НЕРАЗУМЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неразумен, безразсъден, неразсъдлив; неразсъдителен, не-разумлив. Той е неразумителен человек:.. В бойт боюва като бесен. Ст. Ботьов, К (превод), 126.
2. Неясен, неразбираем; неразумлив. Първо-образното Зенобово сочинение ся е развалило и речите и израженията му ся уклони-ли от истинното им значение, което показва смисъла на списателя, навремени много тъмна... и съвсем неразумителна. Г. Кръстевич, ОДК, 21. Книгите им [на богомилите и др.], .., не са могли да ся продлъ-жат до нас, но няколко листове.., има и до днес да са ся оъчували, обаче., никак неразу-мителни. X. Йоанович, Ц (превод), 47.
НЕРАЗУМЙТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Неясно, неразбираемо. Напоследък оний сиромах открива очи и произноси не-разумително някакви звукове, кои Мария не може да разбере. С. Радулов, ГМП (превод), 238.
НЕРАЗУМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Неразумен, безразсъден, неразсъдлив; неразсъдителен, неразумителен. Ту глъч се дигне между тях, /.., / ту се издигне строг на гордия войвода / гласът
— и млъкне там кой знай в каква несгода / вещаещ паметен, но неразумлив мъж. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 143.
2. Неясен, неразбираем; неразумителен. Негова милост [г-н Данов], като желае да огрее светлина посредством просветенето между българите, от друга страна ходи да им гаси свещите с писмовни свой неразумлив език. Ив. Богоров, ВУБЕ, 3. С окото душата гледа и разпознава онова, що йе около нея, а из окото свети онзи магически и неразумлив душевни живот. П. Иванов, (превод), Ч, 1871, бр. 20, 630.
— С. Врачански, Неделник, 1806, 18.
НЕРАЗУМНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Неразумен човек.
— Ив. Богоров, Българо-френски речник, 1871.
НЕРАЗУМНО. Нареч. от неразумен; необмислено, неразсъдливо, безразсъдно, неблагоразумно. Тъй различен беше мълчаливият, съобразителен и хладнокръвен Левски от невъздържания, неразумно смел Караджа. Ст. Дичев, ЗС I, 461. Като не знаем цената на природните богатства, .., неразумно опустошаваме гори и кории, задето трябало и задето не трябало. С. Боб-чев, ПОС (превод), 56. Неправедно и даже неразумно е да ся наказват учениците за грешка, която не зависи от тях. П. Горанов, ННУ, 9. Постъпвам неразумно.
НЕРАЗУМНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и,
ж. Книж. 1. Само ед. Липса, отсъствие на разумност; неблагоразумие, безразсъдство, безразсъдност, глупост. Противоп. благоразумие. Предишният им протест [на еснафите] излезе несполучлив, не само защото го забъркаха от неразумност калфите, но защото и самата държавна власт нямаше желание да се вслуша в гласа на толкова хора. Ст. Чилингиров, ХНН, 218. Неразум-ността, граничеща с лудост, която много често окриля героите, пълни цялото ни съществуване с красота. М. Яворски, ЕСВ,
81. Това като чу Кортес, разгневи ся и готов беше да изпотроши и техните идоли.., но священикът (..) го възпря, като му представи неразумността на такава насилствена мярка. П. Кисимов, ОА II (превод), 83.
2. Постъпка, действие, в което няма, липсва разумност, здрав разум; безразсъдство, неблагоразумие. През чистилището на нера-зумностите тряба да мине онзи дух, комуто е отредено да свети в живота: неразумности обаче, които не са следствие от нравствена развала, а от необуздана енергия на духа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 128.
— С. Врачански, Неделник, 1806, 1186.
НЕРАЗУМСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Неразумност, безразсъдство, безразсъдност.
— Ив. Богоров, Българо-френски речник, 1871.
НЕРАЗЦЪФНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разцъфнал; неразцъфтял.
— Преди четвърт час предадох на прислужниците в санаториума една малка роза за тебе, една неразцъфнала роза... М. Кремен, РЯ, 163. В същия миг от саксията израсна едно голямо, чудно хубаво цвете, прилично на лале, само че листцата му бяха свити като на неразцъфнала пъпка. Св. Минков, СЦ, (превод), 65. В ранната пролет момичетата са още страхливи, крехки и приличат на неразцъфнали цветя. Д. Кисьов, Щ, 352.
НЕРАЗЦЪФТЯЛ, -а, -о, мн. неразцъф-тёли, прил. Който не е разцъфтял; нераз-цъфнал. Ния забеляза, че в градината се бе разтворила една закъсняла трендафилова пъпка. Откъсна я още неразцъфтяла добре, зави я в тънка кърпа, везана на гергеф, и я подаде на леля си. Т. Талев, ЖС, 465. То беше мой копнеж / и в първий цвят, неразцъфтял, увяхна / най-свидний блян на моята душа. П. П. Славейков, Събр. съч. IV,
207. Неразцъфтяла клонка. Неразцъфтели дървета.
НЕРАЗЦЪФТЯН, -а, -о, мн. нераз-цъфтёни, прил. Диал. Неразцъфтял, нераз-цъфнал. Ала се още е слабичка, тънка в кръста и свита в плещите: пъпка трендафил, добре още неразцъфтяна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Прелестна е цъфналата роза, но ще ли има някой смелост да отрече прелестта и на неразцъфтяната розова пъпка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
82.
