своите убеждения идеи, приготовляват безхарактерни същества, слепи подража-тели, слаби мислители и нерешителни личности. Знан., 1875, бр. 6, 90.
2. Който не изразява, не отразява решителност, твърдост, смелост; колеблив, несмел, неуверен. Вдига нерешителен поглед към деда Хаджия. Т. Влайков, Пр I, 106. С нерешителни крачки той [Ян Бибиян] дойде до работилницата. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. И тя запя. Звучен и приятен глас, треперлив и още нерешителен. И. Йовков, Разк. II, 48. В разстояние на няколко время, битвата е нерешителна; и двете страни са една сре-щу друга и нито едната, нито другата ни напредва, ни отстъпва. Ч, 1871, бр. 22, 690.
НЕРЕШИТЕЛНО. Нареч. от нерешителен; неуверено, колебливо, боязливо, плахо, несмело. Жените идваха някак нерешително, наливаха си вода и, като се озъртаха, още по-нерешително се връщаха нагоре към сивата стена на гората. Йв. Мартинов, ДТСЗ, 10. Спирам се колебливо и нерешително почвам да късам от синчеца. Т. Влайков, Пр I, 203. Гороломов влезе между селяните. Някои попохванаха калпаците си, някои нерешително пррмълвиха: „Добре дошел, господин съдия!“ Й. Йовков, ПГ, 63. В тоя миг се насъбраха любопитни да гледат. Отначало нерешително, но после посмело приближиха. Ив. Карановски, Разк. I, 123-124. Никий действувал нерешително, изгубил удобното време и сам се бил подир малко, стеснен от спартанския полководец Галиппа. Н. Михайловски, РВИ (превод),
144.
НЕРЕШИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на решителност, твърдост, смелост; неувереност, колебливост, колебание, плахост, несмелост. Замрели от вълнение и напрежение, двамата се спряха в един единствен миг на нерешителност. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410. Михалчев пое дълбоко въздух, очите му горяха с мътен отблясък и като тръсна изведнъж глава, сякаш отпъждаше някакво колебание и нерешителност, заговори все тъй тихо, почти шепнешком. В. Нешков, Н, 402. Най-после ето стражата подава/ отвънка тихичко условний знак — / Иванко вече нож широк улавя,/ но в нерешителност се спира пак. К. Христов, ВС, 36. Диванът са двоумеше, нъ когато се появи руската ескадра, нерешителността са дигна и войната са обяви. С. Бобчев, СОИ (превод), 137.
НЕРИТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който е свързан с крайбрежната водна маса, обхващаща плитчините над шелфа във водоемите; плитководен. Нери-тична зона. Неритична фауна. Неритични утайки.
— От гр. уереСтп? ’морска раконина'.
НЕРИТМИЧЕН -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който, няма еднакъв, правилен ритъм, равномерност; неравномерен. Навън улицата живее своя собствен живот — с хора, автобуси, коли, си друг неритмичен и при-тихващ шум. Б. Йосифова, БЧМ, 155. Характерното в цеха е неритмичната работа поради забавянето на детайлите. ВН, 1960, бр. 2672, 2. Неритмична сърдечна дейност. Неритмично снабдяване със стоки.
НЕРИТМЙЧНО нареч. Без еднакъв, правилен ритъм, равномерност; неравномерно. Откъм караулното затропаха неритмично габърчетата на разводача и първата смяна. К. Грозев, СС, 96.—Другари, нашият план се изпълнява неритмично. Ръководството ни не се грижи за разнообразието и външната форма и красота на произвежданите предмети. Н. Каралиева, Н, 88. Заявките на магазинерите се изпълняват неритмично, не се съблюдават нуждите на гражданите. ВН, 1960, бр. 2707, 2.
НЕРИТМЙЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неритмичен; неравномер-ност. Неритмичност в работата. Неритмичност в снабдяването.
НЕРОД м. Остар. Книж. Изрод. О, във дома ми дошла е почетна, лична богиня [Тетис],/що от беда ме избави,../../ Рече не-родът [Хефест] задъхан, наковалнята остави,/ па закуцука и бърже схванати крака задвижи. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 38. Но завръщат са те/ сакати и слепи нероди -/ на сто душ е само оставен от тях/ един едноок да ги води. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 24. О, майко, как си имала ти сила/ изчадия, нероди да родиш?/ По-харно камъни да си родила — / с тоя срам поне ти нас да не петниш. К. Христов, Мис. VII, 431.
НЕРОД,- а, -о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Безроден2. Три парки ..- /да съдят идещи невръстната свобода,/ за изпълнители на своя съд нерода/ сган тук помъкнали. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 193.
НЕРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който не е от същия род, от едни и същи родители. Нероден брат.
2. Като същ. неродно ср. Събир. Xората, които не са от един род, които не са кръвни роднини. Госке кани Аврам гостолюбец,/ та покани родно и неродно/и покани двана-есе попове. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 92. Събра Марко това срамно госке,/ та покани родно и неродно. Нар. пес., СбНУ 1ЛН, 721.
НЕРОДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който още не се е родил, не се е появил на света. Нейният истински живот беше вътре в нея., и тая сладостна, постоянна и все повече нарастваща тежест под сърцето й — нейното неродено още дете. Д. Талев, И, 416. През дългите нощи в затвора, когато човек е сам и мечтае за най-съкровеното, Павел все виждаше своя нероден син, беше му дал име. В. Андреев, ПР, 82-83. Кравата
