шания безплодни. П.Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 6, 482.
НЕСГОДНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Качество на несгоден. Несгодност на обстоятелствата.
2. Обикн. мн. Несгода. Човек вижда в дописките й с каква хитрост от майчин подтик госпожа де Севине закрива ней и себе си сичките несгодности. Б. Горанов, ЖГС (превод), 92. // Нередност. Обещаваме са на почитаемата публика и на добрите си абонати да изгладим несгодностите занапред, причинени от това местене [на редакцията]. НБ, 1876, бр. 42, 166.
НЕСДЪВКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е сдъвкан, не е смачкан с дъвкане. Като видя началника, той стана,.., престана да дъвче и едва преглътна несдъвканата храна. М. Марчевски, П, 250. Мермеров остави вилицата и с несдъвкан кремвирш погледна Мечков. Д. Кисьов, Щ, 482. Не беше свикнало да яде толкова — камо ли месо. Усещаше, че му се повдига от мазните не-сдъвкани мръвки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 53.
НЕСДЪРЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не може да сдържа, да овладява чувствата си и ги показва, проявява открито; невъздържан. Той е много несдър-жан.
2. За чувство, преживяване и под. — който е много силен и не може да се сдържи, спре; неудържим, буен, необуздан, невъздържан. Той [ходжата] не изричаше молитви, .., а с несдържана ярост призоваваше правоверните да излязат в защита на своя дьовлет и падишах, на своята мюсюлманска чест. Д. Талев, ПК, 539. Ще запее природата, ще се затресе всичко от несдържан смях... смехът на светлия живот. Д. Немиров, Др,
136. — Е, да... Но шофьорът само си седи в кабината и кара, където си иска.. — Очите на Лавката блестяха с несдържано любопитство. Ив. Венков, ХКН, 106. В тълпата се чу несдържан ропот. Хр. Смирненски, Съч. III, 185.
НЕСДЪРЖАНО. Нареч. от несдържан; буйно, необуздано, невъздържано. Димитър викаше несдържано: — Нашият председател гледа само да му ръкопляскат големците. Ст. Марков, ДБ, 261. Един ден, след като Милица за десети път му наби под носа заклания петел, Лука несдържано кипна. Д. Немиров, БЛ, 23. Понаплашиха се много люде в тия тревожни дни, а имаше и някои и най-вече между младите, които се радваха несдържано при тия страхове и тревоги. Д. Талев, И, 438. Гръцкият владика Синесий несдържано се разхождаше из стаята си в митрополията, изправяше се до масата. Г. Караславов, ЮМ, 5.
НЕСДЪРЖАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество и проява на несдържан; невъздържаност, необузданост. Но когато човек говори дори и по най-важна работа, пак не бива да проявява несдържаност и голяма заинтересованост. Д. Талев, И, 189. Димитър беше познат със своите палавства и с тежките побоища, които се стоваряха върху турци или турски доносници.. Тая несдържаност вредеше не само нему, но и на българите. Д. Немиров, Б, 133. Несдър-жаността в общия тон и предизвикателството в отделните фрази не са съблазнявали автора да печата тези речи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 64.
НЕСЕБЪРЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който е роден или живее в Несебър (град на Черно море). // Само мн. Мъже и жени от този град. В 1079 г. несебърци в защита на своята българска държава вдигнали въстание против Византия. Ст. Михайлов, БС, 268.
НЕСЕБЪРКА ж. Жена, която е родена или живее н Несебър.
НЕСЕБЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от несебърец и от Несебър. Тяхната [на църквите в Несебър] архитектура е по-скром-на, но външната им украса е също така богата, както на повечето несебърски църкви. Ст. Михайлов, БС, 276. Несебърски плажове.
НЕСЕКВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не секва, не спира; безспирен, неспирен, не-прекъсващ. Та ти много добре знаеш, уверяваше се Бокенхаймер, че тази несекваща люта битка между устрема към личното самоутвърждение и потребността да се самоизключиш като независим волев индивид, .., е открай време основният стимул на философското търсене! Л. Дилов, МСГТ, 51. Мощни магнитни полета, също дело на човешкия ум, определят нейното [на ядрената плазма] положение така, че отделената лъчиста топлина да струи в несекващи потоци над мъртвата вледенена земя на Антарктида. ВН, 1958, бр. 2216, 4.
НЕСЕРИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който не е важен, не е съществен по съдържание; незначителен, незабележи-телен. И напълно убеден в правотата на своите идеи и разбирания,.., той прибърза с един замах да отфърли леките и несериозни възражения на някогашния си другар. Т. Влайков, Съч. III, 33. — Значи вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник?.. Но за такова несериозно нещо — дуел! просто безумие! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 91.
2. Който проявява безотговорност, лекомислие или неразумност в постъпките си, поради което не може да се разчита на него; лекомислен, повърхностен. Ще ми изпрати [братът] акумулатор още утре по куриера... Само... забравих да му кажа за Динко. — Пиши му да услужи на човека бе! Но недей му казва за концерта, който ще запи
