Page:RBE Tom10.djvu/1047

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


деляше от него. Елин Пелин, Съч. III, 19. И разбра цар Петър, че съпругата му издай-ничи пред ромеи. И разпали се в душата му ненавист към нея.. И виждаше, че се люлее престола, та не рачеше в несговор да живее с ромеи. Н. Рай нов, КЦ, 47. Радомир се взря, като че можеше оттук да види дали чичо му Добротица още не стои пред портите, съкрушен от несговора на събратята си. М. Смилова, ДСВ, 92.

НЕСГОВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не живее в мир и разбирателство, в сговор с останалите. След Първата световна война,.., ханът западна. Пък и наследниците Дяволови се оказаха несговорни и опак хора. П. Славински, ПЗ, 74. Полъга се стара Петканина майка, / несговорни братя склониха. / Неделя бе днеска, през горня неделя / Петкана девойка жениха. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 49-50. // В който няма мир и разбирателство, сговор. Тесни биле планините / за несговорна дружина! Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. Несговорно семейство.

НЕСГОВОРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Несговорчив. Така шумна е румънската страна и хората тук са несговорли-ви. Може би, защото между тях има толкова противоречия. Кр. Белев, 3, 92.

НЕСГОВОРЛЙВО. Рядко. Нареч. от несговорлив; несговорчиво.

НЕСГОВОРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Рядко. Отвл. същ. от несговорлив; не-сговорчивост.

НЕСГОВОРНО. Нареч. от несговорен. Несговорно живеят манастирските братя от скита. А. Каралийчев, С, 8. Коя е тази — / блестяща като зората, / като луната прекрасна, / като слънцето светла... / Старците повториха тия четири реда бързо, несговорно, изпреварвайки се един друг. Ст. Загорчинов, ДП, 272.

НЕСГОВОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несговорен. Несговорност на дружината.

НЕСГОВОРЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е склонен да се разбира, сговаря с другите, който не е сговорчив. Генчо беше общителен, но несговорчив човек. Все ще каже направо на всекиго какво му е лошото, кога хитрува или се преструва. П. Славински, ПЗ, 41. Трифон му се стори упорит и несговорчив и Стефан за момент помисли да се откаже от всякаква връзка с него. М. Марчевски, МП, 25. // В който няма склонност към разбирателство, сговор. Говореше се изключително за домакина,.. Възхваляваше се, загдето се е върнал към литературата, към нашето несговорчиво инак семейство. СбЦГМГ, 354.

НЕСГОВОРЧЙВО. Нареч. от несговорчив.

НЕСГОВОРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от несговорчив.

НЕСГОДА ж. Обикн. мн. Липса на удобство; неудобство, лишение. Вие победихте студа и несгодите, защото сте добри и честни народни синове и дъщери. А. Гуляшки, МТС, 334. Трябва да се понесе всичката несгода, Преспах в някакъв мръсен хан. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 331. Но удобството е едно, а дългът е друго: мъжът ще поведе експедиция за скални рисунки в планината, жената се откъсва от своите удобства и тръгва заедно с негоь.. Споделената несгода е половин несгода. И. Радичков, СР, 73. // Беда, неприятност, неволя. Хората презирали днешните несгоди, но те не ги застрашавали тъй силно, както утрешните, които още не познавали. Д. Вълев, Ж, 65. Тя ме прониза няколко пъти с поглед,.. Иди, че разбери нашите нежни спътници в житейските несгоди! Др. Асенов, СВ, 57. Стани народ и със съединените си сили ще разсипеш всяка твоя несгода. НБ, 1876, бр. 41, 160.

НЕСГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. В който има, който причинява несгода, неудобство; неудобен. — Защо тая вода да извира тъй ниско?.. Този дол е несгоден и пътеката е хлъзгава. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Знаем, в несгодно време сме дошли, но неволята, когато хлопа, не пита чий дом е, нито какъв е ден. М. Смилова, ДСВ, 17.

2. Който трудно се възприема, понася; неподходящ. Родопчанката сама дои детето си,.. Още от двата месеци, тя го приучва на твърда и несгодна храна. Ст. Шишков, ЖБ, 68. Болните се оплакват от несгодна горещина. Ив. Богоров, СЛ, 42.

НЕСГОДНО нареч. Остар. и диал.

1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под.: а) Обикн. със следв. изр. със съюз да. Означава, че някъде има неудобство за извършване на нещо; неудобно. Тук да се пий е несгодно: мухите край чешмите зумкат! А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 91. б) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някого му липсва удобство, че нещо му създава неприятни усещания или затруднения за извършване на нещо; неудобно. Види се, й [на Биляна] беше несгодно да говори легнала, раздвижи се тя и, както бе свикнала от някое време, дигна се на лакти, придръпна се към възглавницата, подпря се с гръб на нея. Д. Талев, С II, 114. в) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва неприятно чувство, неудобство от нещо; неудобно. Я си гледай работата дръпваше се бай Илия и някак несгодно му ставаше, че Симо вече има и съюзник в къщи... Кр. Григоров, Н, 12.

2. Рядко. В несгода; нещастно. Млади сили изгаснаха несгодно / в желни песни, в възди-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл