НЕРАЗЧЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не може добре да си направи разчет, сметка; непресметлив. А като недотам грамотен, при това и неразче-тлив, той не си знаеше и сметката. Ил. Блъсков, ДБ, 12.
— От рус. нерасчетливый.
НЕРАЗЧЁТЛЙВОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразчетлив; непресметливост. А от що произлизат тия толко бързи и силни осиромашавания?.. — Нашето секи за себе си, .., нашата голяма неразчетливост, .., и това ти са главните причини. ВЦ, 1888, кн. 20, 32.
— От рус. нерасчетливость.
НЕРАЗЧИСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е разчистен, почистен от нещо; непочистен, мръсен, замърсен. Той се огорчаваше, че градината с овошките и минда-ловите дървета, ... стоеше неразчистена и буренясала. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Неразчистен двор. Неразчистен тротоар. Неразчистена улица.
2. Прен. В съчет. със същ. сметки — който не е издължен, уреден; неизплатен, неиз-дължен. Развалиха си приятелството заради някакви неразчистени сметки.
НЕРАЗЧЛЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е разчленен, разделен на отделни самостойни части; единен, цялостен. — Северната стена [на църквата] отвън е плоска и неразчленена, докато южна-та има множество плоски ниши. Ст. Михайлов, БС, 244. Геоложките проучвания върху терен с неразчленен еднообразен релеф се извършват Чрез сондажни пробиви, разпределени равномерно, обикновено през 300-400 м. К. Груев, ПГ I, 324. — Известно
е, .., че като философия на съществуванието той [екзистенциализмът] открива не-разчленената цялост на субекта именно в понятието „екзистенция“. Ив. Сарандев, ЕС, 123-124.
НЕРАЗЧЛЕНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разчлени, да се раздели на отделни части; неразделим, единен, цялостен. Жак се вслуша напрегнато, но ропотът става все по-плътен и нераз-членим и това вече не са гласове, а някакво бучене, някаква бавна, тътнеща музика на медни тръби, сякаш погребален марш. Б. Райнов, ДВ, 241.
НЕРАЗЧЛЕНЙМОСТ, -TTà, мн. няма,
ж. Качество на неразчленим.
НЕРАЗШУМЁН,, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма шума, не е раззеленен; нераз-листен. Въздухът стана no-сребърен, виолетовата боя на планината изведнъж из-пръхна, смени я свежият цвят на още не-разшумената зеленина. А. Гуляшки, Л, 391-392. Неразшумена гора.
куван; необяснен. Според Иречека, името на реката [Палакария] е много старо, но и досега неразяснено. П. Делирадев, В, 120. — Какво прекрасно нещо е науката! Струва ми се, че пред нейното победоносно настъпление нищо в природата не ще остане неразгадано и неразяснено. В. Цонкова, ВС, 35. Неговият орган „Независимост“ е оставил множество въпроси в живота на българския народ висящи и неразяснени. Хр. Ботев, Съч. 1929, 365.
НЕРАНДЖА ж. Остар. и диал. Портокал; неранза. Каква е нашата сестрица./ Кога ни беше маненка/ колко ни беше хубава,/ а сега е пребледняла/ като дуня прежълтяла,/ а неранджа прекапала. Н. Геров, РБЯ, 266.
НЕРАНДЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до неранджа; портокалов, неранзов, неранжеки. По-известните етерни масла са: шипочно (..), неранджево, анасоново. С. Веженов, X (превод), 97. ^
НЕРАНЖСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Портокалов; неранзов, не-ранджев, неранзен. Йедин ден кокона Кали-опи беше гудила въз труфилното си пре-столче неранжека вода в йедна кафена чаша. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 481.
НЕРАНЗА ж. Остар. и диал. 1. Портокал. А лятна нощ през прозорците гледа/ в чертога пиршествен и лее/ со тихата прохлада, аромат/ от миндали, оливи и неранзи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. Още [дядо Костадин] щеше да наръчва, но в очите му се отрази блясъкът на китната неранза. Тя бе неговата гордост — друго дърво в селото нямаше. К. Петканов, СВ, 34. Беше красна нощ, а въздух — преизпълнен бало-говонием, кто догонваше вятър из многа краища, где край двори.. многобройни неранзи растат. БДн, 1857, бр. 4, 16.
2. Дребен пъпеш; наранджа. Произведения дава [Португалия] на Питания, йоще и портокали и неранзи чудни. Ив. Момчилов, МПЗ, 35.
— От ит. naranza през гр. VEpdvx^a. — Други форми: н с-рамджа, нерамза, нерандза, неранджа, не-р а н з, н е р а н ц, н е р а н ч а, н е р е н д ж а.
НЕРАНЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до неранза; неранзен, неранджев, неранжеки. Навред из полето трептяха хиляди ясночервени пламъци на цъфналите неранзови храсти. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43.
— Друга форма: н е р ü н ц о и.
НЕРАЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не е рациойален; неразумен, нецелесъобразен. В железниците са вложени грамадни национални средства и не трябва повече да се допуща нерационалното им използуване. ОФ, 1950, бр. 1814, 2. Като указва какво влияние имат
НЕРАЗЯСНЁН, -а* -о, мн.- и, прил.
Книж. Който не е разяснен, обяснен, изтъл-
