усети няколко струйки да протичат към кръста му и да предизвикват болезнен сърбеж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 47. Тя навлече под дрехите си груба конопена риза, от която по тялото й се появиха болезнени червени петна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33-34. // Който причинява душевна болка, страдание. Тая извънредно болезнена загуба разравя в душата му и по-напрежните рани. Т. Влайков, Пр I, 108. Как я мъчат тези погледи — по-болезнени от плесница. Г. Стаматов, Разк. II, 169. Подир смеха и безгрижието, изведнъж настъпи това униние, което идеше рядко, но затова пък биваше болезнено и тежко. Й. Йовков, Разк. I, 62-63. След първите няколко дни от раздялата им тъгата й не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Д. Талев, И, 365. Болезнен удар. Болезнена инжекция. Болезнени процедури.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото (поведение, проява, състояние и под.), който се проявява с голяма сила, във висока степен; ненормален. Откакто беше се разболял, той спечели някаква болезнена чувствителност. За каквото и да заговореше, лесно се увличаше, трогваше се и заплакваше. Й. Йовков, Ж, 250. Някакво болезнено, наситено с горест и мъка любопитство караше Ирина да види Мария отблизо. Д. Димов, Т, 100. Още в ранните години у него се проявила една от характерните му черти — много силна, дори болезнена любов към справедливостта. Матем., 1965, кн. 5, 2. Болезнени амбиции.
5. Рядко. Който е свързан с болест, който се отнася до болест; болестен. Липсата на някои соли предизвиква болезнено състояние. Хим. V кл, 130. Секи болезнен случай трябва по-напред от сичко да бъде изследован барем дотолкова добре, доколкото е възможно при съвременното състояние на науката. Знан., 1875, бр. 18, 279.
6. Остар. Който е склонен към боледуване; болен, нездрав. Той беше слаб и болезнен малко и тогава, но всички вярваха, че се касае за едно временно разстройство. К. Величков, ПССъч. VIII, 68. Единият се радва изобщо на добро здраве .., другият е нежна и дори болезнена натура, има измъчен вид, страда често и умира твърде рано. М. Арнаудов, Г, 33. Алеко ги изпраща в гроба, .. в ужас пред смразените от смъртта лица, както това е обикновено у хора с болезнена нервна организация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116.
БОЛЕ`ЗНЕНО нареч. 1. От, поради болка, страдание, мъка. Ударът беше тъй силен, щото се чу ясният сух отзив на костта на лакътя. Славчо примижа болезнено. Ив. Вазов, Съч. VII, 60. Една бомба пада в първите редици и някой болезнено изохква. Й. Йовков, Разк. III, 128. Сърцето на стареца болезнено се сви. О, той виждаше ясно, че нещо страшно се върши там долу. Брат срещу брат. Но кой ще победи и на чия страна беше правото? П. Михайлов, ПЗ, 22. Жените плачеха, но така тихо и болезнено, както могат да изливат скръбта си само хора, които са плакали вече дълги дни и нощи. Ал. Бабек, МЕ, 230. // Като се причинява душевна болка, страдание, мъка. Жана се бе омъжила .. Първата вечер .. новината някак особено болезнено ме удари. П. Вежинов, ЗНН, 87.
2. Както е при болест, поради болест. Наистина тя е всякога болезнено бледа, знаех, че е била болна преди година от туберкулоза. Л. Александрова, ИЕЩ, 275. Влезе тънка, слабичка*, вече посивяла жена с провлачени коси и болезнено бледо лице. Ст. Даскалов, ЕС, 339.
3. Извън рамките на нормалното, естественото; прекалено. Вече остарял и болезнено чувствителен, Светличников не можа да издържа и при вестта за севастополекото поражение .. почина от разрив на сърцето. Ст. Дичев, 3C I, 299. Твърде ревнив, болезнено ревнив е той, та не бих желала да си създадем неприятности напразно. Д. Калфов, Избр. разк., 369.
БОЛЕ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Болка, страдание. При палпация на гръдния кош откриваме болезненост в местата, където съществуват възпалителни изменения в плеврата, особено при сухия плеврит. М. Василев и др., ВБ, 38. Всяка майка ще ви каже, че за да роди, трябва да болей, т. е. че това, което дава живот, е съпрежено с известна болезненост. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 18.
2. Болестно състояние, болест. А може би .. това бе един „истеричен комплекс“. Не, нямаше и следа от болезненост. Д. Жотев, ПМИ, 98.
3. Обикн. в съчет. с предлог до. Състояние, което е извън рамките на нормалното, естественото. Бедният Гоце! До болезненост скромен, той се боеше да не се помене неговото име преди името на организацията. П. К. Яворов, Съч. II, 242. Само една чиста душа, отзивчива до болезненост на народните болки и тегла, може да напише подобни разкази. Ал. Константинов, Съч. I, 80. Една воля желязна непреклонно се е съединявала в него с една горда душа и до болезненост чувствителна. К. Величков, ПССъч. III, 149.
БОЛЕЗНИНА` ж. Остар. 1. Физическа болка. Веднага престанаха болезнините, детето дълбоко въздъхна, укроти ся, начна легко да поима и заспа кротичко. КН,* 1873, кн. 4, 22. И за да му поолегне от болезнините, подложили му под главата дрехите на един войник. Й. Груев, СП (превод), 316.
2. Болест. Появила се болезнина, — / метил, — между овцете. Ст. Михайловски, СБ, 80.
БОЛЕ`ЗЪН, обикн. мн. -зни, ж. Остар. 1. Болест; болезнина. Целебната природа
