товарен. И разкритите широко врати, които тъмно зееха, .., разпрегнатите рала в дворовете, неразтоварените кола, — всичко това сякаш пазеше още застиналите следи на паниката и бягството. И. Йовков, Разк. II, 114. Безобразие! Вагоните стоят на коловозите неразтоварени, а инженерите прекарват багажа си с държавните камиони. М. Марчевски, П, 198. Неразтова-рен влак. Неразтоварени параходи.
НЕРАЗТОПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не е преминал от твърдо състояние в течно, не се е разтопил. Напълняме една епруветка с вода и притискаме къс лед към дъното й; като загряваме горната част на епруветката, водата горе може да закипи, а късчето лед остава неразтопено. Физ. X кл, 1951, 70. Дори дивечът избягваше високите места, където преспите стояха неразтопени, а тревата дремеше под твърдия сняг. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Неразтопен восък. Неразтопен сняг. Неразтопен метал. Неразтопено олово.
НЕРАЗТОПЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразтворим. У растенията и животните белтъчавите вещества изпърво са разтопени във вода и следователно намират ся във водно състояние, нъ по влияние на химически действия, .., и по действието на топлината, те дохождат в твърдо неразтопимо състояние. С. Веже-нов, X (превод), 94.
НЕРАЗТРЕБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в безредие, в безпорядък, който не е разтребен; неприбран, неподреден, разхвърлян. В неразтребената гостилница, пълна с мухи, трима едри планинци бяха развързали ловджийските [разкази]. Н. Ти-холов, ДКД, 213. Двамата офицери бързо огледаха стаята. Веднага им се хвърли на очи неразтребената маса, бакъреният мангал, хванал отгоре пепелива кора. Б. Несто-ров, CP, 119. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндеря има една възглавница разпрана. Чудомир, Избр. пр, 38. Днес от черква отхаджат за поздравление на една млого пременена и на-гиздена кокона и сварват къщата й неразтребена и непометена. П. Р. Славейков, СК, 34.
НЕРАЗТРЕБЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж Отвл. същ. от неразтребен; неприбраност, неподреденост, безредие.
НЕРАЗУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който не се ръководи от здрав разум, който не е разумен; безразсъден, не-разсъдлив, неблагоразумен. Лазар премълча, че бе видял Катерина да излиза от стаята на майстор Рафе. Би предивзикал цяла буря над главата на неразумната си сестра. Д. Талев, ЖС, 263. Ний бяхме тъмна, неразумна сила, / която сляпо зида и руши. К. Христов, ПП II, 63. Употреблявай усърдно и полезно фърковатите часове на настоящий живот! И като ги преминуваш с полезни дела, ще придобиеш повече в една година, отколкото неразумний безделец в половин столетие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 138. Неразумен свят светува, а разумен жалба жали. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 310.
2. В който се проявява липса на здрав разум; необмислен, безразсъден, неблагоразумен. Лошите мисли, неразумните постъпки развалят живота, срамят човека. К. Петка-нов, ОБ, 144. Показвайки ужасите на войната, Толстой се стреми да покаже нейната неразумна същност. Лит. X кл, 53. След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст, бащата пропиля сума нещо. Г. Караславов, Избр. съч. X, 64.
3. Който няма разум като човека. — А според теб за какво служат тия гълъбарници?
— попита Алек. — Очевидно в тях живеят пеперудите... — Искаш да кажеш, че неразумни същества могат да строят жилища от стъкло и никел? — запита Алек иронично. П. Вежинов, СП, 67. Животните, като неразумни създания, правят всичко, което могат, тогаз, когато хората можеш ги подбуди към това само с възнаграждение. ССГ (превод), 61.
4. Като същ. неразумен м. Човек, който не се ръководи от здрав разум, който не постъпва трезво, умно. Не можеха да се нарад-ват на плодородието, та оглеждаха ечемика, големината на нивата, пътеката, дето някой неразумен бе преценил веднъж-дваж зайрето, и най-сетне се наредиха. Кр. Григоров, Н, 35. И нине и до века — пламен думне, / щом вслуша се възкръсналий народ / во гневната ти [на Паисий] реч: „О, неразумни/и юроде!... Знай свой язик и род!“ К. Христов, ПП, 19.
5. Остар. Книж. Който не е свързан с разума, със съзнателното поведение на човека. Идете при него и разкажете му своя сън или му обадете, че дланта ви сърби, .. — и той тоя си час ще да ви обясни значението на тия важни свърхестествени явления, които смущават неразумния живот на човека. Л. Каравелов, Съч. II, 9.
НЕРАЗУМИЕ, мн, няма, ср. Остар. Книж. Неразумност, неблагоразумие, без-разсъдство, безразсъдност; неразсъдност, неразсъдство. Научил, че съм избягал от Кефаларската обител [Килифарската] — види се, и Ар ма е изтървала нещо от женско неразумие. Ем. Станев, А, 148. Разбира са, че нищо не доказва дотолкова силно не-разумието, леността в размишленията и невежеството на настоящето поколение относително сичко, щото са отнася до природата, а особено до човеческото тяло. Знан., 1875, бр. 6, 87. Кога си негде на собор да седиш сгърбом пред другите, освен оето показваш с това, че ги имаш за нищо, изявяваш и своето си неразумие. Р. Попович, X, 133.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
