НЕРАЗГОВОРЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Неразговорлив; мълчалив, необщителен. Десетникът Скилица беше неразговорчив и Бъркола смяташе, че мълчанието иова от стеснението пред господар. Д. Добревски, Б И, 20. По характер той се отличаваше от своите братя — беше неразговорчив, затворен, никога не се смееше. Г. Карасла-вов, ОХ II, 489.
НЕРАЗГОВОРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неразговорчив; мълчали-вост, необщителност, неразговорливост. Матъо не само че не разказваше нищо за себе си, но отговаряше на запитванията му кратко и много неопределено. Тази нераз-говорчивост на младия работник огорчаваше и обиждаше овчаря. Д. Ангелов, ЖС, 60.
НЕРАЗДВЙЖЕН, — а, -о, мн. -и, прил.
1. За мускул, става, крайник и под. — който не е подложен на активно движение (обикн. при спортуване или физическо натоварване). Секретарят на клуба ни разведе навсякъде по зданието, показа ни библиотеката, .., гимнастическата зала, в която видяхме машини и приспособления,.., ползуване-то от които не остава нераздвижен ни един мускул на тялото. Ал. Константинов, БПр, 1983, кн. 5, 63. • Обр. Дейността и на писатели, и на театри, и на съответните органи., в тая облает е все още слаба, не-раздвижена и неплодоносна, все още далече под изискванията на нашето време. ЛФ, 1958, бр. 49,3.
2. Прен. Обикн. за сграда, дреха, подредба и др. — който е еднообразен във външния си вид. В панелните комплекси гледката е скучна и еднообразна поради нераздвижени-те блокове.
НЕРАЗДВЙЖЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ от нераздвижен. Характерното за тези [жилищни] комплекси е периферното застояване на кварталите, еднаквапш етажност, нераздвиженост на обектите и осова композиция. РД, 1959, бр. 300, 3.
НЕРАЗДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е в постоянна връзка, много често или непрекъснато заедно с някого или нещо, не се разделя с него. Далеч от отечеството, .., поетът под прелестите на чуждите нему небеса на Италия и Босфора, .. е излял мощно мъките на страдната си дуиш, ..., възпоминания за родината, неразделната спътница на мислите му през всичките му скитания. ~ Ив. Вазов, СбПГМГ, 20/. Много често на връщане в София аз се виждах с професор Спиридон Казанджиев и неговия неразделен приятел Йордан Йовков. А. Каралийчев, С, 260. Във винтяга със защитен цвят, с неразделния си автомат, той тръгна към карето с лека, бодра стъпка. Д. Ангелов, ЖС, 403. // При който двама или повече души са по-стоянно заедно. С Дъбака, .., дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство, спокойно, неразделно и безкрайно весело. Елин Пелин, Съч. I, 167. Тука, в тоя постоянно съвместен труд и почти неразделно живеене, още по-добре разбрах и оцених Величкова. Ив. Вазов, ВБ, IX. Затова и няма вече сега някогашния задружен и неразделен живот между братя. Т. Влайков, Съч. II, 122.
2. Който не може да се възприема, разглежда отделно от нещо, който винаги се възприема като единно, цяло нещо с друго; неделим, неразделим, неразривен, неотделим. Гнездото на комина броим за неразделна част от нашия дом. Т. Влайков, Пр. I, 18. Софийският туризъм е така неразделен от Витоша, както са неразделни София и Витоиса. П. Делир"адев, В, 5. Откритияпга на Лобачевски и Рцман, а по-късно и на Айнщайн потвърдиха възгледа на диалек-тическия материализъм за неразделната връзка на движението, бремето и пространството. Окомун. XI кл, 28. Материята и енергията са неразделни и немислима една без друга. Хим. VII кл, 1950, 15.
3. Който не може да се дели на части; единен, цялостен, неделим. Кака Неда допъл-нюваше стрина Герговица. И двете като че се сливаха и правеха едно цяло нящо, нящо неразделно. Т. Влайков, Съч. II, 203-204. Мисля и не знам кое е върховното в човека
— душата или тялото. Не са ли те същност неразделна, не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото? Елин Пелин, Съч. IV, 63. Леле боже! Де са зеха чужденци; / раздърпаха народното ни тяло.../сбирайте ся накуп, братя, и всинца / да съставим неразделно пак цяло. П. Р. Славейков, С, 7. Тъй също и обществото състои от много членове, които съставляват едно общество, един неразделен народ.
4. 1870, бр. 51, 142.
НЕРАЗДЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За общ имот й под. — който не е поделен, разделен на дялове, части; общ. Те си имане делиха — / с кантар жълтици мереха, /с шиник грошове делиха, / остале ми са, остале / два коня неразделени / и до два сиви сокола. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 151. Неразделено наследство. Неразделени ниви.
2. Който е цялостен, не е разделен на части чрез граница, преграда или под.; цял. Под име суша или целина означават едно голямо пространство земя, което объема много страни, неразделени от води: С. Бобчев, ПОС (превод), 14.
3. Който е заедно с някого, който не е отделен от някого. В последний миг на тежката
Раздяла / вий смятахте се пак неразделени.
I. П. Славейков, Събр съч. V, 137.
НЕРАЗДЕЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразделен; единност, цялостност.
— Л.Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
