НЕРАЗКАЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Неразкаяние.
НЕРАЗКЛАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за зъб — който е здрав и устойчив, не се е разклатил от заболяване, удар и др.
2. За вяра, убеждение и под. — неразколе-бан, твърд, непоколебим. И тоя сонет, в който, като че предвижда кончината си вън от България, каква дълбока вяра в нейната съдба го затопля и прониква, вяра, неразклатена у него и в най-тежките обстоятелства, преживени от отечеството. Ив. Вазов, НБ, XXIII. И с вяра още неразклатена/ помисли Сандо и за Атина. Хр. Смирненски, Съч. II, 95.
НЕРАЗКЛОНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е цялостен, не се разклонява. Всяка година от луковицата [на лалето] израства високо и неразклонено стъбло с един цвят. Бтн V и VI кл (превод), 165. Силата на тока в неразклонената верига е ра-вна на сумата от силите на токовете в клоновете на успоредно свързаните проводници. Физ. X кл, 1958, 103.
НЕРАЗКОЛЕБАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е разколебан; твърд, постоянен, непоклатим, непоколебим. Това мълчание беше и заплашително, и зловещо, чувствуваше се в него, неутихнал гняв и не-разколебана сила. И. Йовков, Разк. III, 108.
НЕРАЗКОПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разкопан; непокътнат, неразра-ботен. Неразкопан участък. • Обр. Да можем своя брат да видим ние / през погледа на нейните очи / каква неразкопана сила крие, / която бликва, щом се насърчи. Бл. Димитрова, Л, 109.
НЕРАЗКРЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е разкрит; неоткрит, неизвестен, скрит. И затова той [Левски] признава постепенно онова, което е вече установено, .. Всичко неразкрито той премълчава. Ив. Унджиев, ВЛ, 347. Възникналите спорове около не-разкритата тайна на Тунгуския метеорит предизвикват изпращането на редица научноизследователски експедиции. К, 1693, кн. 8, 17. — По-харно кажи ми останала ли е неразкрита някоя кражба? Г. Караславов, Избр. Съч. I, 207. Гражданинът .. ми каза усмихнат: — Струва ми се, че има още какво да се желае, още повече, че според мен има още неразкрити резерви. Р. Белчев и др., КБС,31.
НЕРАЗКЪСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е цял, не е разкъсан; неразделен, непокътнат. Там в Пловдив, въпреки изпитите и бесилките, като че бяха останали не-разкъсани връзките ни със света. К. Величков, ПССъч. I, 136. Пространството е ця-лостно и добре организирано, неразкъсано от вътрешни стени или отделни архитектурни детайли извън мащаба на сградата. Ст. Михайлов, БС, 175.
НЕРАЗКЪСВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разкъсва, раздели, отдели; неразривен, неразделим, нерушим. Той [Даскалов] рисува широко платно на живота, с много лица и събития. Но нито събитията, нито лицата у него се намират в тясна, неразкъсваема връзка. С, 1951, кн. 4, 172. Много дървета са умрели прави, покрити с мъх и лишеи. Често те се сплитат в неразкъсваема прегръдка. К, 1964, кн. 4, 4. В цветущите времена на гос-подаруванието си, духовенството се е мъчило и действително е съумяло да слее в едно неразкъсваемо цяло личните си интереси с интересите на религията. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 60.
НЕРАЗКЪСВАЕМО нареч. Книж. Така, че нещо да не може да се разкъса, раздели, отдели; неразривно, неразделимо, нерушимо. Колко е мъчно да проникнеш в чистотата на побужденията, да отделиш интереса на личността на добрата кауза, които винаги така неразкъсваемо свързани вървят! Ив. Вазов, Съч. III, 53. Като крачиш из черните неразкъсваемо преплетени оголени корени на прогнилите в основата си вековни дървета, струва ти се положително, че ей сега ще изскочи я тигър, я лъв и за миг ще се нахвърли да те разкъса и прегризе гърлото ти. П. Михоилов, МП,
30.
НЕРАЗКЪСВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразкъсваем; неразкъсен. Разрушението почита разрушението. Червеите довършват делото на убиеца. Тъмните сили са в неразкъсван съюз. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Тя [пръстта] има свойство да оякнува във вода и най-паче в морска, что-то да слепява в едно неразкъсвано тяло на-зидените камене. Ив. Богоров, КГ, 154.
НЕРАЗКЪСВАНО. Остар. Книж. Нареч. от неразкъсван; неразкъсваемо, неразривно. Наместо да разгледа дадените [данните], които ся съдържат в това повествование, неразкъсвано от другите, така же несумнени, .., той ги приел за основание на любимата си ипотеза, че гуните били славяне. Т. Бурмов, Бкн, 1895, май, кн. 2, ч. И, 301.
НЕРАЗКЪСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Неразкъсваем, траен; неразкъсван. [Свещеникът] съединява ръцете им [на младоженците] на епитрахила за знак на тяхната неразкъсна свръзка и води ги три пъти около налоя. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 149.
НЕРАЗКЪСНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразкъсан, непокътнат, цял. Като опознаваш от опит, че такова разкъснато приятелство е болежно, постарай ся с всякой начин да завардваш не-разкъснат възеля му! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 103.
