НЕРАЗДЕЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да бъде разделен; неделим, неразделен, неотделим, неразривен. В такива тържествени минути като сегашните всеки народ, дичките партии и пар-тийки ся са съединявале в едно нерздел11мо цяло.НБ, 1877, бр. 75, 290. Злото е неразделимо от заблуждението, както доброто от истината. Ч, 1871, бр. 10, 319.
2. Остар. Неразделен (в 1 знач.) Той беше Колчо, Колчо, моят неразделим другар и приятел в детинството ми. Ив.Вазов, Съч. IX, 16. Той намрази всички. Но затуй пък с Тачката от ден на ден ставаха по-близки и по-неразделими. И. Йовков, Ж 1945, 55. Ние бяхме трима другари, / трима необуздани лудетини./ Покнят селските стари дувари/ и игрите, и боевете ни./ На живота жесток в двубоя/ ний и днес сме неразделими. Хр. Радевски, ВН, 11-12.
НЕРАЗДЕЛЙМО. Рядко. Нареч. от незделим; неразделно.
НЕРАЗДЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразделим; неделимост, неразделност. Аз бях комсомолец още в ранна възраст. Вълненияята на моето поколение се формираха от този факт. Може би най-важното беше нераздели-мостта на понятието съдба — лична и на обществото. П. Матев, ПОС, 90.
НЕРАЗДЕЛНО нареч. 1. Без разделяне с някого или нещо; заедно, неразделимо. Двете добри и верни приятелки живееха неразделно. Стаите в хотела бяха една до друга, а и болките, които церяха, бяха едни и същи. Елин Пелин, Съч. IV, 195. Ескимо-сите населяват крайбрежията на полярния Север, .. Животът им е свързан неразделно с морето. Л, Мелнишки, К, 70.
2. Като се взема или възприема нещо в неговата цялост, без да се разделя на ча:сти. Когато и да мисля за него [Рафаело], между безбройните му произведения ония, които неразделно с неговото име изпъкват винаги на първи план пред мене, са неговите мадони. К. Величков,ТГССъч. III, 177. Ний.. са предаваме цели на частните си работи, без да премислим, че общото и частното са неразделно свързани помежду си. Ч, 1875, бр. 10,440.
НЕРАЗДЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неразделен; неделимост, не-разделйМост. Само във тоя период, .. ни преди него, ни посАе него ние няма да намерим в нашия народен живот такъв висок драматизъм на събитията, .., такава яс-ност, определеност и неразделност на идеала. Ив. Вазов, Съч. XIII, 49. Леглото е класически символ на брачната връзка още от сцените на „Благовещение“, а налъмите под него.., символизират неразделност (винаги са заедно). Хр. Ковачевски, СК, 101.
Който не е раздробен на части, който остава цялостен. Едрите и нераздробени форми, съпоставени при това с мащаба на малките околни сгради, усилват още повече монументалното въздействие на църквата. М. Белчев, АНВ, 505.
НЕРАЗДРОБЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се раздроби, натроши. Подвижността (еластичността) на лагеруването цели да предпази машината от авария при подаване на нераздробими предмети между валците. Д. Христов, СПМ, 281.
НЕРАЗДЯЛА ж. Индив. Поет. Само в съчет.: В нераздяла. Неразделно, заедно. Това е или жизнерадостният Крали Марко, .., или младият стопан на Милена, който ляга в гроба hdu своята другарка, за да живеят в нераздяла и след смъртта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 92. Човешкий разум бий се и терзае / от памтивека, висшата си цел / поставил: да проникне и познае / незнайното зад знайния предел: / началото на всичките начала/ на битието пръвния изход — / кргато са живели в нераздяла/ живот и смърт без смърт и без живот. П. П. Славейков, Събр. съч IV, 136.
НЕРАЗКАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е споделен с някого, не е разказан някому. Духът му трептеше свеж и бистър, в сърцето му напираха още неизживени чувства, .. и девствени копнежи, никому неразказани, пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, СбЦГМГ, 404. Всички тайни тръпнат неразказани / в будното сърце. Н. Лилиев, С 1932, 141.
НЕРАЗКАЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не се е разкаял, не е признал греховете си. Пред тебе, исландска мадона, / в праха нека ничком лежа! — /.. / Разбит от съдба неизвестна, / заклет, неразкаян пират, / предвкусвах в плътта ти небесна / блаженство на сън непознат! Т. Траянов, Съч. III, 72. — Който християнин умре през тази светла неделя, той ще отиде право у рая. — То ще каже, че ако би да умре някой неразкаян грешник през тия дни, и за него ще бъдат отворени райските врата, нали? У, 1871, бр. 11, 166.
НЕРАЗКАЯНИЕ, мн: няма, ср. Книж. Липса на желание за разкаяние. Царският писар зачете [посланието на Патриарх Тео-филакт]: — Ония, които продължават да оставят злото и да боледуват от нераз-каяние, църквата Божия, като ги отсича като загинали и вредни членове, да ги предава на постоянното осъждане и ги подлага на проклятие. М. Смилова, ДСВ, 205.
НЕРАЗКАЯНО нареч. Остар. Книж. Без разкаяние. Някои [ангели] неразкаяно паднали в грях и станали са дяволи. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 239.
НЕРАЗДРОБЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
