Винаги възбуден, нервен, нетърпелив — дали такъв си беше по природа? А. Гуляшки, МТС, 132. Аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и войнствена фигура, строгото лице. И. Йовков, Разк. II, 98. // Който е болезнено чувствителен, болезнено раздразнителен и лесно изпада в такова състояние. Природно нервен и горещ човек, той се раздразнюваше изведнаж. Ив. Вазов, Съч. XXII, 111. Той изобщо бе нервна натура, избухлив, с раздразнителен характер. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51.
6. Който е проява на нервност, силно безпокойство, тревога; напрегнат, неспокоен. След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария. Т. Бланков, Съч. III, 274. Мълчаха всички и говореше един. Пак нервната, неспокойна игра на коня, пак същия отсечен жест на ръката, която сочеше на юг. Й. Йовков, Разк. II, 99. Сами изведнъж стана и почна да се разхожда с бързи и нервни крачки. Лицето му пламна от червенина. Д. Ангелов, ЖС, 66. Нервен глас. Нервен разговор. Нервен жест. Нервен почерк. Нервен тон. Нервен смях. Нервна гримаса. // В съчет. с крака (членове), пръсти и под. Книж. Който не стои спокойно, по който минава тръпка или се движи постоянно поради напрегнатост, нервност, неспокойство. Това е великолепно, силно и красиво жцвотно:.., с трепетни и нервни членове. Й. Йовков, Разк. I, 69. С мъка отвори очи и впи поглед в нервните и тънки крака на жребеца. К. Петканов, ОБ, 255.
О Вегетативна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който регулира дейността на отделителните органи, на органите на кръвообращението, храносмилането, дишането и размножаването, обмяната на веществата и функционалното състояние на всички тъкани. Нервна система. Физиол. Цялата съвкупност, система от нерви, която обединява дейността на всички органи и осигурява функционирането на организма на човека и животните като едно цяло в постоянно взаимодействие с външната среда, неговото психическо състояние. От една страна нервната система е посредник между живия организъм и околната среда, а от друга, по пътя на рефлексите тя осъществява единството и хармонията на всички процеси, които се извършват в организма. Р. Райчев, НКД, 131. Известно е, че добрият и неякият чай укреплява и оживлява силите и възбужда приятно нервната система. Знан., 1875, бр. 13, 205. Периферна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който включва нервните проводници — нерви и ганглии (нервни възли). Централна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който обхваща главния и гръбначния мозък.
НЕРВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Направление във физиологията й медицината, което приема, че централната нервна система има първостепенно значение за цялата дейност на организма, както при нормално, така и в болестно състояние. Прогресивното схващане за същността на имунитета изхожда от създадената от Павлов бйологична теория на нервизма, според която нервните процеси определят, състоянието на невъзприемчивост. Пр, 1953, кн. 6, 33. Както е известно от физиологията и учението за нервизма, нервната система свързва човека с околната среда.
Н. Манчева, ЛФ, 37.
— От рус. нервизм.
НЕРВЙК, мн. -ци, м. Диал. Нервен, припрян човек. Тъй като бях слаб и нервик, ничто не ме утешаваше, но майка беше упражнена в домашни и земеделчески работи. Она беше лъвица телом и душею. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 351.
НЕРВИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого силно раздразнение, довеждам го до нервна възбуда; дразня, ядосвам. Флегматичен по природа, той [Лазар] мереше времето с копраля и за него закъснение от един-два дена не беше още никакво закъснение. Това нервираше Росинка и почти нямаше случай, при който тя да не навре в очите му тази негова бавност. Д. Ангелов, ЖС, 214. — Стига с това „вярно, вярно“! Защити се, бе! Тая думичка ужасно нервираше директора. Млад, буен, той обичаше да спори, да усеща отпор. А тук нямаше как и с кого. Б. Несторов, АР, 163. За пръв път укорите на другарите му не го нервираха, а го плашеха. Цв. Ангелов, ЧД,
208. — Нервира те свиренето на детето...
— обади се майката. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
НЕРВЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, обхваща ме силно раздразнение, нервна възбуда; дразня се, ядосвам се. Преди Ленко заспиваше веднага. А сега дълго се въртеше неспокойно,.., нервираше се от коварното свирене на комарите и се въртеше. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 238. Председателят Манчо се мернеше сутрин на хармана, влизаше в разправии с машиниста, който се нервираше, че не може да изпълни срочно плана на вършачката си. Кр. Григоров, И, 43. Борис се нервираше от всичко, дори и от този човек,.., оошъл съвсем ненавреме да човърка раните му. К. Калчев, СТ, 247. Манев дори се нервира от нелюбезното отношение на Калчев, който на поздрава му кимна леко с глава и продължи да шари с очи по дълга колона от цифри. В. Нешков, Н, 119.
— От фр. епегуег.
НЕРВЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нервирам като прил. Обикн. като
