около триста-четиристотин крачки се чу единичен, несмел запев: Дружна песен не к да екне,/ песен, песен на труда. Г. Караславов, ОХ III, 121. В градините, мечта несмела замечтани,/ трепти на страх и скръб отров-ната роса. Д. Дебелянов, Л, 47.
НЕСМЕЛО. Нареч. от несмел; плахо, нерешително, боязливо. След като дълго се гледаха с израз на виновни или засрамени хора, Слави пристъпи към Ганка и несмело пое ръката й. Д. Немиров, Д №9, 128. Изведнъж несмело и дори несръчно, на вратата се почука. Г. Караславов, Избр. съч. X, 94. Наско несмело попита: — А като се из-люпат малки гълъбчета, ще дадеш ли на всички по едничко? П. Стъпов, ЧОТ, 29. — Иди донеси от бюфета една бутилчица със сливова! Искам да се чукна с тебе.. — Аз не пия — несмело каза Виолета. Д. Кисьов, Щ, 182.
НЕСМЕЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на несмел; нерешителност, плахост, боязливост. За съжаление те не можаха да запазят самообладание, объркаха се,.., проявиха плахост и несмелост. П. Вежинов, ДМ, 65. —Да бях поне в твоята чета.. — Ако искаш, да помолим Народния войвода. —Да го помолим! — каза и Васил.. Но не се помръдна.. В желанието се заплиташе несмелост. Как тъй ще се изправят да молят за себе си? Ст. Дичев, ЗСI, 459.
НЕСМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който не се сменя, който върши, извършва нещо постоянно; несменяем, постоянен. Вилнеят бури. Студът стига — 20, но русите стоят при Шипка като несменен караул. Й. Радичков и др., ГСП, 108.
2. Който става, извършва се или се проявява постоянно. Несменното общуване с народа е предизвикало спонтанното използуване от поета на разговорната реч. ЛН, 1927, бр. 11,3.
НЕ СМЕННО нареч. Книж. Постоянно, без промяна; неизменно. Още през декември 1922 година, след успешно издържан изпит, Кисимов е драматически ученик при Народния театър в София, дето несменно работи вече трийсет и три години. Н. Лили-ев, Съч. III, 392. Само в твоите гърди/ подслони се горестта,/ черна тя, като нощта,/ там несменно бди. Д. Дебелянов, Р, 15. Не, твари в прах не се превръщат,/ на всички вечност е присъща,../ Предели няма битието,/ над всичко живо под небето/ несменно бди закон свещен. Д. Стоевски, Худ. СI (превод), 377.
НЕСМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който заема някаква длъжност, изпълнява някаква роля, върши нещо постоянно, без да се сменя от друг; постоянен. — Тоя добре го гледай! Режими минават — заминават, а той си е несменяем пъдар. Ст. Сив-риев, ЗСБ, 56. Председателът на това Книжовно дружество е несменяем. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 156. Той се закачаше с всички, .., стоеше с часове пред палатката им като несменяем часовой. Ст. Даскалов, СД, 423.
2. Рядко. Който се използува постоянно или много често; постоянен. Сечехме липи, борове, дъб — нямаше как иначе да сварим несменяемия боб и да стоплим стаите. ВН, 1959, бр. 2598, 4.
НЕСМЕНЯЕМО. Нареч. от несменяем; без смяна, промяна. Останахме сами и за миг неволно замръзнах до вратата: „приемаше“ ни самият Никола Гешев... Дълги години, несменяемо, при всички фашистки режими този палач държеше всичките тайни нишки на режима... Т. Генов, Избр. пр, 268. Властта стоеше обаче несменяемо в ръцете на една друга обществена сила, наречена „велика“ — в ръцете на ежедневния „независим“ печат. М. Кремен, РЯ, 215.
НЕСМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несменяем. Законопроектът за несменяемостта на всички съоии в нас е окончателно приготвен. БД, 1909, бр. 30, 3. Отминаха големите бури и страсти на младостта, големите ревности, а всичко друго оцеля: нежност, привързаност, взаимна вяра, усещане за несменяемост и обреченост. О, 1978, кн. 13, 20.
НЕСМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. поет. Който не може да се пресметне, да се преброи; безчислен, безброен. Над всичко това се издигаше ясно и светло небе, посипано с толкова много звезди, като че дълбоката и пространна лазур беше из-пълненаи с онесметни роища от сребърни пчели. Й. Йовков, Ж 1945, 29. Вършееха с кремъклии дикани, отелваха несметното зърно с лопати, дърмони или мрежи. А. Ка-ралийчев, С, 94. Павлин се бе завърнал. Все тъй шишкав и смешен, той, както говоре
