нев, АЧ, 3. Мама не щеше да са отдели от него; беше едничък от децата й, що бе хранила, а ти знаеш каква неразрушима тайнствена връзка прави това между две същества. Ч, 1875, бр. 2, 85. Неразрушимо единство.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
НЕРАЗРУШИМО. Рядко. Нареч. от неразрушим; неразбиваемо, нерушимо, не-съкрушимо.
НЕРАЗРУШИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на неразрушим; неруши-мост, несъкрушимост. Явленията, които ни разкриха круксовите тръби с чудноватите свои потоци от особни лъчи, .., показаха, че твърдата ни вяра в .. неразруши-мостта на атомите е погрешна. ПН, 1932, кн. 3, 36. Според него неразрушимостта на материята произтича от идеята за неделимостта на атома. Б. Илиева, КХСН, 42.
НЕРАЗРЯЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разрязан и е цял. Лина грабна книгата и запрелиства, .. Накрай стигна до една неразрязана кола, разкъса нетърпеливо с пръсти листовете и прочете жадно няколко реда. Г. Райчев, Избр. съч. II, 132. В безредие стои тук мебел мека. /../ Две-три отливки гипсови на стола, / и книги (дар писателски) в прахът / в купчина неразря-зани лежат. Ем. Попдимитров, СР, 151. Едва ли ще намериш някого, подбуден от честолюбие, зел няколко книги, и тях, след година да идеш у дома му, ще ги намериш не-разрязани. Рядко са тия любочипгатели. МС, 1883, кн. 4, 6. Неразрязан плод. Нёраз-рязани дини.
НЕРАЗСЪБЛЁЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е разсъблякъл; несъблечен, облечен. Станимир обичаше след вечеря да полежи и да попуши още несъбут и Нераз-съблечен на леглото, подложил вестник под краката си. Т. Монов, СН, 140. С голяма мъка той се изкачи до стаичката си. Отвори я и веднага се тръшна в леглото тъй, както си беше неразсъблечен. К. Калчев, СТ, 165. Девойката, просната по очи, с разперени крака и ръце, .., лежеше неразсъб-лечена върху леглото. Д. Вълев, 3, 120.
НЕРАЗСЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безразсъден, неразсъд-лив; неразсъдителен, неразумителен. Народът ся не поведе на пагубната им мисъл, народът не чу неразсъдния позив, .. и ги прогна и разпъди. ЦВ, 1856, бр. 294, 72.
— Друга форма: неразсуден.
НЕРАЗСЪДЙЛКО, -то, мн. -вци, м. Остар. Книж. Неразумен, неразсъдителен човек. Но какво е било влиянието на тези техни [безбожни] списания връз общежитието? Ето какво. Те са повредили надеждите на много семейства, подкопали са основите на добродетелта и человеколюбие-то в сърцата на мнозина от младите нераз-съдилковци. И. Тонджоров, Лет., 1872, 165.
НЕРАЗСЪДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неразсъдлив, неразумен, безразсъден, неразсъден. "Затова още не съм поверил работата си другиму — ... — защото ако е в едно, в друго го няма, ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен. " (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 278.
2. В който няма, липсва разум, разсъдък; безразсъден, неразумен. Нека сега разгледаме оръдието, чрез което кръвта ся прокарва през артериите.. Такава наредба можала ли е да стане случайно или чрез неразсъдител-ното действие на някои естествени сили? ИЗ 1877, 37.
НЕРАЗСЪДЙТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Безразсъдно, неразсъдливо, неразумно; неразсъдно. Буквеникът впаднал тук в грешка, като ся неразсъдително придръ-жал за подлинника, от който превождал. БКн, 1859, април, кн. 1, 233.
НЕРАЗСЪДЙТЕЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразсъдителен; безразсъдност, безразсъдство, неразсъдливост, неразсъдност, неразсъдст-во.
— Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
НЕРАЗСЪДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Безразсъден, неразумен. Неразсъдлив човек. Неразсъдливи постъпки.
НЕРАЗСЪДЛЙВО нареч. Книж. Безразсъдно, неразумно. Говоря неразсъдливо. Държа се неразсъдливо. Постъпвам неразсъдливо.
НЕРАЗСЪДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неразсъдлив; безразсъдност, безразсъдство, неразумност.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
НЕРАЗСЪДНО нареч. Остар. Книж. Безразсъдно, неразумно, неразсъдливо; неразсъдително. И сам си португалский цар, който по съвета на безумни съветници тъй неразсъдно беше отблъснал Коломба, като гледаше, че посредством него Испания ще умножи морските си сили и богатството си, и скърбеше, и не можеше да укрие уважението си към него. П. Кисимов, ОА I, 70.
— Друга форма: неразсудно.
НЕРАЗСЪДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразсъден; безразсъдство, неразсъдливост, безразсъдност, неразсъдство. Сега ежедневно изкореняват дръвата.. Тази неразсъдност у нас ще бъде причина да ни налетят и по-много болести. Ч, 1870, бр. 6, 189-190. Колко отвратително нещо е, като отидеш нейде на гости, да тя посрещнат свиние, кокошки и пр., .. Такива неща стават от небреженйе-то и от неразсъдността на домакина и на домакинята. ИЗ, 1877, 443.
