ден. Като притискаме плътно към линеала последователно рендосаните страни, можем да рендосаме една след друга двете не-рендосани страни. М. Тодоров и др., ТМСС, 177. Той [гимнастическият салон] беше бедно мобелиран и учениците разполагаха само с халки, лост и една прескочикобила, скована от нерендосани бичмета. Ив. Планински, БС, 23. Макар да е свикнал на кораво легло, отдолу го глождеше нерендосана-та дъска. Кр. Григоров, ТГ, 15. Нерендоса-ните потъмнели маси бяха кой знае откога. Т. Харманджиев, КВ, 5.
НЕРЕНОМЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е с добро реноме, име, авторитет; долнокачествен, долнопробен. — Вашите момчета ще останат много доволни, господин капитан. Моята къща е най-реноми-раната в Сингапур. В това време корабът ни беше настигнат от моторница с шест момичета, явно от по-нереномирана къща. Б. Трайков, ВО, 48. Нереномиран ресторант. Нереномирана стока. Нереномирано заведение.
НЕРЕНТАБЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не носи достатъчно доход, не дава достатъчно печалба; неефективен, недоходен. Начинът, по който се извършваха тези отливки, бе крайно нерентабилен. Гърнето имаше стени с различна дебелина, които се охлаждаха неравномерно и в бронза се получаваха пори. НМ, 1958, бр. 285. 2. Нерентабилен отрасъл. Нерентабилен труд. Нерентабилно предприятие (производство). Нерентабилна експлоатация. Нерентабилна машина.
НЕРЕНТАБЙЛНО нареч. Книж. Без печалба или достатъчно доходи; неефективно, недоходно. Нерентабилно се строят сгради. А Нерентабилно използвам оборудването.
НЕРЕНТАБЙЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от нерентабилен; не-доходност, неефективност. Нерентабил-ност на производството. Нерентабилност на машините. Нерентабилност на овцевъдството.
НЕРЕСАН, -а, -о, мн. -и, прил. За коса, брада и под. — който не е сресан; невчесан, несресан, рошав, чорлав. Най-голяма беше врявата около сергиите.. Но врявата при евреите беше още по-непоносима. С дълги, нересани библейски бради,.., те повдигаха глава към слънецето и пущаха от гърлото си най-сърцераздирателни звукове. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 10-11. И Лила, в нощното облекло, с рунтава и нересана главица, са обвила и с двете ръце около шията на Павлина. Л. Каравелов, Съч. II, 117.
НЕРЕСТ м. Диал. Нерезина, нерез2; брантия, батал, мараш.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
НЕРЕШЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. За проблем, спор и под. — който все още не е получил разрешение, който няма все още резултат; спорен, неразрешен. Неговата осно-вна мисъл е в нерешената разпра — дали щастието е в копнежа, в дъха на розата или в маслото, добивано от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176.
НЕРЕШЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Нерешителен. Аз стоя нерешен и бездеятелен: в този случай умът ми не може да повлече волята ми. Ч, 1871, бр. 181, 552.
НЕРЕШЕНИЕ, мн. няма, ср. Индив. Нерешителност. Реши един гърмеж/ две работи — една, която беше в мене,/ и другата до днес, която в нерешение/ държеше делото — и може би до края,/ какъвто никой тук от нази не желай/ довело би... П. П. Славейков, Събр, съч. III, 131.
НЕРЕШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. За задача, уравнение и под. — който няма решение. Нил Хенрих Абел доказал, че уравненията от пета степен са нерешими в радикали, когато бил на 22-годииша възраст. Матем., 1966, кн. 6, 44.
2. Остар. Книж. За проблем, спор и под. — неразрешим. Този черковни български въпрос,.. който се гледаше от повечето като нерешим, прие най-сетне едно развързува-ние съвършено удовлетворително за духовните нужди на българите. СбПер. п II, 129. Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че решението на нерешимия досега восточ-ни вопрос лежи единствено връз широките плещи на нашия немалочислен народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 144. В нея [теорията на словесността], като в математиката, има аксиоми, неоспорими истини, и тъй пак като в математиката, има нерешими въпроси. Т. Шишков, ТС, X.
НЕРЕШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от нерешим.
2. Остар. Книж. Нерешителност. Така че аз оставам в нерешимост да определя кое от тези две положения е правилното. М. Ка-линков, ГГ, 74. Сичките таквизи възвания турили край на Брутовата нерешимост; той станал глава на съзаклетниците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 348.
НЕРЕШИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е решителен; колеблив, несмел. — Аз съм повече от нерешителен, аз съм слабохарактерен. Ив. Вазов, Съч. XII, 12. Найден изненадан се вгледа в братанеца си .. Беше свит и нерешителен. Сега изглеждаше твърде самоуверен и деловит. В. Геновска, СГ, 15-16. Такава прибързаност се наблюдава често тъкмо у нерешителни хора: за тях вземането на решение е мъчителна операция и те се стремят колкото може по-скоро да се освободят от нея. Псих. X кл, 153. Родителите, които проповядват на децата си противоположни на
