ни подсещат естеството ни и неволите ни, които са неразлъчни с нашето битие? Й. Груев, Лет., 1873,313.
— Друга (остар. книж.)форма: нсразлучсн.
НЕРАЗЛЪЧНО. Остар., сега поет. Нареч. от неразлъчен; неразделно, неотделимо, неделимо. Срещат се някога, харесват се, оженват се и живеят осем години неразлъчно — ден след ден. Г. Райчев, Избр. съч. I, 7. Психиката е неразлъчно свързана с дейността, тя се проявява в делата, постъпките на човека. Псих. X кл, 8. Тази къща ся виждаше неразлъчно свързана с името на баба Захарула. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 84. Длъжност е на всеки свестен човек, който обича народа си, да скоп-чи неразлъчно това благородно желание със своя живот. У, 1871, бр. 21, 322.
— Друга (остар. книж.) форма: нсразлучно.
НЕРАЗЛЪЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неразлъчен; неразделност, неотделимост, неделимост. Това тайнство [брака] е установил сам Бог, ... и потвърдил е брачния съюз помежду им. Твърдостта и неразлъчността на тоя съюз е доказал сам Исус Христос. Хр. Данов, ППК (превод), 54.
— Друга (остар. книж.) форма: неразлъчно.
НЕРАЗМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неразумен, необмислен, не-премислен. Кой беше причината на това внезапно променение? Една неразмислена постъпка от страната на един генерал. Ч, 1871, бр. 22, 681. Ако те, .., без да искат да знаят благоденствува ли страната, стра-дае ли, отиват, та се впущат в безвремен-ни и неразмислени войни, .., такивато царе, князе, крале не са помазаници Божии, .., те са поразии за света, те са бич Божий. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 41.
— Друга (остар.) форма: неразмйшлен.
НЕРАЗМЙСЛЕНО нареч. Остар. Книж. Неразумно, необмислено, непремислено. Кой ще ся подложи, .., на една таквази отговорност сляпо? Кой ще ся служи с нея не-размислено? Ч, 1870, бр. 3, 76. Най-удобните ръкописи и първите издания не го*[име-то на българите] превождат другче [другояче]; то са издателите, кои са въвели в текста твърде неразмислено, правописанието, зето в Стравона. Г. С. Раковски, БСI, 195.
— Друга (остар.)форма: неразмйшлено.
НЕРАЗОПАКОВАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който не е разопакован, развит; загъ-нат, опакован. Ами тия култиватори, с които ти снабди станцията, те така си и лежат неразопаковани под навесите? А. Гуляшки, СВ, 284. По пода, безразборно натрупани, лежаха купища още неразопаковани книги. П. Незнакомов, СНП, 46. Седяхме на своите още неразопаковани куфари, налепени с хотелски етикети от разни страни и континенти'— единствените неща, които внасяха пъстрота и приветливост в голата стая. ВН, 1961, бр. 2909, 4.
НЕРАЗОРАН, -а, -о, мн, -и, прил. За земя, нива и под. — който не е разоран; неизо-ран, неоран. Джипът нагази в мека, разкаляна почва и машината започна жално да вие, .., из неразораната земя. Ето, те пътуваха из стърнище, по което се жълтееха .. царевични стъбла. А. Гуляшки, МТС, 128. Над неразораните стърнища, над жълтите просени ниви се носеха гълъби — цял облак. А. Каралийчев, НЗ, 67. Той се вторачи и тутакси се досети — да, това беше нива, голяма пожъната и неразорана през лятото нива, огряна от луната. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 412.
НЕРАЗПЕЧАТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е отворен, разпечатан; запечатан, затворен, неразпечатен. На противополож-ната страна се намираше тезгях,.. — отрупан с чаши, празни шишета и неразпечата-ни бутилки с ракия и вино. Ал. Бабек, МЕ, 247. Писмото бе адресирано до Христина, .. Той го мушна в джоба си, не защото смяташе да го предаде на дъщеря си неразпеча-тано, а защото не можеше да го прочете веднага. Ем. Станев, ИК I и II, 171. И [въдичарят] му втикна [на стражаря] в ръцете една пълна неразпечатана кутия цигари първо качество. Д. Калфов, КР, 16. Не искат да четат вестниците им, които им връщаха неразпечатани със забележка да не им ги пращат вече. НБ, 1877, бр. 59, 231.
НЕРАЗПЕЧАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Неразпечатан.
НЕРАЗПОЛОЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с гл. съм, чувствам се, изглеждам и под.
1. Който не се чувства добре, чието здраво-словно състояние е леко влошено; болнав. Аз бях неразположен, но не дотам, че да не мога да си изнеса въглища от мазето. И. Петров, ПР, 79. — У девойките често настъпват такива кризисни състояния, но те са временни — каза той, след като изслуша как дъщеря им се почувствувала неразположена в лозята още през есента, апетитът й намалял. Ем. Станев, ТЦ, 49. Почувствуваш ли се неразположен, /- болежки тук и там, замаена глава-/ прости се временно с един порок. Д. Подвързачов, Б, 73. // Стесн. За девойка или жена — която прекарва своя менструален цикъл.
2. Който е с лошо настроение; мрачен, невесел. Щом [Велика] оздравя, отиде в общинското управление да види дали има писмо от Дима. Писмо нямаше, пък и кметът Марин бе нещо неразположен, не му се приказваше. К. Петканов, МЗК, 247. Тинка се помъчи да посрещне Колча засмяна и весела. И той уж се мъчи да бъде весел. Ала Тинка долови, че погледът му не е ясен и спокоен, че нящо и той е неразположен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 234.
