мн. -рни, прал. Биол. Който се отнася до реакцията на нервната система на външни фактори. Механизмът на действие на закаляващите мероприятия се свежда до нерв-норефлекторно действие на външните фактори върху кожата, лигавицата, мускулите и пр., в резултат на което организмът по-лесно и по-ефикасно започва да се бори с тези външни фактори. Ив. Вапца-ров и др., ДВ, 137. В кожата нормално се срещат въглероди .. при нарушение на обмяната на които (под влияние на нервноре-флекторни въздействия) се идва до поява на редица кожни заболявания. Ил. Петков и др., КВБ, 23.
НЕРВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на нервен (в 5 и 6 знач.); напрегнатост, възбуденост, неспокойствие. През това време нетърпението растеше..; някаква нервност сякаш плуваше из въздуха. Ив. Вазов, Съч. X, 107. Срещам ги или замислени и тъжни, или с нов блясък в очите, с една особена живост в походката и нервност в жеста. Й. Йовков, Разк. III, 120. Той [Волов] скочи преди да достигне края на дъската, от нервност и нетърпение. Л. Стоянов, Б, 37. И нервността на Кольови-те ръце, и треската на очите му несетно преминаха у главния инженер. Н. Нинов, ЕШО, 73.
НЕРВНОФИЗИОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Биол. Който е свързан с физиологията на нервната система. Той [И. П. Павлов] откри основния нервнофизиологи-чески механизъм на психиката — условния рефлекс, който възниква благодарение способността на мозъчната кора да образува временни нервни връзки. Псих. XI кл, 5. Важно значение за индивидуалността на човека имат и особеностите на нервната система, известни под името нервнофизио-логични предпоставки или заложби. Псих. XI кл, 95.
НЕРВОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Остар., сега разг. ирон. Нервен (в 5 и 6 знач.). Тия безвредни гърмежи приличаха повече на просто ругателство, нервозен ju ядовит жест на победения противник. Й. Йовков, Разк. II, 164-165. Светецът седеше горе в параклиса — белобрад и начумерен, мършав, недостъпен и нервозен, със заканително издигната ръка. Н. Хайтов, ШГ, 171. Твърде малцина го [Гоце] виждаха, когато говореше и мислеше — с нервозен вид на потрес и досада. П. К. Яворов, Съч. II, 231. Когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение, щото ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“ Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
2. Прен. Разг. За храна, обикн. кюфтета — лютив, лют. Кръчмата „Велика България“ се намираше близо до полицейското управление. Тя беше прочуто., заведение с „тънки“ вина и „нервозни“ кюфтета. К. Калчев, ЖП, 263. Завърза магаренцето си отвън и още с влизането си поръча нервозни кюфтета на скара с гарнитура от райкин боб. Л. Кънчев и др., ВН, 1960, бр. 2745, 4.
— От фр. nerveux, -euse.
НЕРВОЗНО нареч. Остар., сега разг. ирон. Нервно. Професионалните зависти, нервозно раздразнените самовлюбия, глухите омрази и неумолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Ив Вазов, Съч. IX, 177. — Е кажи де, стига си ни мъчил — продума нервозно Данко. Ал. Константинов, БГ, 133. Ядосан той [героят]/револвера премята,/ .., / върти нервозно с пръсти барабана,/ а вестника му пада от ръката. Ем. Попдимитров, СР, 153.
HEPBÔ3HOCT, -TTà, мн. няма, ж. Остар., сега разг. ирон. Нервност. В лицето на някои се вижда нервозност, нетърпение. Ив. Вазов, БП, 79. Той [Каравелов] никога не бе имал вкус към военната диктатура..; щиковете, изпречени пред неговия праг, дадоха на тая му естествена антипатия още по-голяма нервозност. С. Радев, ССБ II, 17. Тук [в отговора на Васил Друмев] говори и непрекипялото възмущение от нападките на Каравелов срещу двамата действителни членове на Книжовното дружество, а също тъй и нервозността на тия членове след всичко изживяно за опазване на дружеството от провал. М. Арнаудов, БКД, 193.
НЕРВЮРА ж. 1. Спец. Тясно и продълговато ръбче на плат, дреха, създадено с помощта на тегел за украса. За всички часове на деня и случаи са: блузата шемизет за официални случаи, богато украсена с дантели, волани, панделки и нервюри. ЖД, 1967, кн. 7, 23. Използувайте нервюрите, ситните плисета и ръчно ушития тегел от дебел копринен конец -..- за украса на семплите рокли. Л, 1965, бр. 2, 47.
2. Архит. Изпъкнал профил на местата, където се съединяват елементите на готическите кръстати сводове, който образува красива плетеница. Често се работи със сценични плафони,.., притежаващи .. конструктивна и пластична сложност, както в „Евг. Онегин“.., — с изумително сложна готическа плетеница от сводове, нервюри и арки в „Орлеанската дева“. Т, 1954, кн. 6,
60.
— От фр. nervure.
НЕРГЕЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Наргиле. Гостите седнаха. Предложиха на Махмуд хан и пашата нергеле. Започнаха разговор. П. Константинов, ПИГ, 106. Стоян на дюкян седеше,/ с нергеле тутун пушеше/ и надалеко гледаше -/ Рила, Витоша гледаше.
