ната насреща и предеше на хурка. — Тая пуста неслога ми раздели децата... Хр. Максимов, СбЗР, 41. — Тогава мога ли да зная, госпожо, кой е главният виновник за вашата семейна неслога? — Аз! Много съм нервна, с нищо не може да ми се у годи. Ст. Чилингиров, РК, 295.
2. Като прил. неизм. В съчет. с дружина. Несговорен. Додето са заети в купом, работят, лесно им, сичко имат; разделят ли се, кога погледнеш, започнали да ходят със скъсани гащи, днес едно продаде, утре — друго... пропадне си човекът и свършено. Това е то неслога дружина. Хр. Максимов, СбЗР, 43.
НЕСЛОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който не е сложен; елементарен, обикновен. Разбира се, возенето на тролейбус е работа несложна, за нея не се изискват някакви особени качества. М. Иванов и др., ВН, 1961, бр. 3152, 4. Той не се откъсва от мелодията на песента и я предава с не-сложни хармонични средства. Ст. Грудев, ББ, 26. Цани Гинчев — преподавател по химия и естествена история. Той ни правеше в клас несложните химически анализи с ония ограничени средства, с които разполагаше лабораторията. СбЦГМГ, 23. Поетическото творчество на Ботева се е проявило в твърде ограничена и несложна форма: то се състои всичко на всичко в двайсет стихотворения. Ив. Вазов, Съч. XIII, 62-63.
НЕСЛОЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на несложен. Характерът на героинята [Офелия] сравнен с този на Нора, на Настася Филиповна, на леди Макбет и с характера на десетки други герои се явява с душевната си простота и несложност като някаква бледа тяхна сянка. Ст. Грудев, АБ, 118. Несложност на разработката.
НЕСЛОМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е останал твърд, непреклонен, който не е сломен. Като оставим настрана подробностите, общото в спомените, според които Апостолът застанал с несломен дух пред бесилката, е несравнимо по-реално и по-убедително от тезата, възприета и наложена от 3. Стоянов. Ив. Унджиев, ВЛ, 354. Ана Маймункова загина непобедена и несломена. До последния си дъх тя остана пламенна патриотка. РД 1975, бр. 136, 3. Знатен майстор с обич е изваял/ трите смели български жени,/ трите майки, както си ги знаем/ несломени от безчетни изпитни. О. Орлинов* П, 87.
НЕСЛОМЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде унищожен, подчинен, сломен; несъкрушим, непобедим. — Ах! Колко е хубаво! — каза Марина. — Тръпки ме побиха. Сега желанието й да помага на въстаниците я владееше с по-голяма, несломима сила. П. Стъпов, ЖСН, 178. Това писмо на Мина е огледало на нейната натура: разкрива самостоятелността и несломимата й упоритост. М. Кремен, РЯ,
175. Със ботевски пламък в борбата/ на Левски с духа несломим/ ний търсим в борбата разплата/ и робски вериги рушим. Хр. Кърпачев, Стр, 65. Не спрях, лутах се, все търсех/ едно крило да ме обгърне — ръката крепка на любим/ през бури, мъки несломим. М. Петканова, Ст, 40.
ЙЕСЛОМЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на несломим. Живеейки в невъобразимо трудни условия на живот, арабският номад-бедуин представлява пример за несломимост и устойчивост на човешкия дух. А, 1978, кн. 37, 74.
НЕСЛУЖИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изкарал редовната, задължителната си военна служба. Противоп. отслужил. При разпределението на хората ние се ръководехме от правилото всеки батальон и чета да има и служили, и неслужили войници, и мъже, и жени. Сл. Трънски, Н, 563-564, Нощем из лозята и царевичака на окръга военни инструктори усилено обучаваха младежите и неслужилите възрастни комунисти да стрелят с пушки и картечници. Ц. Драгойчева, ПД, 132-133.
2. Като същ. неслужил м. Лице, което не е отбило военната си служба. Не е чудно и ние да потрамбуваме — казваше един фронтовак на другарите си, който допреди разясняваше на неколцина неслужили войнишкия устав и се гордееше със знанията си. Ем. Станев, ИК III, 182.
НЕСЛУКА ж. Диал. Несполука. Аз очаквах, че някаква домаиша беда или не-слука го е сполетяла, та от нея ще се оплаче. Т. Влайков, Съч. III, 7. Поручикът си спомни и други такива случаи, седна на канапето, присви се, защото стомахът го на-боляваше от удара, и се замисли. — Неслу-ка! — каза си той гласно и яд, страх, обида и съжаление оплетоха неговата нечиста, порочна и подла душа. Г. Караславов, ОХ I, 454. Последваха още одумки, и смешни, и хапливи — кой знае към какви други слуки и неслуки щеше да избие този занимателен разказ, ако да не беше влязла за нещо в железарията бригадир ката Кремена. Б. Обре-тенов, С, 86. Никола Михайлов, въпреки някои неслуки в последно време, с право си сдоби голямо име като портретист. Р, 1927, бр. 259, 1.
НЕСМАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е намазан със смазка, не е смазан. По-скърцваха на несмазаните си колелета раз-нокалибрени оръдия, дълго се точеха обоз-ни коли. П. Вежинов, ЗЧР, 47. Скърцаха не> смазани коли. Гр. Угаров, ПСЗ, 51. След един караул/ аз цевта не протрих и не смазах/ А тъй лесно ръждясва несмазана цев!
О. Орлинов, П, 46.
НЕСМЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който
не проявява смелост, който не е смел; плах,
