лежеше по гръб с дълбоко разпран корем, от който се показваше нероденото още теленце. Ст. Марков, ДБ, 389. Дошло време да роди и тя еще всред мъките си лучила и наричала, что е орисано било на злочестото й, еще неродено дете. Й. Груев, КН 7 (превод), 21.
2. Прен. За мисъл, представа, чувство и под. — който все още няма реален облик, не е изцяло оформен, изграден или проявен. Той [Тати] присви вежди и по челото му се изписаха няколко тъмни бръчки, пресечени от една дебела черта, която беше се явила, за да тури кръст, на една още неродена мисъл. Ст. Чилингиров, ХНН, 184. Напразно морен ти зовеш/ утехата на глъхнал звън,/ и несънувания син/ на своя нероден копнеж!
Н. Лилиев, С 1932, 31.
3. Обикн. с предл. з а или подч. изреч. със съюз да. Който няма склонност, дарба за нещо. Нероден да остане прост разбойник по друмища и планини, той заряза четата и си състави нова от отбор юнаци и се понесе да дири битки и слава, като чича си Хранислава. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Нероден за труд, той не можеше да се задържи никъде за по-дълго на работа.
О На нероден Петко капа сошили; нероден Петко, купили му капа. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Неродена мома. В народните приказки — много красива мома, неземна красавица, създадена по някакъв чудотворен начин, без да е родена от майка като всички останали хора. Да се спреше в този летен сумрак,.., и погледнеше жетварката, той би видял самата онази неродена мома, за която царски синове през девет земи в десета губят ума. П. Тодоров, И I, 126. Бабата била люта и сърдита: разлю-тила се, разгневила се и в гнева си сърдито проклела: Да се ожениш, синко, нъ кога намериш неродена мома! Христом КМ II, 176.
НЕРОДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. За жена — която не ражда; непло-дна, безплодна, ялова. Ке застане пред так-во дърво и ке замаане со секирата,..: Ке го преичам дървото! Така се прави и со нерод-ливите жени: мажете им замаануят така со секира и ги плашат. СбНУ XI, 86.
2. За земя, местност — неплодороден, безплоден, ялов. Земята е плодоносна само из прохлаждваните вадоли от реките, а останалата е или песечлива, или голи рътове и неродливи. Ив. Богоров, КГ, 246.
НЕРОДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неродлив; безплодие, неплодородие, яловост. Нерод-ливостта на климата, фанатизмът и зверството на жителите правят ги неприпар-ни на обиходителете. Ив. Богоров, КГ, 261.
друг; далечен, чужд. Чудно е, че у тие сурови народи съществува обичай да си избират жени не из своето семейство, а из други тем родствени или неродствени племена. Знан., 1875, бр. 11, 166. Кога ся изменят коренните звуци на други, неродствени звуци, коренът ся уничтожава, а наедно с него трябва непременно да ся уничтожат и всичките думи, които би могли да произлязат от него. С. Радулов, НГ, 113.
2. Езикозн. За език или група езици — който няма общ праезик, общ произход с друг. Съвпадането на думи при неродствени езици е случайно. А Индоевропейските и семитските езикови групи са неродствени.
НЕРОЖБА ж. Остар. Книж. Неплодородие. Страшна нерожба и глад накара Петра да иска помощ и приятелство от гърците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 7.
НЕРОЖДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който не е роден; чужд. Момица се с рода прощаваше:/ — Прости, прости, рождена рбдице!/ Я ке идем нерождена рода. Нар. пес., СбНУ VI, 36.
НЕРОТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. При който не се използва ротация. Вторичните звена [на помпите] биват ротационни при необходимост от получаване на въртеливо движение и неро-тационни (силови цилиндри) за праволиней-но-възвратно движение. Д. Вълков, X, 130. Неротационна бутална помпа.
НЕРУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. В съчет.: Нерудни изкопаеми. Спец. Добивани от земните недра полезни изкопаеми, които не са руди, напр, глина, каолин, пясък, мрамор и др. От нерудните изкопаеми най-значителни са находищата на ценни строителни материали, графит, гипс и други. Геогр. VI кл, 88. Един от крайно интересните със своите физико-химически свойства представители на групата нерудни полезни изкопаеми е азбестът. ВН, 1959, бр. 2506, 4.
— От рус. нерудный.
НЕРУ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е руски, не е свързан с Русия, а обикн. се отнася до съюзни републики в рамките на бившия СССР. Неруски националности. Нерус-ко население.
НЕРУШИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. За теория, идеи и под. — който е силен и убедителен и не може да бъде отхвърлен, унищожен, разрушен. Налагало се да се изменят изглеждащите нерушими основи на нютонизма —.., възникнала теорията за относителността и квантовата вълнова механика — наследниците на „Началата“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 131.
2. Който е здрав, силен, устойчив на трудности, изпитания и не може да бъде унищожен, разрушен. Нерушим съюз. Нерушима дружба. Нерушимо единство.
— От рус. нерушимый.
НЕРОДСТВЕН, а, -о, мн. -и, прил.
Книж. 1. Който не е в роднинска връзка с
