НЕРАЗКЪСНАТО нареч. Остар. Книж. Неразкъсваемо. — Мила моя Юлие! Знаеш, не три месеца едва има откак свързахме не-разкъснато жицата на живота ни чрез свещеното тайнство на брака. П. Р. Славейков, ЦП VI (превод), 82.
НЕРАЗЛЙСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво, клон и под. — който не се е разлистил. В неразлистените клони на акациите се чернееха рошавите кълба на птичите гнезда. Г. Мишев, ЕП, 76. От лехите лъхаше дъх на влажна пръст, а южният вятър огъваше неразлистените клони на дърветата. Д. Димов, Т, 561. Вън вятърът люлееше неразлистените още акации в двора, беше някак особено тревожно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 453.
НЕРАЗЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който няма разлика; еднакъв. Чрез царский покланяем ферман потвърди са.. щото подчинените досега на архиепископията .. архиереи да бъдат и да ся наричат подчинени на нашия Вселенский престол, неразлични от другите си братя.
H. Михайловски, ИИ (превод), 64.
НЕРАЗЛЙЧНО нареч. Остар. Книж.
Без да се прави разлика; еднакво. Современ-ните писатели на първите готски нападения .. употребяват неразлично и двете имена (готи и гети). Г. Кръстевич, ИБ, 68.
НЕРАЗЛИЧЙМ,-а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Чиито очертания не се виждат ясно. Тъмната, неразличима отначало маса, която лежеше на тротоара, приличаше на човек и в нейната неподвижност имаше нещо трагично. Д. Димов, Т, 309. Хоризонтът се губеше в оная ефирна и неразличима с поглед линия, която съединява равнината с небето. Г. Манов, КД, 18. Я той гледаше с часове как белокрилите щъркели се вдигат от мочурливите ливади и се реят в бездънната висина над тия хълмове, докато се превърнат в дребни, неразличими точки. Ив. Венков, ХКН, 80. Над моя дух витае още / безименната пустота / на миналите дни и нощи, / неразличими от смъртта. А. Далчев, С, 130. Неразличими букви.
2. Който не може да се различи, отличи от друго, подобно на него нещо. За неопитния гъбар белезите на отровните гъби двойници са неразличими от белезите на ядивни-те.
НЕРАЗЛИЧЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ от неразличим. Вследствие на еквивалентността (неразличи-мостта) на тежката и инертната маси никаква разлика няма. Изобщо природните явления протичат при дадени условия в не-инерциалните системи точно така, както и в инерциалните. Д. Факиров, ТА, 178.
НЕРАЗЛОЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Спец. Обикн. за химическо съединение — който не се е разпаднал на отделни елементи, не се е разложил. След изваждането от проявителя филмът се поставя в друг разтвор, наречен фиксаж. Той образува с не-разложения още сребърен бромид лесно разтворимо съединение. Физ., X кл, 1951, 145.
2. За животински организъм — който е мъртъв, но процесите на гниене и разлагане в него все още не са активни. Неразложен труп. Неразложени тела.
НЕРАЗЛОЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се разложи, раздели на съставящите го елементи или части; цял, цялостен, неделим. Има словосъчетания, които представят още по-тясно единство по смисъл. Такива изрази влизат в състава на изречението като неразложима цялост. Л. Андрейчин и др., БГ, 249.
2. Спец. Който повече не може да се разлага, разпада; прост, елементарен. Цветните лъчи са неразложими, прости или монохро-матични. Физ. XI кл, 131. Старото схващане, че веществото е изградено от атоми (най-малки неразложими градивни частици), е вече изоставено, защото се явиха редица факти, които му противоречат. Хим. IX кл, 1950, 16. „Всяко неразложимо вещество — твърди Бойл, — което може да се изолира и да се докаже опитно, е елемент.“ Б. Илиева, КХСН, 32.
НЕРАЗЛУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Неразделен, неразлъ-чен. Прованс .. бил свърталище на така нареченото весело изкуство, .. Там поезията била неразлучна с празниците и с пиршествата. Ч, 1875, бр. 9, 406. Плъхът сега излезе из дупката си и ся завеща да остане с гарвана в неразлучно приятелство. Кр. Пи-щурка, К, 98.
НЕРАЗЛУЧНО нареч. Остар. Книж. Неразделно, неразлъчно. Братя единодушни, .., родом габровци, .., които макар световното непостоянство от любезното им отечество отдалечило телом,., они духом всегда сос своите соотечественици неразлучно спребивают. Р. Попович, X, 39.
НЕРАЗЛЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар., сега поет. Който не може да се отдели, раздели, разлъчи от нещо или някого; неразделен, неотделим, неделим. Кой си [сянката] — спътник вечен — мъж или жена?/ Мой враг или приятел неизменен?/ Различна си и всякога една — / ти — нераз-лъчна вяра ли или съмнение? Е. Багряна, СЧ, 70. И тука несъмнено има изкустве-ност, но тя така прилепя о естеството на разказите, щото се споява, става част, не-разлъчна от него. К. Величков, ПССъч. VIII, 209. Земи и ти от мене тойзи пръстен, в който са нашите имена увити едно в друго... И както са имената ни в него не-разлъчни, тъй и сръцата ни да бъдат не-разлъчни. П. Тодоров, МГ (превод), 9. Что
