то ти казва да мразиш народния си език като варварски и неразработен и да обичаш гръцкия като благороден .., то такава ерархия .. трябва да са изхвърли като нещо тиранско. БГ, 1870, 18-19.
НЕРАЗРЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за питие — който не е смесен с вода или друга течност; чист. При даването на неразредено мляко се стига до трудно смилане на белтъчните и развитие на гни-лостни процеси в червата. К. Рашков и др., ДБ, 96. Неразредена водка. Неразредено вино.
НЕРАЗРЕДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неразреден. В зависимост от свойствата и количеството на новата храна, от нейната разреденост или нераз-реденост, .., смущенията могат да бъдат по-слаби или по-силни, по-краткотрайни или по-продължителни. Пр, 1954, кн. 1, 29.
НЕРАЗРЕШЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За проблем и под. — който не е получил решение, разрешение; нерешен1. Ти вървиш сигурен по пътя на живота, вярваш в себе си — .. Но не е така с поетите: те непрестанно човъркат неразрешените въпроси. М. Кремен, РЯ, 83. Неразрешен спор. Неразрешени задачи.
2. За който не е получено, не е дадено разрешение, позволение. Неразрешена манифестация. Неразрешени сбирки.
НЕРАЗРЕШИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разреши, да се изясни, обясни. Има въпроси неразрешими, както има страдания безизходни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166. Знаеха го не само из целия полк, но и из цялата дивизия: .., смел, хладнокръвен и съобразителен боец, за когото нямаше неразрешима задача. П. Вежи-нов, НС, 58-59. Трябваше да разучи Стефан. Имаше неразрешимо противоречие между смелите акции, които това хлапе беше провело досега и мълвата за успехите на брат му във фирмата. Д. Димов, Т, 75. Пенсионерите наново се учудиха.. За тях неразрешима загадка беше и това, че един възрастен майор може да козирува и да се кланя на младеж, който под коженото си палто едва ли носеше поручески пагони. Д. Кисьов, Щ, 176.
НЕРАЗРЕШИМО нареч. Книж. 1. Без да може да се разреши. Проблемът стоеше неразрешимо пред него.
2. Остар. Книж. Неразделно, неразрушимо. За житието и благодетелното действува-не на свети Кирила и Методия тука ща само накъсичко и дотолкова докажа, доколкото .. в една тясна връзка с ргова мое известие неразрешимо стои. X. Иоанович, Ц (превод), 1. Та знаеш ли, че под това сърце нося залога на нашата нежна любов, който неразрешимо ма съединява с тебе? П. Тодоров, МГ (превод), 7.
НЕРАЗРЕШИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразрешим. Постоянно в душата му цари смут и тревога, и страх от непосилната задача, която си е поставил, от неразрешимостта на много проблеми. Л. Дилов, ПБД, 99.
НЕРАЗРИВ м. Спец. Хвърлена, но не-избухнала бомба, граната и под. Времето за взрива изтече. Минута, две, три... Гранатата лежи на земята. Очевидно — нераз-рив. НА, 1963, бр. 4719, 2.
НЕРАЗРЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който не може да бъде разединен, разкъсан, унищожен; нерушим, неразкъсваем. Ние преживяхме тоя чист и възвишен възторг, чрез който само могат да се почувствуват и познаят тайнствените и неразривни връзки с родината. И. Йовков, Разк. III, 122. Мизия, Тракия и Македония, в неразривно единство, стъпка по стъпка напред, биха получили самоуправление. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Завиждах на неразривното им [на моите другари] щастие, което ги водеше, .., между любовта на жените им и усмивките на децата им, към гроба, дето ще заспят тихо. К. Величков, Н, 1884, кн. 11,925.
2. Неразделен (във 2 знач.); неделим, неразделим, неотделим. Още с влизането в преддверието човек получава впечатлението, че се намира в научен институт. Защото планетариумът е неразривна част от американския музей по естествените науки. Г. Белев, КВА, 306.
НЕРАЗРЙВНО. Книж. Нареч. от неразривен; неделимо, неразделно, неотделимо. Нашият народ е земеделчески; той е неразривно свързан със земята, работи я, обича я. БР, 1931, кн. 4-5, 126. Вълкът е див хищник, развил се в дълъг период от време в природна обстановка и е по необходимост неразривно свързан с целия животински свят в тая обстановка. К. Тулеш-ков, ХЖ II, 18. Колко чудно е, че човек понякога свързва някоя миризма със случка от живота си тъй неразривно, че винаги и при всякакви обстоятелства тая миризма ще му спомня случката. М. Грубешлиева, ПИУ, 282.
НЕРАЗРЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразривен; неруши-мост. По-отдавните събития доказаха красноречиво, че ний, които имахме най-голям интерес да поддържаме неразрив-ността на руско-българските отношения, ний се отделихме от историческия път. Бълг., 1902, бр. 483, 1.
НЕРАЗРУШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разруши; неразбиваем, нерушим, несъкрушим. Силата на огъня, взривът и магнетизмът обаче не можаха да накърнят неразрушимата крепост на атома — това ядро, което съдържа в себе си изключителна енергия. Ц. Ца
