сказ. опред. Който е силно раздразнен от някого или нещо, който е в нервна възбуда; ядосан, нервен. Нервиран и нетърпелив,., от дългото и досадно напрежение, подпоручикът тропаше тежко с ботушите си. Т. Караславов, Избр. съч. I, 415. Тя викаше, моли се, но Орфей мълчеше. Съкрушена, обидена, нервирана, тя си отиде. Г. Караславов, Избр. съч. V, 312. Как може да се седне в тоя прахоляк — мислеше той нервиран. — Това не е канцелария, а кочина! П. Вежинов, ВР, 168.
НЕРВЙРАНЕ , мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нервирам и от нервирам се. Силното нервиране е вредно за здравето.
НЕРВЙРАНО. Нареч. от нервиран; нервно, ядосано. Когато започна да бърка с лъжичката, господин Авантов нервирано извика: — Какво е това бе, момче? Аз мляко ти искам, а ти си ми насипал цяла чаша със захар. Хр. Радевски, Избр. пр III, 163.
— В хората не вярва! — Вярвам! — дръпнах се нервирано аз. Др. Асенов, СВ, 95.
НЕРВЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книлс. Нервен. И двамата [момъкът и момата] едновременно съзнават тра-гикомизма на положението си и се заливат с нервически смях. Ал. Константинов, Съч. I, 273-274. Едно еластично вещество е вместено между тези кости... За да би това нервическо вещество да минува от гръбнака и да ся разпростира по тялото има по една резка в горний и долний край на всяка кост и от двете страни. ИЗ 1877, 17-18. От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм),., и нервически болести. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 306. За материална почва ний можем да земем друга, освен нервическата Система, тоест мозъка и неговите помощници. Н, 1881, кн. 1, 35.
— Рус. нервичсский.
НЕРВНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., не-прех. Проявявам нервност, намирам се в нервна възбуда, раздразнение. Всичко туй беше много естествено, но Но на се дразнеше, нервничеше, искаше й се да бъде груба, да предизвиква. Й. Йовков, ЧКГ, 229. Луков започна да нервничи на стола, като смръщ-ваше вежди, прехапваше устни. Кр. Григоров, Р, 214. — Нашите успехи ще ги привлекат. А ти нямаш търпение. Ти нервничиш, а напоследък почваш да заплашваш хората. И. Петров, MB, 45. Мама започна да нервничи, сопваше се за най-малките ни лудории. А. Михайлова, ДШ, 45. иервничи се безл. — Кажете си направо, желаете ли да работите, или не желаете.. — Чудно! Не разбирам обаче защо трябва да се нервничи, след като всичко е ясно. К. Калчев, СТ, 120.
— Рус. нсрвничать.
същ. от нервнича. Очевидно тези гласове са рожба на нервността и объркаността, които сега са обхванали управляващите кръгове., очевидно е също така, че нервни-ченето е лош съветник в политиката. РД, 1958, бр. 338, 1.
НЕРВНО. Нареч. от нервен (в 1, 2, 4 и 5 знач.); напрегнато, неспокойно, припряно. Сега той разгръщаше книжата около сделката, очилата му се потяха от вълнение, пръстите му нервно барабанеха по бюрото, а dyuiama му се пълнеше със смут и безпокойство. Ч. Шинов, ОТ, 60-61. Устните му трепереха, главата му се тресеше нервно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. И той говори, говори, нервно, бързо, вдъхновено. Тойие бледен, в очите му гори трескав огън. Й. Йовков, Разк. III, 125. Ръката му още по-нервно затрепера. Л. Александрова, ЙЕЩ, 206. Началникът се забърка за миг. После грабна звънчето и задрънка нервно и пори-висто. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Заболя нервно. Д Нервно не съм добре. • Удвоено нервно-нервно. За усилване. Явно бе, че не разбираше немски и що приказват за него... Или пък просто усещаше? — защото при първите недоброжелателни думи на двамата аз съгледах едната му буза нервно-нервно, че мърда. Ив. Вазов, Сьч. XI, 80.
НЕРВНО-. Първа съставна част на сложни думи, със значение: който е свързн с нервната система или с нейните заболявания и лекуване, напр.: нервноболен, нервно-патологичен, нервнотоксичен, нервно хирургиченидр.
НЕРВНОПАРАЛИТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. За вещество — който парализира нервната система. В зависимост от характера на поразяващото действие на бойните отровни вещества, nie се разделят на следните групи: нервнопарали-тични, общоотровни, кожнообривнщ.. и растителни. Н* Йванов и др., ГО, 28.
2. Който се отнася до такова вещество. Изкуствено дишане се прави., във всички случаи, когато у пострадалия е нарушено или липсва дишането, например при дълбок припадък на поразените от електрически ток, отровни вещества с нервнопарали-тично и общоотровно действие. Н. Иванов и др., ГО, 100.
НЕРВНОПСИХИАТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Обикн. за болнично заведение — в който се наблюдава състоянието или се лекуват заболявания на нервната система и на психиката. Нервнопсихиатри-чен диспансер. Нервнопсихиатрична клиника.
НЕРВНОПСИХЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е свързан с нервната система и с психиката. Нервнопсихично заболяване. Нервнопсихични разстройства. НЕРВНОРЕФЛЕКТОРЕН, -рна, -рно,
НЕРВНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл.
