горите на климата, следователно и на здравето, авторът [д-р Шлайден] привож-да за пример Франция, дето нерационалното изтребление на горите и пренебрежението да се посадят други, са произвеле до-волно суров климат. Знан., 1875, бр. 6, 95. Нерационални разходи.
НЕРАЦИОНАЛНО. Книж. 1. Нареч. от нерационален; неразумно, нецелесъобразно. В селското стопанство голямо значение можеше да играе разработването на пустеещите и нерационално използувани земи. Ист. X и XI кл, 355.
2. С гл. съм, изглежда и под. Означава, че няма достатъчно разумни основания, целесъобразност нещо да стане, да се извърши; неразумно, нецелесъобразно. Различни съображения от оптически и конструктивен характер отдавна са довели до извод, че практически е почти невъзможно и във всеки случай нерационално да се правят телескопи-рефлектори с диаметри, по-големи от един метър. Ив. Въжарова, ИН (превод), 45-46.
НЕРАЦИОНАЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Липса на рационалност; нецелесъобразност, неразумност. Териториалното разпределение на производството носи отпечатък на стчхийност... и нерационал-ност.
НЕРВ, нервът, нерва, след числ. нерва, мн. нерви, м. 1. Анат. Всяко от многобройните най-тънки нишковидни разклонения, свързващи централния или гръбначния мозък -на човека и животните с всички органи на тялото, като проводници на мозъчните импулси, чрез които се осъществяват движенията и усещанията. Нервът има две основни свойства: възбудимост и проводимост. Анат. VIII кл, 12. Не зная каква неспокойна тръпка изпълваше пролетната нощ., една изострена чувствителност изпълваше всеки нерв, всяка пора на телата ни. К. Константинов, ПЗ, 155. Като я гледаше така замислена, занесена.. Иван се замисли за болестта й.. ако е нещо по нервите,.. Тогава? Г. Караславов, Тат., 242-243. Посред нощ Алказ,.. скочи от леглото и заходи из стаята,.., измъчван от зъб,.., отчаян, че болката не минава, храбро реши да се нажабури със студена вода, та да изтръпнат нервите. Й, Йовков, 3, 1937, бр. 5417, XIX. Секии нерв има рва края, единий приема раздражненията и ги разпространява, другий производи различни действия в органите, с които е съединен. Ч, 1871, бр. 22, 698. Гръбначни нерви. Зрителен нерв. Лицев нерв. Очен нерв. Обонятелни нерви. Слухови нерви. Дерепномозъчни нерви. Шийни нерви. • Отвън Добрич не се различава много от който и да било по-голям провинциален град.. И в значението му на централен нерв е всичката тайна unav6o-гатството и бързия му напредък. Й. Йовков, Разк. III, 154-155.
2. Само мн. Нервна система. — Не, не са страхливи — каза той, — Ако бяха страхливи, нямаше да станат летци. — Слаби им са нервите... То е съвсем друга работа. П. Вежинов, ВР, 97. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжаващата тишина, светла, ненарушима. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Вестникопродавците,.. размахваха вечерните издания и викаха с цяло гърло: — Започнало е най-оригиналното състезание за воля, сила и издържливост... Голяма награда за човека с железни нерви... Ал. бабек, МЕ, 167. Трябва да имаш биволски нерви да издържиш толкова години тук. Болни нерви. Разстроени нерви. Н Стесн. Разг. Спокойна, здрава нервна система, която издържа на голямо напрежение, конфликти и под. Тя има нерви — ще понесе критиката. А Нямам нерви да изгледам такъв филм. А Вече нямам нерви за такова голямо натоварване с работа.
3. Само мн. Разг. Обикн. с гл. имам, нямам. Заболяване на тази система. — Не си малък, не си някой загубен, пък на приказваш като.. Туй ти пречи на теб, че не му знаеш мярката. Нерви ли имаш, кой те знае... Ив. Венков, ХКН, 144.
4. Прен, Само мн. Състояние на повишена чувствителност, раздразнителност и напрегнатост в резултат на голямо натоварване или напрежение; нервност. — Много пу-шиш, Бояне. Не е хубаво. Зъбите ти ще почернеят, а и за дробовете не е добре... — И чума не ме хваща. Бъди спокоен. Ако не пуша, то значи да полудея от нерви. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 55. — Мислиш ли, че се харесвам такъв? Но... Нещо се разбърка!... Работата ми не върви!.. Може би пък да са само нерви? Като променя обстановката, като се махна от цялата тая неразбория, може би ще възстановя душевното си равновесие. О. Василев, Л, 30-31. Не мина много време и резервният състав, в който играеше великанът, почна да дава сериозен отпор на титулярите. Те пак побеждаваха, но с малка разлика и с цената на много нерви и усилия. А. Мандаджиев, ОШ, 61.
5. Прен. Само ед. Рядко. Обикн. със съгл. опред. Движещ, стимулиращ импулс, подтик. Ако у инженера не беше така жив вътрешният творчески нерв, непреодолимият стремеж към нови и неизпитани светове и чудеса, той би се задоволил само с усъ-вършенствуването на своите машини или с премиите и званията, с които е удостоен. С, 1972, кн. 11, 241. Гротеската, като основен нерв в писателскапш природа на Алеко Константинов, не се е проявила в по-високия жанр на комедията. Б. Ангелов, ЛС, 242.
6. Спец. Обикн. мн. Жилка на растителен лист. Тя [Ирина] пречупи един лист и го показа важно на баща си. Макар листът да
