ха съселяните му, пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя. Ст. Дичев, ЗС I, 383. Стиховете на Кирил Маджаров са изпълнени с вярата, че планината ще разкрие своите несметни и скъпи блага и за родопчани ще дойдат новите дни на човешкото щастие. В. Йосифов, РС I, 40. И все така/ несметни/ взводове и роти/ атакуваха/ окопи/етажи. О. Орлинов, СССР, 43.
НЕСМЕТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е сметнат, изчислен; неизчислен, не-пресметнат. Да вземем например човешкия организъм. Той е изграден от несметнат брой клетки. Само нервните клетки са около седемнадесет милиарда. Хр. Одисеев, ТН,31.
НЕСМЕТНО. Обикн. поет. Нареч. от несметен. Никога не би могъл да се мерне пред тия хора, дори да е несметно богат. Нали те винаги щяха да знаят, че е бил бит от баща си на осемнадесетгодишна възраст?. П. Спасов, ХлХ, 332. А нощ безмълвна, лятна/ величествена нощ, разпръснала несметно/ звездици трепетни да светят от твърдта/ над всичко безучаст, се мудно в пустошта пронася. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1,18.
НЕСМЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от несметен.
НЕСМИЛАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се смел е. Месестите и сочни плодове служат за храна на човека, някои бозайници и птици.. Семената имат твърда и несмилаема обвивка и затова се изхвърлят неповредени от храносмилателните сокове. Бтн. VI кл, 113.
НЕСМИЛАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несмилаем. Несмилаемост на обвивката.
НЕСМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който е лишен от смисъл, няма логично съдържание; безсмислен. Само разни такива несмислени приказки да не си посмяла да повториш, където и да бъде! Глупости не искам. Д. Бозаков, ДС, 79. Недей бъди студеносърдечен.. като да не даваш да са приближи человек при тебе, защо е совсем.. несмислено дело. Р. Попович, X, 144-145. Мало приятелство добре основано, чини повече от едно големо приятелство, което става безразсудно и несмислено. А. Гранитски, ПР (превод), 48.
2. Който не се ръководи от здравия разум в действията си; безумен, безразсъден, неразумен. Оний, който слуша думите ми, а не връши, щото казовам, прилича на несмислен чловек, който си йе сградил къща на пясък (сиреч на слаба основа). Д. Манчев, НН (превод), 82. Много пъти нашата искреност и внимание в изпълнението на длъжностите си несмислени и жестоки че-ловеци земат за причина да ни хулят. П.
Кисимов, ОА II (превод), 11.
НЕСМИСЛЕНО. Остар., понякога поет. Нареч. от несмислен; безсмислено, безразсъдно, неразумно. — Ти чедо, познаваш людете тук, твои бяха.. От несмислено изречено слово, от прибързано самохвалство би могъл да разбереш кого те слушат и тачат,.., с какви бесове се събират по своите еретически деяния. М. Смилова, ДСВ, 85. То [времето] е имотът, за когото тряба-ше да сме най-пестеливи, но който ний пръскаме несмислено като луди. Ч, 1870, бр. 2, 57. Не знаех аз, не оценявах/ какво оставях тоя ден/ и тъй несмислено менявах/ отечество за край студен! Ив. Вазов, БМ I, 38. Който живее и работи несмислено, той без друго ще пропадне в сиромашия. Й. Груев, СП (превод), 215.
НЕСМЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от несмислен; липса на разум безразсъдство, глупост. Тая раса, която се отличава физически от всички останали българи, още повече стои далеко от тях по особеностите на своята нравствена природа, по умствената неподвижност и ограниченост, проявена чрез куп смешни приказници за несмислеността на шопа. Ив. Вазов, БП, 102. Той можеше да пренесе несчастието си с търпение;.. Но зачтото знаеше, че неговата несмисленост стана на всичките му злини причина, бе неутешим. С. Радулов, НД (превод), 10. Той мисли, че такваз голяма заплата никога няма да ся свърши, но края на годината дохожда, ето че в кесията няма нищо, и с това ся показва неговото безумие и несмисленост в това нещо. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 32.
НЕСМОТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Невнимателен.
— От Т. Панче", Допълнение на българския речник от Н. Герои, 1908.
НЕСМУТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Невъзмутим. Той го и посрещна, прав зад масата си и с гръб към касата — отново властен, студен и несмутим. А. Христофоров, А, 130. Само Михал ги превъзхождаше.. Някаква особена сила и несмутимо спокойствие лъхаха от цялата му фигура и от широкото, добродушно лице. А. Христофоров, П, 5.
НЕСМУТЙМО. Нареч. от несмутим; невъзмутимо. — Благодаря ви! — каза гласно той, несмутимо. — Вие ме спасихте. Ст. Даскалов, ЕС, 154. Тоя... тоя странен младеж непонятно му напомняше за неговата собствена младост; той откриваше като че себе си в тия очи — гПъй искрен в чувствата, тъй предан, тъй несмутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213.
НЕСМУЩАВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е смущаван, обезпокояван от някого или нещо. Откак Николай пое работата, баща му не се вестяваше в обора. Тук
