НЕРАЗСЪДСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безразсъдство, безразсъдност, нераз-съдливост; неразсъдителност, неразсъдност. Грозданка не беше лоша и туй, дето откриваше, що беше видяла, правеше го чрез нейното неразсъдство. Кр. Пищурка, МК (побълг.), 266.
НЕРАЗСЪНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който все още е под действието на съня, който не се е разбудил напълно; сънен, сънлив. Той обичаше да си поспива и често още не-разсънен протестираше, дето го вдигат толкова рано. Д. Жотев, ПМИ, 104. Още неразсънен добре от краткия летен сън, още усещащ болки по битото сякаш от полски труд тяло, аз тръгвах за нивата с мотика на рамо. Ил. Волен, МДС, 7. Тогата се уплаши насън, рипна и още неразсънен излезе на двора. К. Петканов, ОБ, 191. • Обр. Отвън се промъква резлива хладина, лозите шумолят, будни вече, но още не-разсънени. Съмва се. К. Константинов, СЧЗ, 185. Настана нощ. Звездите изгряха, бледи, още неразсънени, а в село светнаха електрически лампи. П. Бобев, ЗП, 29.
НЕРАЗТВОРЕН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За книга, писмо и под. — който не е отворен, разгънат или разпечатан; затворен, не-отворен. Тя седи на прозореца, наи коленете й е сложена неразтворена книга.Й. Йовков, ПК, 100. Масата беше сложена сред стаята.., в средата — вазата с бели карамфили, .., пушено филе и още няколко неразтворени пакета. М. Грубещлиева, ПП, 126. За всичко агентите и\ представителите трябваше да пишат самолетни писма и да ги адресират лично до него,.. — И тия писма ще оставяте неразтворени на масата ми, Вилем! — беше последното му нареждане. П. Спасов, ХлХ, 38.
2. За пъпка или цвят на растение — който още не се е разтворил; неразпукнат, нераз-цъфнал. А е това време и неразтворените още пъпки на дряновата пръчка, натопена в гърнето, бързат да се ръзпукнат и разтворят. Т. Влайков, Пр I, 246.
НЕРАЗТВОРЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество — който не се е разтворил във вода или друга течност. Разтворът е наситен, затова в дъното на чашата се вижда неразтворена захар.
НЕРАЗТВОРИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. За вещество — който не може да се разтваря във вода или друга течност и остава като утайка. Полученият кисел карбонат съществува само в разтвор. При опит да се отдели от разтвора чрез изпаряване той се разлага на вода, въглероден двуокис и нормален карбонат, който като неразтворим, се утаява. Хим, IX кл, 1950, 45. При храносмилането се извършват редица процеси, в резултат на които сложните и неразтворими химични съединения се разпадат на прости и разтворими, годни за възприемане от организма. Анат. VIII кл, 45. Кредата не се разтваря във вода. Тя е практически неразтворимо вещество. Хим.
VII кл, 1965, 10. За да ги [боба, лещата и др.] предохрани от разрушителното влияние на атмосферата, природата ги е облякла с неразтворима в човеческия стомах луспица. Знан., 1875, бр. 16, 248.
2. За състояние — при който веществата не се разтварят. Термореактивните смоли при нагряване преминават през пластично и .. неразтворимо състояние и не могат отново да се размекват. Ел. XI кл, 1965, 35. За да не се измият от водата и да се отнесат в океана освобождаваните при изветрява-нето в разтворима форма хранителни елементи за растенията, те трябва да преминат в неразтворимо състояние. П. Боянов, П, 132.
НЕРАЗТВОРЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Отвл. същ. от неразтворим.
НЕРАЗТЕГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. За влакно, материя и под. — който не променя дължината си при опъване, не се разтяга; неразтеглив, нееластичен. Прикрепваме неподвижно краищата на нераз-тегаем конец към фокусите .. Опъваме конеца с върха на молива, който движим по листа отляво надясно. Описаната от молива крива е елипса. Маш. IX кл, 53. Нераз-тегаемо влакно.
2. За мебел — чиято конструкция не позволява да бъде удължен, увеличен по дължина, размер. Неразтегаем диван. Неразтегае-ма маса.
НЕРАЗТЕГАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от неразтегаем; неразтег-ливост. Типична за естествените материи (памук, вълна, коприна) е неразтегаемост-та.
НЕРАЗТЕГЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не изменя дължината си, който не се разтяга, разпъва; неразтегаем, нееластичен. На куката на силомера завързваме неразтеглив конец, на няколко места на който са направени петелки (халкички). Физ. IX кл, 1965, 71. Сърцето на човека е кух мускулёст орган с конусовидна форма.. Обвито е от здрава, неразтеглива ципа, наречена сърцева торба (перикард). Анат.
VIII кл, 72.
НЕРАЗТЕГЛЙВ О СТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от неразтеглив; неразте-гаемост, нееластичност. Неразтегливостта на копринената материя налага скрояване-то на ръкава да става по кройка, пригодена за неразтеглив Шат. Т. Кръстев и др., ТГДО, 32.
НЕРАЗТОВАРЕН, а, -о, мн. -и, прил. За превозно средство — от който не е свален товар, стока, който не е разтоварен; на